Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. д-р Илко Семерджиев пред Tribune.bg: Увеличиха леглата в болниците, за да не се запълнят и да не се плащат компенсации

Мнения

д-р Илко Семерджиев пред Tribune.bg: Увеличиха леглата в болниците, за да не се запълнят и да не се плащат компенсации

д-р Илко Семерджиев пред Tribune.bg: Увеличиха леглата в болниците, за да не се запълнят и да не се плащат компенсации - Tribune.bg
Снимка:

Случаят във Враца, историите за хора /особено възрастни/, които не успяват да си намерят място в болниците, как се разминахме с локдауна и крият ли се подводни камъни в здравния план за управление на пандемията. Потърсихме мнението на д-р Илко Семерджиев, бивш заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г

 

Д-р Семерджиев, защо лекарите внимават да не препълнят интензивните отделения?

Според мен не е коректно да се обвиняват лекарите, че ограничават приема на болни в интензивните отделения. За да обясня защо е така ще изброя някои от актуалните характеристики на здравната система свързани с болничния капацитет, а именно – по думите на министър Асена Сербезова към януари тази година в България са разкрити 7 835 легла за пациенти с неусложнена форма на коронавирусна инфекция. От тях заети към 02.02.2022 г. са 5 799, което означава, че към ден днешен имаме 2 036 свободни легла т.е. капацитета на системата като цяло е зает едва на 75%. Разкритите интензивни легла по новия план бяха увеличени от  916 на 1 268, от които 62 детски. Към днес заети интензивни легла са 533, което означава, че имаме 735 свободни легла т.е. капацитета за интензивно лечение е зает едва на 42%. Абсолютно нелогично е повишаването на броя на интензивните легла в новия план, защото варианта Омикрон беше обявен за по-лек, а и през предишните уж по-тежки две вълни заетите така и не достигнаха стария максимум от 916 легла – обикновено оставаха над 100 свободни интензивни легла. С това отговарям еднозначно, че не лекарите внимават да не препълнят интензивните отделения, а те просто не могат да бъдат запълнени поради значително увеличеният им брой. Това увеличение не беше нужно за лечебните цели, но очевидно беше крайно необходимо на министър Сербезова защото тя фокусира мерките спрямо 70% заетост за 3-то ниво и 80% заетост на 4-то ниво по плана, които няма как да бъдат достигнати т.е. така се спестява вземането на съответните мерки, както и изплащането на икономически компенсации. С едно изречение казано – здравният план беше трансформиран в лежерно-популистки от гледна точка на необходимите мерки и в спестовно-икономически от гледна точка на необходимите компенсации, но това ще има своите неблагоприятни здравни последствия. Ще има и неблагоприятни икономически последствия, но това е друга тема.

Как се спасихме от локдаун и има ли връзка това с ограничения прием?

Ограничения в приема разбира се има, но причината за това видяхме, че се корени не в липсата на легла, а във все по-оредяващия медицински персонал – знае се, че леглата сами по себе си не лекуват. Драмата с медиците е изключително тежка, защото освен, че те прегарят във вече двугодишната битка с пандемията, но са изложени на риск поради на практика нулевата грижа на министъра на здравеопазването Асена Сербезова и държавата към тях. Днес например са заболели 207 медици, през последните две седмици са около 1 500, а да не говорим колко от тях излязоха в карантина, вследствие на заразените с Ковид деца по училищата и неналожените, неспазвани и неконтролирани мерки навсякъде. Непрофесионалното управление на кризата и пълната липса на контрол постави в критична ситуация едновременно и образованието, и здравеопазването. За да разберете какво точно означава това за здравната система и ударът върху здравните професионалисти ще ви изброя само заболелите в лечебното здравеопазване до 01.02.2022 г., а именно – 5 271 лекари, 6 700 медицински сестри, 3 682 санитари, 381 фелдшери и 4 454 други, което прави общо 20 488 човека персонал. Отделно от тях са заболелите медицински професионалисти в системата на общественото здравеопазване, които вече са превърнати в персонал за всичко.

 

Каква е крайната цел на тези действия на управляващите – да не се плащат компенсации?!

Две неща  се открояват – първото е нежелание да налагат непопулярни мерки, което представлява политически популизъм съчетан с демагогия, а второто е очевидното нежелание да плащат компенсации. Само че тук изпъква с особена тежест здравната и управленска некомпетентност, както и пълната безотговорност на министър Сербезова, която изоставя българите на масово заразяване. Макар, че боледуването от Омикрон да е обявено за клинично по-леко, лонг-Ковид и пост-Ковид последствията ще бъдат драстични, а за тях никой не мисли. Вече е ясно, че Ковид не е грипоподобен, че причинява съдови поражения, които рефлектират освен в локуса на проникване на вируса – белия дроб, а и в сърцето, перикарда, мозъка, бъбреците, тестисите и др. органи вкл. причинява тромбози, емболии, инфаркти и инсулти. В напредналите държави вече са доказани пораженията върху паметта и интелигентността, появата на т.н. мозъчна мъгла, липса на концентрация и когнитивни дисфункции. Това е най-яркото доказателство, че фокусирането и извеждането на интензивните легла като критерий за вземане на мерки се явява пагубно за индивидуалното здраве. Този критерий е последния в пирамидата на здравните фактори и е ключов предимно за системните показатели, докато жизнено важно е да не се стига до заболяване и до болнично лечение, където вече е твърде късно от гледна точка на възможните превантивни персонални и системни противоепидемични мерки.

Вашият коментар за трагедията във Враца и поведението на медицинската сестра?

Мое правило е да работя само с доказани факти, така че до момента, в който не се изясни всичко по казуса ще се въздържа да спекулирам и да изразя конкретно отношение. По принцип, обаче, твърдо разчитам на хуманното отношение към нуждаещите се от медицинска помощ, без което здравеопазване няма как да съществува независимо от техническа, финансова или друга обезпеченост.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Какви новини искате да четете през 2023 година?
Покажи резултати Скрий резултати