Д-р Александър Симидчиев: Здравната система у нас е изграждана така, че хора с власт да могат да я усукват в своя полза

За бюджета на Здравната каса/НЗОК/ и щом той се увеличава, ще се отрази ли това на заплатите на медиците Tribune.bg разговаря с народния представител от ДБ д-р Александър Симидчиев.

Д-р Симидчиев, направихте интересна констатация, че бюджетът на НЗОК вече е 10 млрд. лв., но хората не искат да влизат в болница, защо?

Бюджетът на НЗОК вече е почни 11 млрд.лв., защото е 5.5 млрд. в евро. Увеличението е на база увеличените вноски. Но проблемът е следният - освен че увеличаваме общия бюджет, който е за здравеопазване – това са вноските, които правим, увеличаваме и процента от него, който харчим за болници. Това, което правят всички държави, е да се опитаме чрез събраните средства за здраве да не допускаме хората да се разболяват и да лекуваме късните последици и особено тежките. Смисълът на подобно събиране на обществени средства, каквото е НЗОК, е тези средства да се използват максимално ефективно, като предпазват хората да се разболяват, за да не харчим парите след това за лекуване на въпросните болести, които вече сме допуснали. Когато нямаме достатъчно за превенция и профилактика, а свръх разходваме за лекуване на късните последици, то е все едно да кажем на хората – „няма защо да си миете зъбите, защото имаме достатъчно средства, за да ви ги извадим”. От тази гледна точка, това, което трябва да правим, е приоритетно публичните средства, които събираме, да използваме за обществено здраве, а не основно за лекуване на болести. Не че не трябва да имаме за лечение, трябва да имаме, но парите за превенция ще ни освободят средства от тези за лекуване след това.

Какво се случва с парите за лекарства, които се поемат от Здравната каса?

За лекарствата имам особено мнение. Лекарствата, за разлика от много други стоки, които имаме в здравната система, са на сходни международни цени, т.е. колкото са във Франция, Белгия и Румъния, толкова са и у нас. Ние имаме специално законодателство, което предвижда, медикаментите за реимбурсиране от Касата в страната да се реферират към външни държави. Така лекарствата като абсолютна стойност са на най-ниските цени в Европа. Същевременно процентът, който харчим за лекарства в бюджета, е висок. Причината за това не е, че харчим много за лекарства, а че другите другите дейности са много евтини, а лекарският труд, например, е много подценен, което прави така, че лекарствата са голям процент. Ако разгледаме какво отделяме като абсолютна стойност на глава от населението за медикаменти, ние пак сме на опашката на Европа. Просто този процент изглежда голям, защото харчим по-малко за други неща като амортизацията на сградите, заплатите на персонала и т.н. Когато тези пера са много нискикато разходи, лекарствата излизат като голям процент.

Какъв е изводът?

Затова правилният начин да оценим разходите на НЗОК за лекарства е като ги изчислим като абсолютна стойност на глава от населението. Тогава ще видим, че всъщност не харчим много.

Казвате, че ако в Европа съотношението на лекарските заплати в болниците е 1:3 или 1:4, а у нас е 1:100, как става така?

Системата у нас е изграждана така, че хора, които имат власт или връзки, да могат да усукват системата в своя полза. Просто в развитите демокрации  в Европа има достатъчно правила, които освен, че ги има и се спазват. У нас не само, че нямаме правила, а и тези, които ги имаме, не ги спазваме.

Имате предвид заплатите на млади лекари, медицински сестри, акушерки, за които просто не се спазва Рамковото споразумение?!

Представете си, че един човек, за да почне да работи като лекар, трябва да инвестира 25% от целия си трудов стаж, за да може да стане лекар. Той предварително инвестира това време преди за започне да печели от него. Когато ние оценяваме труда му по-малко, отколкото на други професии, които могат с двумесечен курс да започнат да работят, това е много неприятно, защото хората се обезсърчават и още преди да са готови за работа, искат да практикуват. Особено тежък е проблемът с медицинските сестри, със специалистите по здравни грижи, защото там те трябва да се занимават с тежка и отговорна работа, това е регулирана професия, а заплащането е по-малко, отколкото на една касиерка в някои от хранителните магазини, чиято единствена отговорност е всички продукти да минат през баркода. Поради тази причина хората просто престават да искат да работят това.

Обещаха се промени в пленарна зала?

Така би трябвало да бъде. Аз все още не съм видял никакви промени. Има много приказки за това какво искат да направят, но не съм видял никакви правила. Не съм видял някой законопроект. Не съм видял дори наредба, която да регулира процеса.

Имало пари, заложени в бюджета?

Има много пари за проекти, заложени в бюджета, които не се реализират въобще. Те са заложени, за да могат да се преразпределят на друго място. Мога да дам много примери в това отношение.