Бранимир Ботев: Правителство ще има, формула ще се намери. 2026 г. е ключова за Шенген и Еврозоната

„Аз вярвам, че ще има достатъчно хора в парламента, които ще загърбят политическите си пристрастия и ще започнат да мислят държавнически“

Бранимир Ботев, президент Европейската лига за икономическо сътрудничество (E.L.E.C.) пред Tribune.bg

 

Сложен възел заформиха избирателите, а политиците изглежда няма да направят отстъпки. Към нови избори наесен ли сме се запътили?

Не мога дори да си представя, че може да има толкова тежка политическа безотговорност и несериозно отношение към държавата. Аз си мисля, че здравият разум ще надделее. Има няколко фактора, с които трябва да се съобразим. На първо място, България е в много тежка турбуленция от избори след избори и низходящо доверие от страна на хората към политиците, защото на народа му трябва стабилно правителство, стабилна държава и стабилна икономика. Трябва му предвидимост – не само за държавата, но и за всеки един отделен човек. На второ място, нашите партньори по линия на НАТО и Брюксел също очакват стабилност от България в тази турбулентна обстановка. Европа се тресе от различни кризи, а на 200 км от нашата граница вече две години се води война. На трето място, България е изправена пред задачата да се справи с двете големи предизвикателства през своето трайно европейска бъдеще – влизането в еврозоната с приемането на еврото като разплащателна валута и окончателното ни влизане в Шенген. С тези две стъпки България ще се интегрира напълно и безвъзвратно в евроатлантическия съюз. Затова нашите политици трябва да се замислят. Аз вярвам, че ще има достатъчно хора в парламента, които ще загърбят политическите си пристрастия и ще започнат да мислят държавнически.

На този етап това изглежда ли ви вероятно наистина?

Системните партии в лицето на ГЕРБ и ДПС се опитват да наложат точно този акцент – че сега трябва да се мисли за България и за нейните ангажименти. Управляващите имат ангажименти както към нашите партньори, така и към гражданите. Моят категоричен извод е, че ние правителство ще имаме. В какъв формат и как – това ми е трудно да кажа, но формула ще се намери. Личното ми мнение е, че най-логичният формат е на програмно правителство. Дали като техника ще бъде правителство на малцинството, подкрепено в зала, или в последния момент ще има подкрепа на по-висока основа, не е важният въпрос. Но то ще е програмно, защото ще има програма – Шенген и Еврозоната.

Какво показват анализите след публикуването на конвергентния доклад на ЕЦБ?

Той открива доста светъл хоризонт пред България, тъй като ни казва – не сте изпълнили само един от четирите критерия. Само по отношение на инфлацията ние сме малко над референтната стойност. Аз очаквам, че следващият доклад догодина ще очертае 1 януари 2026 г. като възможна дата за присъединяване към еврозоната. Смятам, че хоризонтът пред нас започва да се прояснява и за Шенген, защото на 29 септември ще бъдат изборите в Австрия и след това там ще бъде съставено друг тип правителство, по всяка вероятност – коалиционно. 2026 г. ще бъде ключова и в това отношение. Точно затова не считам, че отговорен политик, чиято партия е представена в парламента, може да поеме този риск да отложи бъдещето на България, проваляйки двете ключови решения за страната. Не забравяйте, че за последно страната беше истински обединена за националните цели, когато се осъществи влизането в НАТО и ЕС. А от 2007 досега, само си играем на политики и гледаме как се слагат вътрешнопартийните интереси над държавните. Сега отново е момент, в който политиците ни са длъжни да мислят като държавници.

След поредицата от избори започват да се лансират екзотични на пръв поглед идеи – като президентска република или реформа на избирателната система по гръцки модел. Смятате ли, че наистина може да се стигне до някакви драматични промени?

Да, кризата в момента е следствие на политическата система, но решение може да се намери и в сегашната Конституция. Убеден съм, че последните неумели конституционни реформи ще бъдат в голямата си част отменени от Конституционния съд. Прагматизмът и държавническият подход трябва да надделеят. Политиците трябва да си поставят приоритета да доведат до успешен финал постигането на двете национални цели, а не да се опитват да преформатират политическото пространство преди това. Нека да направим първо това, нека помислят държавнически. За мен ходът на Бойко Борисов е достатъчно аргументиран, прагматичен и разбираем. Той каза, че може да внесе правителство на малцинството – така изглежда поемането на отговорност. Може би тук липсваше малко по-ясно артикулирано обяснение за българите какви ключови решения и събития ни предстоят за еврозоната и Шенген. За нас в момента това е граничната линия, задължителна част от европейското и демократично бъдеше на България.

