Ботоксът като нова пандемия в общество, изгубило тотално всички свои ценности

Поставянето на ботокс, и като цяло козметичните процедури и операции без медицинска нужда, са новата пандемия в обществото.

Хората – предимно жени, - го слагат не заради себе си, а за да се харесат на обществото и социалния си кръг. Следва натискът да изглеждат по еднотипен модел от сорта на „40 са новите 20 години“.

Това каза в интервю за БГНЕС психологът проф. д-р Маргарита Бакрачева, член на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология и Дружеството на психолозите в България, и зам. – декан по научна, проектна, международна дейност, връзки с обществеността, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Софийски университет.

„За щастие, в обществото все по-често се говори за това, че ботоксът е пандемия. Когато нещо стане като модел и социална норма в обществото, е важно специалистите да обръщат внимание, защото по-младите отрастват в среда, която определя дадени стандарти. За днешните млади хора да влезеш и да се впишеш в едно общество, значи трябва да отговаряш на определените стандарти, - ето затова ботоксът е пандемия. Тук дори не става въпрос за личен избор, и „къде съм аз“, тук става въпрос просто да се харесаш на някой друг. И младият човек изпитва гигантски натиск да следва определен модел независимо дали иска или не“, заяви проф. Бакрачева. 

Точно в такъв тип „пандемия“ в обществото трябва да има външна намеса, която да е в помощ на младите хора и да защитава правата им. „Трябва да бъде осигурена най-малкото помощ от държавата. Тя категорично трябва да поеме функциите си на контрольор и регулатор на лицата и местата, на които се прилагат тези медицински процедури“, категоричен е психологът.

Тенденцията при младите да бъдат „еднакви“ в средата си и да подражават на останалите, която най-често се случва в периодите на самоопределяне, т.е. в тийнейджърството, се води от разбирането човек да не бъде отхвърлен от групата. В конкретния случай държавата трябва задължително да въведе строги регулации и широкомащабна информативна кампания за вредите от подобни интервенции. „На практика такава кампания е ужасно закъсняла, тя трябваше да стартира преди десетилетия, когато родители подаряваха нови гърди за абитуриентския бал“, допълва проф. Бакрачева. По-късно се оказа, че не само че хората не са запознати с негативните рискове от подобни интервенции, но и не са наясно, че такъв тип козметични операции изискват определена поддръжка през определено време, която струва немалко пари, допълни психологът. 

В общество, загубило тотално своите духовни и социални ценности, е логично ботоксът да бъде пандемия. „Ако се върнем към корените на естетичната медицина – преди около 30-ина години някъде в Бразилия, то виждаме, че подобни напълно излишни от медицинска гледна точка корекции процъфтяват в общества, напълно изгубили изконните си ценности. Когато човек няма с какво да впечатли другия, той коригира външния си вид и разчита единствено на него. Естествено, има разлика между това човек да иска да запълни една бръчка и това просто да се следва сляпо един наложен модел в обществото“, допълва психологът.

Изкуственият интелект също има огромно влияние върху младите хора, защото създава нереални идеали, които много често са извън рамките на здравословното. И слава Богу, има и младежи, които мислят трезво и се противопоставят на тези модели – например, хранят се здравословно и отказват да приемат модели тип „плюс сайз“, които упорито биват налагани навсякъде.

„Хората са по-склонни да копират, отколкото да търсят своя собствена визия. Лесно е да се види какво се котира, и същото да се изкопира, за да се получат лесни лайкове. Няма човек без дефекти, но е много по-важно човек да вижда добрите си черти и да ги акцентира, вместо да се превърне в поредната пластмасова кукла тип „ишлеме“. Хубаво е и дамите да виждат, когато стават на 50 г., и да не се смятат за 20-годишни“, завърши проф. Бакрачева.