Д-р Даниела Пастармаджиева: Българската политико-културната среда не е благоприятна за мажоритарно гласуване

*Д-р Даниела Пастармаджиева е преподавател в катедра "Политически науки и национална сигурност" в ПУ "Паисий Хилендарски". Преподаваните от нея дисциплини са "Политическа култура", "Избори и избирателни системи", "Сравнителни политически изследвания" и други. Д-р Пастармаджиева има редица научни статии в сферата на политическата култура и гражданската компетентност, но наред с това изследва различните видове избирателни системи и тяхното практическо реализиране.

Д-р Пастармаджиева, една от основните области на Вашите изследователски интереси е политическата култура. Доколко това е актуален въпрос за нашето общество, три десетилетия след началото на демократичните промени?

За съжаление, тази проблематика продължава да има голямо значение за обяснението на дефицити в нашето общество. Последните данни на EIU Democracy Index за 2018 г. показват, че България продължава да е в групата на т. нар. несъвършени демокрации (flawed democracies). Тя се нарежда на 46-о място от общо 167 изследвани държави. Според EIU това са страни, в които като цяло изборният процес няма значителни проблеми или нарушения на човешките права. Те обаче се характеризират с ниски нива на гражданско участие и с проблеми в сферата на политическата култура.

EIU Democracy Index съдържа оценки за пет групи от индикатори, а именно изборен процес и плурализъм, функциониране на правителството, политическо участие, политическа култура и граждански свободи. От петте групи оценката на България е най- ниска именно в сферата на политическата култура (4.38).

Политическата култура съдържа в себе си потенциал да допринесе за утвърждаването на демократичната политическа система или да попречи на нейното функциониране. В този смисъл една от причините за несъвсем доброто функциониране на демокрацията в България се корени именно в липсата на съответствие между култура и структура.

Как практически може да се подобри политическата култура, особено сред подрастващите поколения? Каква е ролята на академичната общност и на преподаването в тази област?

Политическата култура се формира в процеса на политическа социализация и се състои от редица елементи – ценности, нагласи, традиции, исторически контекст, знания и други. Всъщност знанията са единствения елемент, върху който може да се въздейства целенасочено. Най-значимият път за въздействие върху тях е посредством гражданско образование като учебен предмет в училище.

Процеса на оптимизиране на гражданската компетентност обаче не трябва да се ограничава с училищата. Нужно е това да продължи и след това.

Моята практика показва, че има съществени разлики в подготовката на учениците по отношение на гражданското образование в различните училища. Част от студентите споделят, че теми като държава, политика, демокрация, политически идеологии и т.н. не са сериозно изучавани в училище. Това проличава и от тяхната недостатъчна способност да участват успешно в дискусия. Посоченото обаче важи преимуществено за първокурсниците.

По отношение на студентите, изучаващи Политология се наблюдават видими различия между начина, по който възприемат света около себе си и политиката в частност, в сравнение с първоначалните им виждания. Имала съм случай, в който студенти са споделяли имено това, че изучавайки дисциплините в нашата специалност са започнали да разбират по-добре как функционира държавно-политическия процес.

Вероятно преподаването на тези знания е важно и интересно и за студентите от други специалности, освен за политолозите?

Особено съм удовлетворена, когато студенти от други направления, като Национална сигурност, Администрация и управление и Икономика все по-активно участват в дискусиите по време на занятия и започват да изразяват свои аргументирани позиции.

В нашата катедра полагаме усилия с преподаването на общ политологичен курс на студенти от други специалности да надградим знанията, получени по време на училищното образование. Наред с това от 2017 г. с насам имаме възможност да осигурим на нашите студенти и интердисциплинарна перспектива върху изучаваната проблематика, добавяйки и Национална сигурност.

Вярваме, че посоченото формира активни граждани, които са способни не просто да участват в политическия процес, но и да го правят осъзнато и с ясни цели. Развиването на политическата култура може да доведе до по-компетентно и целенасочено гражданско участие и автентичен и осмислен избор.

В контекста на избора, за който говорите, смятате ли, че в България следва да се въведе мажоритарна избирателна система, както бе предложено с референдума от 2016?

Моето категорично мнение е, че това би било грешно. От една страна политико-културната среда не е благоприятна за такъв тип система, а от друга емпиричните данни показват, че мажоритарните системи твърде често се използват за създаване на изкуствени мнозинства, които не отразяват предпочитанията на гражданите.