А после?

Аз мисля, че след изпълнението на двете цели вече спокойно може да се отвори дебат за нови конституционни промени. Личното ми мнение е, че няма да сме добър модел на президентска република. Не е случайно, че парламентаризмът е заложен още в първата ни конституция – Търновската конституция след Освобождението. По-скоро трябва да намерим някакъв модус, близък до германския или гръцкия модел. Или определен бонус за политическата сила победител, или за определен брой мандати, които да са мажоритарно избираеми. Това може да отпуши по някакъв начин политическия процес в България и би излъчило политическа сила, която да управлява. Но за тази промяна трябва да бъдат изчакани еврозоната и Шенген. Повтарям го непрекъснато – първо трябва да бъдат държавници, а после политици. Тези, които поставят партийните си интереси на преден план, ще загубят много много тежко.

В последните години много се говореше за ролята на чуждестранните ни партньори в това да се случват все как някакви правителства. Имаше индикации, че от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се ползват с безрезервното им доверие. Дали според вас има някаква промяна в тази посока?

Не смятам, че имат някакво безрезервно доверие. Принципът за вечните интереси винаги превалира над заклинанията за вечното приятелство. Освен това три години те имаха реална възможност да се докажат като управленци и като държавници. И резултатите не са това, което трябваше. Нека не забравяме, че имаха и подкрепата на ГЕРБ в предишния кабинет заради обещанието, че в мандата им ще се осъществи приемането в еврозоната и максимално приближаване до Шенген. А това не се случи. Не може някой да си залепи етикет „единствен най-верен партньор…“ Да го кажа така – чисто професионално би трябвало да имаме доста забележки към външнополитическото поведение на „Продължаваме промяната“. За три години не успяха да се определят къде принадлежат на европейската карта. Платформата им от ценности се промени на няколко пъти, като се мине от еклектика с десните инструменти и левите цели, първо бяха се обявили за чисто дясна партия, впоследствие преминаха през центъра и стигнаха до типично ляво популистките решения в икономически план. Не виждам как системните партии, които с години имат трайно присъствие в европейските семейства, могат да бъдат пренебрегнати за сметка на някой, който тепърва има да се определя и доказва. Една системна партия със собствен облик като политическа сила не може да няма структури. „Продължаваме промяната“ и досега не са си изградили местни структури. Аз се чудя вече три години дали това наистина е политическа партия или някаква форма на бизнес проект, или направо бутиков клуб по интереси. Но реквизитите на парламентарно представената политическа партия не са на лице.

А ако все пак се стигне до избори?

Ако стигнем до тази абсурдна ситуация, никоя от партиите няма да спечели от това. Ще получат още по-звучен шамар със спад на доверието и негласуване, или в най-добрия случай, ще видим същото разпределение. С начина, по който се артикулират в медиите причините да няма кабинет, прогнозирам, че при този сценарий някои от политическите сили могат окончателно да рухнат. Това затвърждава тезата ми, че ние ще имаме правителство. И, ако това правителство успее с еврозоната и Шенген за година и половина, то след това ще може да се задържи на власт и доста след това.

Ще ви върна на конвергентния доклад, в който няма изненада. Казаха ни, че не сме готови само с критерия инфлация – нещо, което си знаехме. Имаше обаче насадени очаквания, че за нас може да има компромис. Включително и заради онзи известен запис „Урсула вика, не ме цитирай Кириле, но ще се опитам да ти помогна“.

Винаги съм се отнасял скептично към подобен тип неформални думи, предадени от един политик за друг. Ако нещата се решаваха на „Кириле“ и „Урсула“, нямахме нужда тогава изобщо от конвергентни доклади, нямаше да изпълняваме критерии, а щяхме да изпратим този, който много добре се разбира с „Урсула“, да седнат, да изпият по едно кафе или чаша вино, и да го решат. Това е несериозно. Тук става дума за сериозен и дълъг процес, при който ЕЦБ може да проявява разбиране, но не може по никакъв начин да промени заложените критерии за референтни стойности. Пропуска се да се подчертае, че това не е доклад само за нас, а за шест страни от ЕС. България, заедно с Швеция, са отличниците, които покриват голямата част от критериите. България е изпълнила три от четири, всичко освен ценовата стабилност и инфлацията. Другите критерии са изпълнени с голяма разлика и не мисля, че е възможно занапред да излезем над референтната стойност. При достатъчно добра бюджетна политика, инструментариумът за това е в ръцете на министъра на финансите и на правителството, можем до края на годината да влезем в референтната стойност. Има и друга радостна новина, която не се споменава достатъчно често – ние се приближаваме към целта, защото инфлацията при нас спада спрямо предишния доклад. Докато при останалите четири от шест страни, показателите се влошават. Ние имаме малко за довършване, но трябва да се впрегне цялата воля и експертиза на политическите сили и на правителство с държавническо отношение. България получава висока оценка и за това, че има най-доброто законодателство, което и сега е в голяма степен съвместимо с европейското банково законодателство. Преди дни МС прие и Закона за приемане на еврото в България, така че вече топката е в ръцете на парламента, като трябва ресорните комисии максимално бързо да го приемат в пленарна зала. Приемайки този закон, изцяло ще изпълним и тези правни условия.

