Д-р Благовест Върбаков: Трябва ни седма поправка на Конституцията – служебното Правителство да се счита за редовно

Като гледам как за пореден път Народното събрание зацикля още в самото начало с невъзможността да се избере негов председател, а това направо тика парламентарния живот в конституционна криза, ми се струва, че ще трябва да се инициира седма поправка на основния закон на страната – нейната Конституция. То че сегашната шеста поправка дефектира, се видя, и сега се чудим и маем защо не излезе тъй, както очакваха по предишните народни избраници, а именно – да се прокара и затвърди идеята за непрекъсваемост на Парламента до избирането на нов, за да не си „вее байрака“ президентът със своите служебни правителства. Хубаво, чудесно, бих добавил и грандиозно решение. Но не би! Оказа се, че – както каза един път Борисов по повод на нещо си – всичко е „пунта Мара“, каквото и да означава за него и за нас това определение.

И този нов Парламент удря – поне засега – на камък. Пусти късмет, зла прокоба тегне над народните ни избраници. Все стигат до задънена улица, я за избор на председател на Народното събрание, я за премиер-министър. Все нещо се обърква, зацикля, продънва. Нагледахме се на чистачи за „изчегъртване“ на политическия опонент, санитари за изхвърляне на „политическия боклук“, на възвишени заявки за уж трайно внедряване на чувство за почтеност у политиците, но разбирана от висотата на собствената камбанария.

За пет години – от жълтопаветните протести през 2020 г., държавата ни бива управлявана предимно от служебни правителства. Обществото ни има чувството, че явно новият модел на изпълнителна власт е „служебното“, не „редовното“. Служебно Правителство след служебно и тук-там за разнообразие на политическия пейзаж по някое краткотрайно редовно такова. Види се, че общото времетраене на управление на служебните правителства от Радев насетне гони пълен управленски мандат на едно редовно Правителство.

Понеже служебното е новата действителност за редовно Правителство, то няма ли да е по-добре да се инициира и седма поправка на Конституцията ни, за да се легитимира служебното за редовно и така да се спре с политическата агония за избиране на редовно. Ясно е, че скоро време редовно Правителство българското общество няма да види, или ако види, то ще е за няколко месеца – дори по-малко от двумесечния мандат на едно служебно Правителство. Предлагам седмата поправка да гласи така:

„При невъзможност за избиране на редовно Правителство, служебното да се счита за редовно, докато не бъде избрано такова“. Така ще спрем да се надяваме на чудо за редовно Правителство веднъж завинаги.

Слави Василев написа един пасквил, с който искаше да ни убеди, че българският парламентаризъм се е провалил, и поради тази причина било необходимо формата на държавно управление да се промени на президентска Република (иде реч за „Проваленият парламентаризъм“, София: Изток-Запад, 2021 г.). Защо? Та нали повечето служебни правителства бяха скалъпени тъкмо от президента Радев, чрез които правеше опити за политически инженеринг! То не беше прокарван чрез Янев, после чрез Петков и Василев (впоследствие злочестно определени от Радев за шарлатани, които българският народ ще трябва също да превъзмогне), а сега като намерение – по слухове от кулоарите на Президентството, разкрити от Пеевски, – и чрез Крум Зарков.

Опитите за подмяна на политическата система от парламентарна на президентска и собствено същността на представителната демокрация у нас е кощунство спрямо българската демокрация. Дълготрайната парламентарна криза препятства съществуването на изпълнителната власт така, както тя е жалонирана в нашата Конституция. Дали в ума на днешните ни парламентаристи тази сериозна опасност бива ясно осъзнавана, е под огромен въпрос. Според мен, те не я осъзнават или по-скоро – не искат да я осъзнаят, защото техният егоцентризъм така ги заслепява, че силно се съмнявам от способността им да различават служебно от редовно Правителство, както и обратното. Ето затова, трябва да се направи споменатата седма поправка на Конституцията, та белким чрез нея политиците ни прогледнат и разберат, че политическата ситуация в страната на практика е вече в колапс (на финалната права преди леталния ѝ край).