Цеков пред Тribune: Идеята за президентска република в български условия е вредна и опасна

Кабинетите на Стефан Янев са пример за това как служебното правителство излезе извън територията, която му отрежда Конституцията, смята конституционалистът

Интервю на Тribune с юриста и специалист по конституционно право д-р Борислав Цеков

Г-н Цеков, в петък Слави Трифонов поиска референдум, чрез който народът да каже дали България да стане президентска република или да остане парламентарна. Какво смятате за тази идея?

Абсурдна идея! Една партия, която се бори да преодолее 4-процентната бариера, няма нито политическата легитимност, нито моралната легитимност да се занимава с Конституцията и с формата на държавно управление в България. Но по-важното в случая е, че от конституционно и юридическо гледище самата идея е абсолютно недопустима. Национален референдум не може да се произвежда по въпроси, които са в изключителната компетентност на Великото народно събрание. Формата на държавно управление, тоест президентска или парламентарна република, е именно такъв въпрос. И понеже чувам от разни самодейци с юридически дипломи да фантазират как можело да се формулира въпросът, така че да принудили Народното събрание да вземе решение за свикване на Велико народно събрание, бих ги посъветвал преди да говорят поредната порция некомпетентни и невежествени приказки, с които да заблуждават гражданите, да прочетат решението на Конституционния съд от 2016 година, в което изрично се разглежда и подобен въпрос и се подчертава, че не може да има такъв референдум, тъй като референдумът има решаваща власт.

Той трябва да вземе решение, с което има ясна правна последица. В случая за президентска република решението трябва да бъде такова, че директно предизвиква ангажимент за съответната институция да промени Конституцията в такава посока. В случая единствено Велико народно събрание може да има такова правомощие. Не може да задължаваме парламента да свика Велико народно събрание и да смятаме, че така ще създадем задължение за него. Абсолютно недопустимо! Но това е от гледна точка на недопустимостта на такъв референдум. По големият въпрос е, че самата идея за президентска република в български условия, в европейски условия ако щете, е вредна и опасна! Неслучайно никъде в Европа няма президентски републики. Полупрезидентският модел във Франция е национална специфика.

Когато имаме партии, политици и демократични традиции като във Франция, можем да мислим за такива разрешения, но нямаме и едва ли скоро ще имаме. Неслучайно българската олигархия и мрежата на Държавна сигурност, от много години мечтаят за президентска република, защото това означава еднолична власт, копчето на властта е в един човек и ако контролираш този един човек, контролираш цялата власт, а гражданите не могат да контролират нищо. Още повече, че в конституционната доктрина отдавна е изяснено, че парламентарното управление е гарант на плурализма и демокрацията. Ето защо е видно, че, изключая националната специфика на САЩ, което е отделен казус, президентските модели в третия свят, в Централна и Южна Америка, Средна Азия в бившата постсъветска зона и т.н., навсякъде се израждат задължително в авторитарни режими. Американският пример е нещо съвсем различно. Там властта на президента е силно ограничена от федералния характер на държавата. Отделните щати имат суверенни права, законодателства и институции, които са недосегаеми за Белия дом. Има независима съдебна власт, има независими медии, има дълбока демократична традиция и висока политическа култура на обществото... САЩ са успешен президентски модел, но те са огромното и единствено изключение в световната конституционна практика и право.     

Оптимист ли сте за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 2 октомври? Какви са шансовете да бъде съставено правителство след тях?

По-скоро съм песимист, че може да се сформира правителство след тези нови избори, освен ако не надделее висок държавнически разум и всичките тези партийни експерименти от сбиротоци от стартъпи, адвокатски канторки и всякакви самодейци, които съсипаха държавата за няколко месеца, не бъдат изолирани, и партиите със сериозен управленски капацитет като ГЕРБ, като ДПС, че дори изранената и дискредитирана от съвместната коалиция с „Демократична България“ и ПП – Българска социалистическа партия, намерят държавническа отговорност и излъчат едно солидно експертно правителство от хора с биографии, с управленски опит, а не довчерашни стажанти, които да са се учили на гърба на държавата в условията на най-големите кризи, в които се намираме от Втората световна война насам.  

Каква роля ще изиграят машините?

За мен машините са огромен рисков фактор. Не за първи път го казвам. Централната избирателна комисия в този си състав е напълно некомпетентна и неспособна – юридически, технически, организационно, да гарантира, че машините няма да бъдат манипулирани. Неслучайно никъде в Европа няма машинно гласуване в национален мащаб. Неслучайно в Германия, Холандия и Ирландия въведоха машинния вот, но се отказаха, защото машините са лесноманипулируеми. И ние виждаме по какъв елементарен начин се опитват да компрометират изборния процес. Партийни експертчета на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ на предните избори боравеха със софтуера. Сега, понеже паднаха от власт и се дискредитираха, и като че ли и президентът, който довчера ги подкрепяше, спря да ги подкрепя, изведнъж се вслушаха в гласовете на всички – медии, експерти и партии, които посочваме този проблем.

И Слава Богу, по искане на ДАНС ЦИК изгони тези партийно зависими момчета и ще покани, надявам се, сериозни капацитети, независими професори от БАН, за които поне има някаква гаранция за интегритета им и че не са свързани с една или друга партия. Но машинното гласуване е заредено с много рискове, защото ЦИК аутсорсна (бел.ред. възложи на външни изпълнители) абсолютно целия процес – поддръжката на машините, съхранението на машините, софтуерът, всичко е дадено на частни фирми. Това са частни избори, едва ли не. Държавата абдикира. Аз лично като гражданин, а и като човек, който има достатъчно голям опит и в политика, и в избори, и в право, нямам никакво доверие в този изборен процес и нямам съответно доверие на това, че резултатите ще отговарят на волята на българските граждани, както нямам доверие и в това, че и при предните избори не е имало манипулации.  

