Черепа в бой за справедливост

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

„Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака…
Хей, пролет иде в наший роден край!“

(Кирил Христов)

 

Вчера случайно налетях на съобщение в сайта „Дневник“ (казвам „случайно“, защото няма как да налетя нарочно). Съобщението започва така: „Бизнесменът Васил Божков и охранителите му се включиха в протеста срещу Делян Пеевски, който "Правосъдие за всеки" организира пред Съдебната палата тази вечер“. „Бизнесменът ли?“ – учудих се. „Васил Божков ли?“ – продължих да се чудя, но после ми просветна: „А-а-а, Черепа! Така кажете, какъв бизнесмен, какъв Васил!“.

Не разбрах какво точно е направил Делян Пеевски, та се налага да се излезе на протест срещу него, но сигурно има нещо, което пропускам. Виктор Димчев, който отдавна е фиксиран върху всевъзможните протести по нашите земи, наблюдава ги и ги брои, написа за този следеното:

„На протеста пред Съдебната палата тази вечер в борбата за свобода и справедливост протестираха:

Васил Божков-Черепа, с 19 обвинения, три дела за убийства, за неплащане на данъци и за рекет;

Джейхан Ибрямов, заловен при приемане на 100 000 лева подкуп на паркинг;

Лена Бориславова с обвинение за документна измама и свален имунитет;

Кирил Петков с две обвинения и свалени два имунитета за незаконен арест и за заплахи и изнудване на министър;

Божидар Божанов с обвинение за изнудване на министър и манипулиране на обществени поръчки;

Руди Гела, обвиняем по висящо в съда дело за изнудване на народен представител.

Припомням, че протестът е организиран от НПО на "промяната", което призова хората да клекнат на Румен Радев през 2020-та, когато донорите на Величие, олигарсите на Меч и останалите поплювковци все още бяха под знамената на Костя, Хрищо и Маяма“.

А къде е архимандрит Дионисий? Той е редовен бенефициент на „бизнесмена Васил“. Нямало ли го е? Все едно…

За българските протести и то със същите действащи лица наскоро бяхме писали, но нека да кажем пак, защото явлението очевидно няма да спре да бъде актуално, особено, когато иде пролет. За какво протестират? Според сайта „Дневник“ 1.) Искат прокурор Борислав Сарафов да отговори кога ще напусне поста си, с точен ден и час; 2.) Питат също (и аз не разбрах кого, но със сигурност въпросът им не е бил хвърлен просто ей тъй в пространството) как и кога ще бъде избран новият Висш съдебен съвет, с точен ден и час; 3.) Събрали са се да кажат „Не“ на корупцията; 4.)  Събрали са се да кажат „Да“ на независимата съдебна система; 5.)   Борят се за правова държава и срещу едноличното управление. Чакайте сега! На Пеевски ли е това еднолично управление, срещу което се борят? Негово трябва да е, защото мотото на протеста било:

Вън Пеевски от властта!

Объркан съм. По какъв точно начин Пеевски е във властта, освен в законодателната, къде е изпратен по свещен демократичен начин? Какво „еднолично управление“ упражнява, като даже не е в правителството?

Организаторите на протеста и участващите в него не казват само какво ще се случи, ако исканията им не бъдат удовлетворени, а това е ключово за всеки протест, но карай да върви!

Какви са протестите на „демократичната общност“ отдавна знаем. Знаем също, че ако някога успеят да формулират адекватни искания, току-виж някой им ги изпълнил. Обаче що за искане е „Мутри вън!“ или пък „Вън Пеевски от властта!“? Как се изпълнява такова искане, как се изпълнява технически, кои са конкретните действия, които водят до неговото изпълнение? Или просто целта е да има слаб парламент и слабо правителство, за да е налице силен президент?

А пък участието на Черепа дава друга посока на мисълта. Отклонява я малко повече към философстване и теоретизиране. Повдига въпроса защо човек отива да участва в подобни мероприятие. Със сигурност можем да подозираме, че различни хора участват по различни причини. За какви групи мотивации можем да се сетим?

1. Цинични прагматици. Гледат на протестите единствено като на път към постигането на някаква цел, най-често власт. В името на тази цел те биха участвали във всичко, стига да не ги застрашава наистина по някакъв начин. Не, няма да излязат на барикадите. Ще пратят там другите и ще оберат плодовете на саможертвата им. Но иначе са първа писта пред телевизионните камери.
2. Суетни ексхибиционисти. Те гледат да оглавят събитията и да се окичат със славата на вдъхновители. Суетните ексхибиционисти биват възмездни и безвъзмездни, но и в двата случая тщеславието е водещ мотив.
3. Граждански активисти, които вярват, че активизмът е техен дълг и дори невинаги са особено придирчиви към каузата, зад която застават. Важното е да има екшън. Важното е да се тресат от гняв и възмущение и да клеймят този порочен свят, който не заслужава тяхното съвършенство.
4. Горделивци. Те се опияняват от мисълта, че са ковачи на собствената си съдба и вярват, че е в тяхна власт да променят света. По философия приличат на древните гностици, от които произтичат всички ереси, секти и лъжеучения, всичко, което почива на презумпцията, че човек притежава необходимите и достатъчни интелектуални и морални сили да се прави сам със света – да го проумее и промени.
5. Масовка, състояща се от увлечени от общата еуфория единици, които правят това, защото и другите го правят и колкото повече от другите го правят, толкова пò ги влече да се включат и те. Нещо като ефекта на снежната топка.

Разбира се има и истински протести по истински поводи. И в тези истински протести участват същите хора. Но лошото е, че накрая ще стане като с лъжливото овчарче. Дори да се случи някой спонтанен, автентичен протест, повечето от онези, които се очаква да се включат в него спонтанно и автентично, ще останат с подозрението, че някой пак ги пързаля и няма да се включат. Хайде да не припомняме акцията на Мая Манолова срещу големите търговски вериги! След още една две такива акции, дори и да назрее криза, която налага масови граждански действия, те няма да се състоят по аналогия с фалшивите преди тях. И ако кажем: „Станете да идем и да разрушим Картаген, никой няма да стане, защото всички ще решат, че някой се бъзика с тях и ги употребява за личните си цели. И така, тайно и полека, всички ще станем картагенци за чудо и приказ.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.