Д-р Милена Мутафчиева за връщането в училище: Проблемите варират от тревожност до агресия

Доц. д-р Милена Мутафчиева е детски психолог и преподавател в НБУ. Обърнахме се към нея по повод връщането на децата в клас и последствията за психиката им от изолацията при онлайн обучението.

Д-р Мутафчиева, какви поражения на психиката нанесе на децата онлайн обучението?

Все още няма изследвания по въпроса. Трябва по-дълго време, за да стане ясен ефектът на пандемията върху децата, но това, което мога да споделя от практиката си, е, че проблемите варират от тревожност до агресия. При по -големите деца - 12, 13, 14- годишните, тези, които са по - тревожни, изпитват все по-големи затруднения да излязат навън, както и все по-голямо нежелание да се върнат в клас, защото загубват навик и това повишава тревожността. При по-мъничките има други симптоми - стават по-агресивни, особено тези, които по-трудно се адаптират в училище. Реално първокласниците са били на училище три седмици преди да минат онлайн. Забелязват се всякакъв тип поведенчески проблеми – агресия, тревожност, и те се увеличават в резултат на това, което се случва с децата ни в момента.

Трябва да изградят нови навици как да се държат в училище, това ли ги тревожи?

Не бих казала нови навици, по-скоро им се налага много повече да са гъвкави. Това са социални умения и те трябва да ги имат, но фактът, че много дълго поддържат контакт онлайн, а сега трябва да се върнат на живо, налага да възстановят навиците си да контактуват на живо. Според мен най-големият им проблем е несигурността. Когато едва се адаптират към онлайн обучението, изведнъж се връщат, след което току се адаптират към обучението в клас, а ги спират да ходят на училище. Тази несигурност поражда проблеми и тревожности в децата и родителите.

Да дадем пример – това, че не им се става рано, онлайн обучението опрости нещата?!

Да, такъв тип навици имат тези, които не за пръв път ходят на училище. Те са ги имали преди, но сега трябва да си ги припомнят, за да са по-организирани. Защото вкъщи обикновено при мъничките има някой, който им помага, тъй като срещат затруднения с техническите устройства, а сега остават отново сами, т.е. постоянно се променят изискванията към тях и да, трябва да въведат нов график за деня си.

Освен всичко останало децата имат пропуски в знанията си и това също ги притеснява. Смятате ли, че една седмица без изпитване, както препоръча просветният министър ще е достатъчна?

Не бих казала. Една седмица е кратко време. Това време не е достатъчно да се адаптират наново, повече ще се уморяват и т.н. Поне имат една седмица, защото много деца споделят, че се страхуват, че нямат достатъчно знания. Като се върнат на училище обикновено ги подлагат на тестове. Аз лично бих препоръчала този период да е по-дълъг. Разбира се, не зависи от мен, но явно образователният министър е преценил поне една седмица да им даде. Масово се случваше преди това децата да се връщат на училище и в същия ден да имат три теста, което и заради стреса не е добре да се случва.

Учителите също са нервни, също се страхуват от пандемията, а това се предава на децата и е решаващо?

Със сигурност е така, но от друга страна целият свят е напрегнат – родители, учители, деца. Затова всички трябва да се справяме с тревожностите си по друг начин и да сме по-толерантни към децата, защото те нямат стратегия как да се справят с тази несигурност днес.

Имат нужда от разбиране, от подкрепа?!

От повече време имат нужда също.

Целта да установиш един дефицит не решава въпроса с наваксване на изпуснатото?

Не, а и те не могат да носят вина за това, което се случва в световен мащаб. Да, имат пропуски в знанията, но това изисква повече търпение и време, за да бъде наваксано.

Вашият съвет към родителите, когато забележат агресия и тревожност у децата си?! Веднага ли да се обърнат към специалист?

Зависи. Често се случва и днес имахме подобни консултации в центъра, в който работя. Точно, като се връщат в училище, е възможно тези агресивни прояви или социалното отдръпване и дистанциране да се засилят. Нека да дадат малко време на детето си, да се опитат да поговорят с него. Ако това нещо остане стабилно във времето, продължи да се повтаря и да създава проблеми в адаптацията на детето в училище, е добре да потърсят консултация със специалист. Но първо да дадат малко време на детето си, може да е временно в рамките на седмица, докато детето се приспособи. Ако се окаже продължително обаче най-добре е да си направят консултация с детски психолог.