Божана Апостолова: Стефан Цанев се обади и каза „Завиждам ти за този роман, Божана!“.

Една от любимите български авторки разказва за последния си роман

Божана Апостолова разказва специално за Tribune.bg искрено и лично за новия си роман „Завръщането на визона“ и за своята юбилейна стихосбирка „Сама и обща“.

Божана е поет, прозаик и издател. Родена е на 9 май 1945 г. тя е създател на издателство „Жанет 45“. Автор е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици.

Създател е на литературния фест „Пловдив чете“ и перманентната културна инициатива „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. учредява най-престижната годишна национална награда за поезия – „Иван Николов“.

Разкажете ни за новия си роман „Завръщането на визона“, какво да очакват Вашите почитатели?

Досега съм получила много обаждания! Едно от най-интересните беше на Стефан Цанев, който каза „Завиждам ти за този роман, Божана!“. Аз започнах да се смея и му отвърнах „Посмали малко!“, а той продължи „Особено втората част е чиста класика“. Така искрено му се радваше, пък аз се радвам на колеги, които ти дават обратна връзка, споделят впечатления. Ако погледнете на моята стена, купища хора са писали за мнението им. Това е един харесван роман.

В него става дума за три приятелки от детство. Едната избира пътя на сърцето, другата избира пътя на разума, а третата е просто емигрантка и там вече има много съпоставяне между Норвегия и България. Става въпрос за две епохи, три различни психологии, възприятия на живота около нас.

Тази, която избра сърцето си, стига до просешка тояга. Налага се да си продава къщата, защото няма какво да яде… но да не го разказвам. Това, което споделят всички и най-много ме изненадва е „Чете се на един дъх“.  И аз започнах да се чудя дали е хубаво да се чете на един дъх? Какво е това на един дъх? Но явно, че не могат да оставят книгата, т.е. случила съм с написването!

Кое ви вдъхнови за създаването на този роман и има ли биографичен момент?

Ако може да се каже, че е биографичен момент, то това е че съм израсла в еврейската махала и пиша за евреите. Дори днес се обвинявам, че аз общувах много с евреите. От тях се учих как да живея! Да се бях научила, че не бива да правя производство, а обратно – търговия. А аз се хванах с най-тежкото – производството и продължавам да храня 150 души, заедно с това да финансирам българска литература – над 1 400 български книги съм издала, което е големият ми принос в това време, в този живот!

Написали сте и нова стихосбирка – „Сама и обща“?

С огромно удоволствие си направих аз сама една книга. От 1400 написани стихотворения, избрах 75.

Може да се каже, че това е юбилейна стихосбирка, нали така?

Аз влязох в 75-ата си година и искам тази цялата година да се четат стихове! Поезията е велико нещо! Който не знае поне пет стихотворения наизуст, просто не е живял! Скоро чух един журналист доста напористо да казва „Че кой чете поезия“. Много хора четат поезия! Аз да му го кажа като издател. Да не ви обяснявам как се продава Костадин Трендафилов или Папи Ханс, както го наричат. Той е все пак само на 29-30 години и е един от най-известните, най-продавани!

Издателска къща „Жанет 45“ създаде четири поколения автори. Той е от най-младото поколение, но достойно, талантливо! Да има 100 такива българи като него, България ще има с какво да се гордее…Та тази стихосбирка е кръстена „Сама и обща“, защото така усещам себе си… Докато не бях станала издател, пишеха в „Пулса“ – „Ражда се новата Багряна“. В момента, в който станах издател, всеки гледа да скочи на дървото на издателството, да откъсне една ябълка  и да каже – „Аз съм великият“!

Това е егото на българина. Няма за какво да се сърдим. Нека бъдат много пишещите! Разбира се, че от тях 10% ще бъдат добрите. Сега един Петър Денчев издадох. Страхотно хубава книга! Издадох Николай Терзийски – след „Отлъчване“, „Хроники на неведомото“. Направо уникални книги, на които българите трябва да се радват! А аз ще завърша с едно малко стихче от тази книга:

Нищо ми няма, всичко ми е наред.

Чувам гласа си от дъно на бездна.

А душата ми, Господи, като бучица лед

в питието на мрака се топи и изчезва!

Интервю на Андреа Драганова