CNN: Критични часове за Путин, рискува да изгуби желязната си хватка на властта

Руският президент е изправен пред най-сериозната заплаха за властта си през всичките 23 години, през които управлява ядрената сила. И е потресаващо да видиш фурнира на пълния контрол, който той е поддържал през цялото това време – крайната продажна точка на неговата автокрация – да се разпада за една нощ, пише в свой анализ CNN.

Беше едновременно неизбежно и невъзможно. Неизбежно, тъй като лошото управление на войната означаваше, че само една система, толкова затворена и имунизирана срещу критика, колкото Кремъл, може да оцелее след такова отвратително нещастие.

И невъзможно, тъй като критиците на Путин просто изчезват, или падат от прозорците, или са отровени зверски. И все пак сега петата по големина армия в света е изправена пред уикенд, в който братоубийството – обръщането на оръжията им към техните другари войници – е единственото нещо, което може да спаси московския елит от колапс.

Толкова сме свикнали да гледаме на Путин като на майстор тактик, че първите залпове на неподчинението на шефа на Вагнер Евгений Пригожин бяха оценени като финт – опит на Путин да държи генералите си на ръба с лоялен последовател като техен отявлен критик. Но това, което виждаме днес – когато Путин е принуден да признае, че Ростов на Дон, неговият основен военен център, е извън неговия контрол – поставя под въпрос всяка идея, че случващото се може да е под контрола на Кремъл.

Той отчасти каза истината за катастрофалното начало на войната: Русия не беше застрашена от атака на НАТО и руснаците не бяха цел. Единствената измама, която той поддържаше, беше да предположи, че висшето ръководство на Русия стои зад плана за инвазия, а не самият Путин. Силите на Вагнер се събраха много бързо и бързо навлязоха в Ростов. Това е трудно да се направи спонтанно за един следобед.

Може би Пригожин си е представял, че може да тласне Путин към промяна на върха на министерството на отбраната, което шефът на Вагнер публично ругаеше от месеци. Но обръщението на Путин в събота сутринта премахна тази перспектива. Сега това е екзистенциален избор за руския елит – между колебливия режим на президента и тъмния, продажен Франкенщайн, който той създаде, за да върши мръсната си работа, който се обърна срещу своите господари.

Това е момент на яснота и за руската армия. Преди няколко години леките критики на Пригожин щяха да доведат до това елитни специални сили да го изгонят. Но сега той се скита свободно, с намерение открито да марширува към Москва. Къде са специалните части на ФСБ? Унищожени от войната или не желаещи да се изправят срещу въоръжените си и опитни другари от Вагнер?

Това не е първият път тази пролет, когато виждаме Москва да изглежда слаба. Атаката с дрон срещу Кремъл през май трябва да е накарала елита около Путин да се запита как, за бога, отбраната на столицата е толкова слаба. Сред руските богаташи събитията от петък ще премахнат всякакъв въпрос дали трябва да се съмняват в хватката на властта на Путин.

Украйна вероятно ще празнува катастрофалното време на това въстание в редиците на Русия. Това вероятно ще промени хода на войната в полза на Киев. Но бунтовете рядко завършват в Русия – или където и да е – с резултатите, които са си поставили за цел да постигнат. Отстраняването на цар Николай II в Русия през 1917 г. се превърна в болшевишката революция, Ленин и след това Съветската империя.

Докато се разиграва тази рядка яковска драма на руската основна човешка слабост, не е неизбежно да последват подобрения. Пригожин може и да не спечели и основите на контрола на Кремъл може да не рухнат. Но един отслабен Путин може да направи ирационални неща, за да докаже силата си.

Той може да се окаже неспособен да приеме логиката на поражението през следващите месеци на фронтовата линия в Украйна. Той може да не осъзнава дълбочината на недоволството сред собствените си въоръжени сили и да няма контрол върху техните действия. Позицията на Русия като отговорна ядрена сила се основава на стабилността на върха.

Много повече може да се обърка, отколкото да се оправи. Но е невъзможно да си представим, че режимът на Путин някога ще се върне към предишните си висоти на контрол от този момент. И е неизбежно, че предстоят нови сътресения и промени.