Как бихте коментирали правомощията на служебните правителства, като цяло какво би следвало да е поведението на органа „служебно правителство“? В момента наблюдаваме множество смени на кадри, които настоящото правителство прави на различни нива в държавната администрация. За какво говори всичко това?

Замисълът на служебното правителство по принцип е в периода преди изборите, когато старата власт е паднала в резултат на вот на недоверие, тоест загубила е парламентарното доверие, да имаме едно управление, което е дистанцирано от партиите и без да се намесва в предизборната кампания да организира изборите и да поддържа текущите държавни дела без, разбира се, да ангажира държавата с дългосрочни решения, без да кадрува от портиера до директора и т.н. Това е замисълът. Той е подобен и в много от останалите държави от парламентарната система в Европа, както и в Уестминстърския модел на парламентаризъм във Великобритания и държавите от Британската общност като Канада, Австралия, Нова Зеландия и т.н.

Само че там не се назначава от президента едно служебно правителство, както е при нас, а действащото правителство продължава да функционира като служебно, но има ограничения в своите правомощия. И те са в тази посока – да не ангажира бюджетно държавата дългосрочно, да не подписва международни договори, да не се меси в политиката. И у нас тази конституционна философия се спазваше повече или по-малко през годините, но за съжаление през последната година сме свидетели на много лоша практика. Става въпрос за двата служебни кабинета на Стефан Янев, а очевидно и настоящият върви в такава посока, макар и по-сдържано, по-умерено.

Кабинетите на Стефан Янев обаче са пример за това как служебното правителство излезе извън територията, която му отрежда Конституцията. Започна да кадрува в държавата, в системата за национална сигурност и т.н. И ако аз като конституционалист винаги съм се противопоставял на съществуващи мнения, че институтът на служебното правителство е излишен, тъй като досега винаги той е бил полезен, винаги е спазвал тази конституционна рамка, сега, когато видяхме, че на практика не ги интересува Конституцията и правят каквото пожелаят, за да постигнат някакви свои конюнктурни политически цели, започвам да си мисля, че при един бъдещ по-голям конституционен дебат въпросът за това да се премахне института на служебното правителство и правото на президента да назначава такова би трябвало да се обсъди много задълбочено.

Каква е ролята на САЩ по отношение на България – там предстоят президентски избори през 2024 година? Как процесите в САЩ влияят на политическата ситуация у нас, има ли някакви преки зависимости, според Вас?

В България има такива зависимости, не толкова защото Вашингтон се опитва директно да влияе, колкото заради това, че една част от нашите партийни елити не смеят да въздъхнат без да попитат и да поискат разрешение от Вашингтон. Просто ние имаме остър дефицит на политици и държавници със собствено национално самочувствие и със суверенно мислене. Разбира се, че САЩ са наш партньор, разбира се, че можем и трябва да съгласуваме големите външнополитически цели и намерения с тях, и така е редно, но би трябвало да имаме самочувствието да водим своята национална политика вътре в България самостоятелно. Така че, от тази гледна точка е много важно наистина как ще се развие политическата ситуация в САЩ. А това, което в момента може да се каже е, че за ужас на либерал прогресивците и на това, което у нас наричаме „соросоидна общност“ Доналд Тръмп, както говорих и аз самият като един от неговите популяризатори в България още преди години, не си остави каруцата в калта.

Това, че излезе от Белия дом през 2020 година, както прогнозирах още тогава, означава, че той ще превземе Републиканската партия напълно и ще върви към кандидатиране през 2024 година лично или чрез про-Тръмп кандидат. Това се случи. Ние видяхме, в първичните избори сега, че всички яростни опоненти на Тръмп в Републиканската партия бяха отстранени. На 8 ноември пък предстоят избори за двете камари на Конгреса, за губернатори, за част от сенаторите. Очакванията са, че Републиканската партия, доминирана от Тръмп или както вече ги наричат „Тръмп републиканците“ ще спечелят като минимум поне една от двете камари на Конгреса на САЩ, тоест ще се завърнат в законодателната власт и това ще бъде една предпоставка за успех на Републиканската партия на президентските избори през 2024 година.

Това, което е важно за България, но и за света е, че идеологическият обрат, който донесе Тръмп по време на своя мандат от 2017 до 2020 година, не само ще се възобнови, но и предвид това, което имам като анализ и като лични впечатления и информация, този път те ще бъдат безкомпромисни в прочистването на държавния апарат – Държавният департамент, службите за сигурност, този управленски елит, който десетилетия властва там и който, независимо от това коя партия управлява във външнополитически план, осъществяваше една и съща глобалистка и хегемонистична политика. Образно казано чиновниците, които местят папките за България, и в Държавния департамент, и в ЦРУ, ще бъдат решително заменени с експерти, които споделят доктрината „Тръмп“ и които ще провеждат външната политика на Тръмп, а не на неолибералните глобалисти. Там ще има нов тип отношения и нов тип политика, което директно ще засегне „соросоидната общност“ в България и тяхната претенция да монополизират, едва ли не, демократичния дискурс в България и да се изживяват като монополни говорители на САЩ.