Вие сте оптимистично настроен за 1 януари 2026?

Абсолютно реалистично е! Но пак да се върна на забележката с „Кирил“ и „Урсула“ – това няма да стане, защото някой на някого е обещал, а когато изпълним критериите безусловно. БНБ в експертно отношение си свърши работата прекрасно, банковата система на България е много добра – вероятно ще има някакви официални и неофициални съвети за оптимизация и преструктуриране, но тя като цяло си е свършила работата. Лихвените проценти са под референтната стойност за ЕС и за еврозоната. Но в същото време политиците още не са свършили тяхната част от работата да работят в синергия с банковата система, с която трябва да са съгласувани всички следващи действия на правителството. Остава само държавата да извърви пътя докрай съобразно очакванията. За да стане това – трябва да има правителство. Това е безусловно.

Значи ли това, че дори да изпълним критериите, ако няма редовно правителство, това може да доведе до отрицателно политическо решение за приемането ни в крайна сметка?

Това би било предателство към младите в България и към бъдещите поколения. Ще ни отдалечи по абсурден субективен начин в момент, в който сме вече в преддверието, с единия крак вътре. Ако това стане, считайте, че политиците, допуснали това, ще платят жестока политическа цена. Това трябва да се повтаря, гражданите трябва да разберат, че добрият политик в момента ще жертва партийните си интереси, и той трябва да бъде подкрепен заради това. И обратното – тези, които не са склонни да го направят, трябва да получат ясен негативен знак от българските граждани – естествено, на изборите. Важно е те да бъдат обект на ежедневен натиск – от вас журналистите, и от гражданското общество, и от всички професионални организации.

По същият начин стои и въпросът с Шенген – поне според информацията, с която разполагам, това успехът е много вероятен. Миналата седмица Европейската лига за икономическо сътрудничество проведе годишно заседание в България. Това беше огромно признание за България. Беше под патронажа на президента, беше открито от вицепрезидента Илияна Йотова, правителството беше представено от икономическия министър Петко Николов, банковият сектор присъства в лицето на БНБ и на редица търговски банки. Имаше представители на 21 страни и нищо от това нямаше да се случи без ясното очакване, че България ще се присъедини към еврозоната и че ще е пълноправен член на Шенген. Невлизането ни в Шенген до този момент се дължи на факта, че в Австрия този въпрос се използва за вътрешнополитическа употреба. В момента Народната партия на канцлера Карл Нехамер и на вътрешния министър Герхард Карнер е в тежка ситуация, защото Австрийската партия на свободата Херберт Кикъл в момента има много по-добър рейтинг и е много вероятно да спечели повече мандати от тях на изборите на 29 септември. Поради това вътрешният министър втвърдява тона, за да привлече част от електората на партията на свободата към собствената си политическа сила и заради собствените си идеи за кариерно развитие, защото ако Народната партия загуби, което е силно вероятно, ще стои въпросът за оставката на Нехамер и избора на нов партиен лидер. Герхард Карнер е посочван от редица анализатори като вероятен наследник. Трябва да сме подготвени веднага след тези избори да пристъпим към много сериозен преговорен процес. Ще имаме подкрепата и на ЕК, и на нашите партньори по линия на НАТО. Ние с Румъния сме ключови по отношение на сигурността, защото източните ни граници не са флаговете в Черно море. Това е външната граница на ЕС. От другата страна на тази линия стои реалната опасност за самото европейско пространство. От стратегически интерес за ЕС и НАТО е България и Румъния да станат членове на Шенген. Мисля, че в рамките на 2026 г. този въпрос ще бъде решен. От 1 юли България приема председателството на Залцбургския форум, което също е знак за това. Това е форумът, който се занимава със сигурността на външните граници именно по предложение на Австрия през 2011 г. За това решение трябва да бъдат поздравени служебният премиер Димитър Главчев и вътрешния министър Калин Стоянов. Ще бъдем подкрепени, само трябва да приключим този процес.