Д-р Кунчев: Типични тропически болести вече са характерни за Балканите и Южна Европа

Над 90% от случаите на западнонилска треска протичат или без или с много слаби и скрити симптоми

Интервю на Андреа Драганова с д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор

Д-р Кунчев преди години никой не се страхуваше от ухапване от комар, сега обаче все повече се говори за западнонилска треска. Каква е опасността за България от разпространение на вирусната инфекция?

Когато се каже „западнонилска треска“, това звучи доста плашещо, доста екзотично. Всъщност става въпрос за заболяване, което в огромната си част, над 90% от случаите протичат или изобщо безсимтомно и няма как да разберем, че сме заразени. Или пък с много слаби и скрити симптоми на грипоподобно заболяване в рамките на един-два дена. Чувстваме се дискомфортно, може да вдигнем температура, леко главоболие – състояние, при което обикновено никой не търси лекарска помощ.

Разбира се, на фона на тези случаи, макар и нисък процент от 3-5%, има и по-тежко протичане, а в половин процент и много тежко със засягане на централна нервна система – менингити, енцефалити и т.н. Но това по-скоро са изключения. Свидетели сме на някаква паника по отношение на западнонилската треска, а и на други подобни заболявания, които се пренасят с комари. Скоро имаше публикации на колегите от Центъра по заразни и паразитни болести по отношение на една нова треска - Тоскана, която е с подобен механизъм на предаване, само че се пренася не от комарите, а от папатаците...

Какви са превантивните мерки, които трябва задължително да се предприемат, за да се предпазим?

Общите принципи са, че колкото по-малко даваме възможност на тези насекоми да ни хапят, толкова по-нисък е рискът, като това има две страни. От една страна това, което самият човек може да направи, а то е да сложи комарници на прозорците вкъщи и да не допуска вечер да бъде ухапан, тъй като те много често тогава са най-активни, да използва репеленти, когато излиза навън, да носи дрехи с дълги ръкави и крачоли. Разбира се, това не е толкова лесно през летния сезон, защото при тези температури малко трудно ще тръгнем с дълги ръкави.

Това са част от мерките. По съществените мерки са в ръцете най-вече на общините, тъй като това е тяхно задължение. Там, където има гнезда, те трябва да ги обработват, независимо дали става въпрос за комари или кърлежи, препаратите са почти идентични. Ако навреме се правят обработките, ако се косят тревните площи и се намали броя на бездомните животни, съответно няма да има и толкова много насекоми.

Заболяванията от нилска треска са се увеличили седем пъти на територията на Европейския съюз за изминалата година, на какво се дължи това?

Това е големият проблем. Това заболяване е много типичен пример, но не е само то. Редица екзотични заболявания, които в миналото бяха характерни за тропическия и субтропическия климат, вече се изместват доста по на север и това е видимо. Ние година след година виждаме как подобни заболявания завземат нови територии и вървят на север.

На практика това, което навремето са били типично тропически болести, сега са почти характерни за Балканите, а и изобщо за Южна Европа, тъй като западнонилска треска установяваме и в Италия, Испания, Португалия, Гърция, България, Кипър, Турция, все страни с близки климатични условия. В основата на това е промяната на климата, за която вече нямаме никакво съмнение, а и ние лекарите виждаме, че това е факт и съответно ще доведе до промяна и на болестите, които срещаме.

Ако все пак човек се разболее, какви са симптомите и как трябва да протече лечението?

Симптомите са нехарактерни. Точно това е проблемът. Ако ние тръгнем да изследваме масово 1000 българи, ще установим някакъв процент, който ще показва доста по-често наличие на това заболяване. Това обаче не винаги е необходимо, защото не ни дава някакво особено предимство за самия пациент. Просто, защото ако са много скрити симптомите, той няма да търси медицинска помощ така или иначе.

А и тъй като няма някакво специфично лечение, не е необходима медицинска намеса. Това е в по-голямата част от случаите. Когато обаче имаме засягане на нервната система, независимо дали става въпрос за менингит, енцефалит или друга форма, трябва вече лечение. Но то пак не е специфично за западнонилската треска или за някое от другите екзотични заболявания. Общите мерки, които се вземат, са за облекчаване на повишеното налягане, за нормализиране на ликвора и т.н. Те всъщност покриват и тези рискове. Хората, които развият такива симптоми, при всички положения попадат в болница и ще получат необходимото лечение.

Може ли по някакъв начин да бъдат различавани комарите, които причиняват „нилска треска“, от тези, които са безопасни? Тигровият комар ли стои в основата или всеки комар може да бъде носител на заразата?

Това е допълнителен признак на точно това, което казвам. Един биологичен вид, който беше характерен за по-южните райони, започна да се среща и у нас, особено по местата с най-високи температури – по долината на Струма, на Марица, по Южното Черноморие. Така че, не е казано, че е точно тигровият комар, но той може по-често да е носител.

Въпреки това преносители са и всички други видове комари, каквито си имаме достатъчно. По-важното са мерките, които могат да се вземат – от една страна от самите нас, от друга страна организираните от общините обработки, които покриват всички видове насекоми. Така че, ако правите обработка на дадена водна площ със специални препарати, те така или иначе ще намалят броя на всички видове комари, включително и на тигровия.