Честит 8 март!

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Ето какво написа Би Би Си в 16:30 по Гринуич на 11 октомври в далечната 2000 година:

„Първата жена космонавт в Русия спечели наградата „Най-великата жена на века“ в Лондон. 63-годишната Валентина Терешкова, първата жена в космоса, получи наградата от Международната асоциация „Жена на годината“.

„Изключително горди сме, че Терешкова ще присъства на церемонията – заяви председателят на асоциацията лейди Лотиан. – Терешкова има лунен кратер, кръстен на нея. Тя остава единствената жена в света, която е извършила самостоятелен полет в космоса в продължение на три дни. Това е невероятно постижение.“

Г-жа Терешкова, която има лунен кратер, кръстен на нея, председателства Съветския комитет за жените от 1968 до 1987 г.“.

Феминистично….

Объркан съм. Нали биологичните полове вече нямат значение, нали всеки може да си избира от най-крехка възраст, защо с такова настървение всяка година почитаме само един пол със специален празник? Защо нямат свои празници и останалите? Очевидно това е недостатък, наследен още от времената, когато човекът не познаваше другите 29 пола, а различаваше само два. Скоро всеки пол ще си има празник, от което ще забогатеят фотографите в детските градини, само един ще остане отговорен за всичкия сексизъм и за всичкото насилие – мъжкият.

Сега вече сериозно. Ако бях жена, щеше да ми е обидно. Всяко специално отношение признава приемане на непълноценност, която се нуждае от допълнителна регламентация. Демек, ти си жена, сама не можеш да се справиш, даже не знаеш какво искаш, та си се хвърлила да се мериш с мъжете, ама понеже те обичаме, дай да ти осигурим малко нечестно предимство.

Виждал съм политически партии, където поставят условие в националния съвет да има 10 или 15% жени. Сигурно има и корпорации с подобни правила. Та се питам: ако ми трябват четирима хамалина да ми качат пианото на петия етаж, то длъжен ли съм единият от тях да е жена? За квотите на малцинствата не се притеснявам – когато става дума за пиано на петия етаж, малцинствата са достатъчно добре представени.

По времето на комунизма пък, когато моите родители са били студенти, в Университета е имало рабфак (работнически факултет) и също квоти за малцинства, особено за турци и помаци. Майка ми е имала колега турчин – иначе прекрасно и симпатично момче, – който със сълзи на очи е ходил на лекции и се е явявал на изпити (които в общи линии са му били подарявани), само и само да се изпълни квотата. „Не искам да уча!“ викало момчето, но партийната повеля преди всичко!

Ето защо, когато видя някъде квоти за жени, за мен именно това е дискриминация, нещо по-слабо и некадърно, което има нужда от нарочна допълнителна регулация, за да се справи с живота. Именно от тази фактическа дискриминация на жените избуяват социални извращения като движението Me Too.

Да, жените са различни, но не по този начин. Те вероятно стават по-често жертви на насилие (макар че не се знае), защото са по-слаби физически (невинаги) и сексуално по-привлекателни (също невинаги), но за противопоставяне на това си има достатъчно средства, начело със законите, които наказват всяко насилие, независимо над жена или над мъж.

Ето как аз гледам на нещата, без да претендирам това мое мнение да има значение за някого. Бог сътвори човека мъж и жена (Вж. Битие 1:27). Тоест и мъжът и жената споделят една природа – човечество, – като в нейните рамки всеки си има специфични проявления, които будят единствено уважение у другия. Да кажеш обаче, че мъжът и жената са еднакви, също е обида както към единия, така и към другия. И изобщо откъде тая страст към равенство и еднаквост! Ако хората трябваше да са еднакви, щеше да има само един човек и толкоз!

Семейството е миниатюрен модел на човечеството, където мъжът е Христос, а жената – Църквата. За да се изпълни това обаче е необходимо тайнството Брак. Когато семейството наистина е модел на Църквата, то отношенията между съпрузите са много повече от сексуални, икономически, идеологически или социални. Доколкото Църквата е жив организъм, дотолкова и семейството е жив организъм. Не случайно глобалният атеизъм и глобалният сатанизъм (казвам ги отделно, защото двете изобщо не са едно и също нещо, сатанистите не са атеисти) та не случайно глобалните атеизъм и сатанизъм нападат с еднаква ярост както Църквата, така и семейството – защото семейството е малка църква.

Извън семейството. Половете са два, защото човечеството е разделено на две след грехопадението (когато всичко се разделя на двойки противоположности), когато смъртта нахлува в света и се появява необходимостта от продължаване на живота на вида отвъд живота на индивида. Затова когато пълноценно се съчетаят мъж и жена, казваме, че човекът е постигнал пълнотата на своята природа. Така гледам на жените, доколкото изобщо гледам на тях по някакъв начин, различен от онзи, по който гледам на себе си. Половите, сексуалните различия са много важни, но не са същностни. Отвъд тяхната мимолетност има още много.

Въпреки всичко, мило е когато се проявява нежност и внимание все едно към кого, все едно по какъв повод. Затова честит 8 март на всички дами, а Картаген трябва да бъде окичен със зюмбюли, лалета и червени плюшени сърца, преди да бъде разрушен!

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.