Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Д-р Кателиева за фалшивите новини за смъртта на спешния медик: Това е неуважение към саможертвата

Мнения

Д-р Кателиева за фалшивите новини за смъртта на спешния медик: Това е неуважение към саможертвата

Снимка:

Интервю на Tribune.bg с д-р Десислава Кателиева – председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ

Д-р Кателиева, изразихте позицията на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ по отношение на фалшивите новини, свързани с вашия колега д-р Юлиян Стамов, който загуби живота си. Възмущавате  се и това е нормално. Как бихте коментирали различните изказвания в социалните мрежи?

Коментарът ми е същият какъвто беше преди две седмици по повод на дискотеките и диджей COVID-19, който разпръскваше салфетки за сметка на хората, които спасяваме живот. Това е неуважение към паметта, неуважение към саможертвата. Д-р Стамов беше невероятен човек, невероятен лекар. Когато е отишъл на адреса и е видял, че пациентът е с температура и с пневмония, той можеше просто да се оттегли и да извика екип, който е с пълно защитно облекло. Той не постъпи така. Бори се за живота на абсолютно непознат човек само с ръкавици и маска, защото само такива са му дадени от центъра, в който работи.

Закарал го е в една болница, закарал го е във втора болница, обдишвал го е в линейката, което е една от най-високо рисковите процедури, които застрашават със заразяване всеки един медик. Знаем го всички. Въпреки всичко, той е направил онова, което е било по-силите му за този пациент, защото е бил на 55 години, защото е бил неговият пациент. Сега в момента, когато чета в социалните мрежи и в някои медии да излизат коментари, които се опитват да омаловажат направеното от колегата  ми, честно да ви кажа много ми е болно, много ми е неприятно. Просто д-р Стамов беше невероятно чист и невероятен човек и това, което се случи с него, може да се случи на всеки един от нас, ако не сме с достатъчна защита по адресите, ако не се пазим сами, защото няма кой да ни пази.

Истината е, че вече четвърти месец има тотално неразбиране по въпроса, че хората от извънболничната спешна помощ не могат да ходят само с ръкавици и маска на адрес, а трябва да ходят със защитно облекло – второ ниво на защита, което означава маска, ръкавици, очила, щит и еднократна престилка и това нещо да се сменя на всеки един адрес без щита и очилата, които могат да се дезинфекцират. Разбиране по този въпрос така и не получихме, независимо, че от няколко месеца казваме, че вече може на всеки един адрес да срещнем пациент, който да е заразен от коронавирус. Не можем да бъдем сигурни дали пациент, който е блъснат от кола, пациент, който е със задух, пациент, който е със сърцебиене, не е заразен с коронавирус. Намираме се в пандемия. По света колегите ходят със защитно облекло. Ние ходим с маска и ръкавици.

Как се чувстват като цяло медиците ни - дали се натрупа прекалена умора, има ли страх и имали много заразени?

От всички 445 заразени медици в страната не мога да ви кажа колко са заразените в Спешна помощ, но със сигурност мога да ви кажа, че двама от тях вече не са между нас и бяха невероятни спешни медици. Хора, създавани с години, с десетилетия, които спасиха хиляди животи, можеха да спасят още толкова, но д-р Пандова и д-р Стамов вече не са сред нас. Каква е причината да ги загубим – най-вероятно, защото са се изправили очи в очи със заразата без да бъдат достатъчно добре облечени  и със съответното защитно облекло. В цял свят от няколко месеца насам препоръките на Министерствата на здравеопазването са екипите на спешна помощ да бъдат със защитно облекло, както ви го описах преди малко – очила, щит, ръкавици, маска и еднократна престилка, която да се сменя при всеки пациент.

Не става дума за милиони, става дума за едни суми, които са от порядъка на 10 лева за 100 чифта маски. 100 чифта ръкавици са от порядъка на 10 лева. Тези еднократните престилки също не струват милиони. Не струват толкова много пари, за да не можем да ги сменяме на всеки един адрес. Това е защита. Това е начин да се прибереш здрав вкъщи и да бъдеш на работа следващия път. Има нещо друго, което не се отчита. Всички тези от нас, които се разболяват, отсъстват от работа поне месец след това, а тези, които са били в контакт с тях, са карантинирани поне за две седмици, което отваря едни големи дупки при конкретната ни работа. Няма кой да работи, няма как да попълним тези дупки. Най-страшното е,  когато заболяването увреди до такава степен някой от нашите колеги, че не може да се върне на работа или го загубим. Трябва ли да се стига до това или просто трябва да прочетем гайдлайните, които се прилагат в цял свят и да работим защитени независимо, че е 30 градуса, независимо, че пациентът може и да не е заразен. Е, да ама, ако е заразен и ти си бил само с ръкавици и маска?

Как се отразява на всички вас психически загубата на колеги, как се справяте в тези ситуации и какво ви дава сили да продължавате да спасявате човешки животи, поставайки себе си на заден план?

Всеки един от нас, който е дошъл да става спешен медик, е наясно, че рискува живота си при всеки един адрес, защото при нас неизвестните са много повече, отколкото при всяка една друга структура на здравеопазването. Едно е да работиш в COVID-отделение и да знаеш, че заразата е срещу теб, очи в очи и да си оборудван с максимално сигурна защита, едно е да отиваш на адрес и да виждаш как на един човек му спира сърцето и да има осем минути да решиш – дали да рискуваш да се заразиш или осем минути да си обличаш защитното облекло. Ние сме по-различна порода хора. Това, което ни каза Юли със загубата си беше – „хора пазете се, хора не пренебрегвайте собственото си здраве – и вие сте хора, и вие сте смъртни и вие сте уязвими.

Юли точно това ни каза – „пазете се, носете защитно облекло, изисквайте да имате такова“. Редно е във всяка една линейка да има поне десет еднократни екипа – второ ниво на защита и да има поне един екип за защита трето ниво, та ако се наложи някъде да направим кардиопулмонална ресусцитация или други процедури, които ни застрашават непосредствено, да бъдем облечени както трябва, да го направим така че да не пострадаме нито ние, нито екипът ни и да можем да продължим да работим и след този случай. Това  е истината. Трябва да бъдем оборудвани с такива облекла и трябва да има правила, които да изискват тези облекла да се слагат на всеки един адрес. Да има контрол за това дали се обличат или не, така както е в Англия, Франция, в Италия и в цял свят.  


Коментари (1)

Това становище да го отправи към НОЩ , и надутия генерал Мутафчийски.., както и към правителството. С една дума това е безобразие, да получаваш 28000 лева на месец, и с пренебрежение да се отнасяш към труда на колегите си. Веднага трябва да си ходят и Нощ, и министърът на здравеопазването.
07.07.2020 14:09 / Отговор

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още