Д-р Александър Симидчиев пред Tribune: Лимитите на болниците ще бъдат оспорени и ще паднат

Ще спрат ли от преразход лимитите за харчовете на болниците, дали това е устойчиво решение на проблема и ще се стигне ли до Конституционния съд отново Tribune.bg разговаря с народния представител от ДБ и член на здравната комисия в парламента д-р Александър Симидчиев.

Г-н Симидчиев, какво се цели с промените в Закона за здравното осигуряване?

Става дума за две неща. Едното е да се въведе позицията на втори подуправител. Това е предложение на БСП, т.е да има двама подуправители на предна линия, които да отговарят за публичните финанси.

Второто предложение беше внесено в комисията по здравеопазване извън стандартната процедура. Това е въвеждане на индикативни лимити за болниците с цел да няма преразход. Проблемът е, че когато това бе предложено от нас, още преди да се формира преразхода, то не се прие. Сега го въвеждат по механизъм, който може да бъде оспорен отново в Конституционния съд. Всъщност основното нещо, което ще се случи, е договорите да се сключат от болниците по сегашния закон, но те да бъдат оспорени, да паднат и следващата година парите отново да се дължат на болниците. Така на практика дефицитът се отлага за следващата година.

Обсъжда се, че преразходът в болниците може да достигне 200 млн.лв.?

Той е толкова в момента и ние предвиждахме, че може да стане такова нещо. С тази цел ние предложихме много рано, преди този преразход да бъде реализиран да се вземат мерки. Само че, за съжаление, когато нямаме 121 гласа, предложенията ни не могат да бъдат реализирани, а те бяха насочени към това да се съхрани системата на здравеопазването, да няма преразход и да има пари за всички плащания , защото болничната помощ много често усвоява средства, предвидени за извънболнична помощ, за профилактика и т.н.

Кое е най-голямото перо в болничната помощ, защото лекари и сестри пак не са доволни от заплатите си?

Проблемът със заплатите на медиците е много сложен. Затова ние инициирахме извънредно заседание на здравната комисия. Надявам се проф. Ангелов да я свика точно по тази тема. Проблемът тръгва оттам, че в клиничните пътеки не е предвидено специфичен ресурс за заплати. Възнагражденията се формират на базата на други видове предвидими разходи, но не и заплати, защото няма определена стойнаст, например минимален праг, който лекарите трябва да получават почасово.

Така, както има за юристи и архитекти, ли имате предвид?

Да, но за лекарите няма такъв. В резултат на това Здравната каса няма механизъм, по който да може да остойности лекарския, съответно сестринския и санитарския труд в клиничната пътека. Когато този труд не е остойностен, остава директорът на дадено здравно заведение да реши какъв процент от здравната пътека да отидекъм заплати. Понеже това е така, в някои болници директорите се справят по-добре и има достатъчно средства за персонала, а в други болници – не дотам. Така разпределението на средствата е оставено като решение на директора на здравното заведение, защото клиничната пътека не включва в себе си част, която да е за заплати.