Д-р Симидчиев пред Tribune за хеликоптерите: Техниката е лесна за получаване, проблемът е в кадрите

За спряната процедура за закупуване на хеликоптери от Министерство на здравеопазването, както и за законови промени, които ще гарантират устойчива политика в сферата на здравеопазването у нас, Tribune.bg разговаря с депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев.

Д-р Симидчиев, отлага се помощта на хеликоптерите за Спешната помощ.

Със сигурност това, което е голям проблем, са първо кадрите, защото техниката е лесна за получаване – плащаме си и я получаваме. Проблемът е в кадрите, защото всеки един от пилотите и хората, които обслужват оказването на спешната помощ, трябва да поддържа квалификацията си ежегодно със съответния брой часове полет, които трябва да има. Това означава, че тази помощ трябва да е на съответното си място в общо оказваната Спешна помощ в държавата. Така, ако нямаме структурирана Спешна помощ, която да ползва ресурса на хеликоптерите, те не могат да продължат да действат. От тази гледна точка. самото наличие на хеликоптерите е малка част от дълга верига от целия процес на оказване на спешна помощ в страната.

За една кола вече се чака година, оптимист ли сте, че процедурата за покупка на хеликоптери ще бъде възобновена?

Така е, но много по-важно е ние да имаме обща визия за здравеопазването си и след това да имаме разписан план за всяка една от ключовите дейности. Спешната помощ е „лепилото“, което свързва болничната и извънболничната помощ, т.е. това е най-критичната част от системата и функцията ѝ трябва да е много добре разписана заедно с технологичното ѝ подпомагане - хеликоптери, линейки, центрове за различните части на страната съобразно нуждите на всеки един от районите. В този смисъл не можем да взимаме една част и да казваме това сега ни е приоритет. Здравеопазването е система и без да се поддържа жизнеността на цялата система, няма как да решим въпросите.

Логичен тогава е въпросът защо искаме 6, а не 10 хеликоптера?

При всички положения дори и един ще е от полза и не е необходимо всичките да се вземат наведнъж. Въпросът е в цялостната структура на здравеопазването, която ще поддържа тази част от Спешната помощ, за да бъде тя жизнеспособна. Затова кадрите са много важни и особено поддържането на тяхната квалификация, което касае пилотите, които трябва да имат нальот и той не е никак малък. В тази връзка има две опции - да си имаме наши собствени или да вземем услугата от съседни държави. В началото със сигурност не е необходимо да купим хеликоптери без да имаме пилоти, които да ги управляват.

Не е ли скъпо да ползваме услугата под наем?

При всички положения най-скъпите неща са неефективните неща. Там и 5 ст. да използваме, ако те не вършат работа, са зле използвани 5 ст., т.е. ако купим едни хеликоптери и блокираме средства в технологията, а те не вършат работа, това е неефективно разходване на средства.

Ще успее ли здравното министерство отново да стартира процедурата?

Кое от тях - служебното или редовното? Вижте колко много въпроси се появяват за всяка една тема, защото не е ясно чия е отговорността в момента. Да, всяко едно правителство има правомощия, но те се сменят толкова често, че на практика не можем да реализираме дългосрочни стратегии.

Именно затова едно от нещата, които чисто законодателно се опитвам да направя, е с една промяна в Закона за здравето да въведем един Съвет към Народното събрание, който може да служи за две неща, които са критично важни - първото е да може да се реализира междупартиен консенсус, т.е. хората в политиката да гледат в една и съща посока. Дори да са малко нещата, по които може да се постигне консенсус, да е ясно кои са те. И на второ място, Съветът да има достатъчно дълъг мандат и да е устойчив орган между правителства и парламенти. Статутът му да е на орган към парламента, но да има по-дълъг мандат – 6 години. Така политиките, по които сме постигнали консенсус, ще продължават да се реализират между различните парламенти.