Бум на престъпността докато Рашков търси как да стане шеф на КПКОНПИ

Ужасяващ бум на престъпността е завладял страната, докато вътрешният министър Бойко Рашков е фокусиран върху издигането си на началническия пост в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество.

Последният кървав пример за вихрещата се престъпност дойде в понеделник сутрин, когато стана ясно, че млад мъж е бил убит в Морската градина във Варна малко преди 04,00 ч. Смъртта на 30-годишния мъж по непотвърдена информация е настъпила, след наръгване с нож. Недопустимото в случая е, че убийството е станало в центъра на морската столица на България, в разгара на летния сезон. Именно това е периодът, в който би следвало в големите морски курорти да има най-засилено присъствие на служители на МВР, които да охраняват сигурността на гражданите и обществения ред. А подобни инциденти, били те предизвикани от пиянска свада, или от друг нагон, просто да бъдат предотвратявани в зародиш.

Така би трябвало да бъде в една европейска държава, в която министърът на МВР подрежда правилно приоритетите на структурата, която ръководи. Но не и у нас. В България вътрешният министър от вече над 14 месеца, откакто бе назначен първо за служебен министър, а след това и за титуляр, се занимава единствено с това да води битка с прокуратурата, лично с главния прокурор, с опозицията на настоящата власт и с незаконни арести. А сега -  и с това да гради продължение на кариерата си, като се издигне до началническия пост в Антикорупционния орган.

Реалните ефекти от действията на Рашков обаче явно са налице – бум на телефонните измами, възобновяване на ежедневните грабежи, изнасилвания и побища над възрастни хора по малките населени места, разстрели посред бял ден, като този на бившия полицай Любомир Иванов, ескалация на домашното насилие и убийства на млади жени, като това на бизнесдамата Алена Щерк, а сега и клане в парковете по морските ни курорти.

Междувременно, докато млади мъже умират по пейките на парковете, а престъпниците очевидно започнаха да се чувстват все по-недосегаеми заради липсата на контрол от страна на МВР, в почивните дни видяхме как Рашков изпрати армия от жандармеристи в Нова Загора, където се проведоха местните кметски избори. И макар че усилията на вътрешния министър да дадоха плод, като постигнаха не особено високата избирателна активност от едва 26% от общо 30 хиляди гласоподаватели, в крайна сметка представител на опозицията на правителството, от което Рашков е част, спечели вота.

Тук възниква и огромното питане – след като провалът на вътрешния министър Рашков е повече от очевиден, а ръководеното от него ведомство не успява да опази живота, здравето и имуществото на гражданите, откъде идва увереността на лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев, че той е най-подходящият кандидат за председател на КПКОНПИ? Откъде и на какво основание е това настояване точно той да заеме поста? Кои са онези резултати, онези качества, онзи успех на поверената му досега длъжност, които могат да се приемат като повод за неговото издигане?

Антикорупционната комисия е един от най-важните органи в държавата, защото мисията й е да се бори с изкореняването на злоупотребите по върховете на властта. Включително и злоупотребите с власт и назначаването на свои хора на удобни и апетитни държавни служби. Затова и, след поредицата от провали на Рашков като вътрешен министър, изглежда, че единствената цел на поставянето му начело на този орган е превръщането му не в инструмент за борба с корупцията, а в обикновена „бухалка“ на властта срещу опоненти. Иначе подобна номинация изглежда напълно нелогична.