Психолог: В света, не просто в България, започва пандемия на стрес

Работодателите и мениджърите да създадат нови условия и политики, които позволяват хората бързо да пренастройват режима на работа

Интервю за Tribune.bg с психолога и консултант по организационно развитие д-р Пламен Димитров

Много хора имат проблем с връщането в нормален режим на работа. Има ли опасност от стрес и депресии?

Има, разбира се. Тук нещата вече се пречупват през конкретните ситуации, в която се намират хората. Едното е, когато организациите, в които работят, са създали добри условия и тогава няма защо да се безпокоят. Ако, обаче, там контактите носят риск, очевидно хората ще изпитват напрежение, а някои от тях могат да имат и сериозна съпротива. Има и други обстоятелства – децата не са на училище, а с връщането на работа това тревожи много млади работещи родители.

Ще бъдат ли заетите достатъчно ефективни при това положение?

Може да се предполага и да се наблюдава, че за някои от дейностите е разбираемо, например търговците, контактът с реалния пазар, с клиентите, с екипа носят по-високи резултати. Но има и хора, за които всъщност работата от вкъщи доказа, че не е необходимо всичко да се върши в офиси и контактни пространства. Истината е, че през тези последни два-три месеца голяма част от служителите бяха много ефективни, имаше и такива с проблеми. Може да се каже, че има пълен спектър от поведение, преживявания и в голяма степен сега е времето работодателите и  мениджърите да създадат нови условия и политики, които позволяват хората бързо да пренастройват режима на работа, без да жертват своята сигурност от гл. т. на това, че пандемията всъщност си продължава, спекулира се с идеята за втора вълна, за възможни повече рискове при разхлабването на режима. Сега много хора са и щастливи, че могат отново да възстановят редовния режим на работа, защото сетивността им  по много начини пострада. Не всяка работа може да се върши от вкъщи през компютъра.

Много от тях казват, че искат да видят живи хора?!

Това е вярно за всички след преживяната самоизолация, да се възстановят контактите и социалният живот. Всеки копнее всъщност да е пълноценен.

Готови ли са нашите работодатели да предложат едно гъвкаво работно време и нови форми на заетост?

Необходимо е проучване. Като психолози, които работят с хора, преживели много трудности и стрес на работното място, знаем, че това зависи от готовността на вземащите решения – собственици, мениджъри и не само бизнес, защото това касае администрация, здравеопазване, образователната система. Ако те имат такава консултативна готовност, винаги могат да потърсят специалисти, които имат богат опит с редица международни практики, които вече дават резултати.

Колко време ще продължи адаптацията ни към нормалния режим на работа?

Тук отново се намесват редица фактори, някои са индивидуални, зависи от капацитета на хората, от проблемите, с които те живеят, от начините, по които са си изградили модела на справяне, така че няма универсален отговор. Както предупреди Световната здравна организация и генералният секретар на ООН, в света, не просто в България, започва една пандемия на стрес - психоемоционални проблеми, посттравматични преживявания и стресови разстройства. Всъщност големите проблеми предстоят, а даже е известно, че някои от тези проблеми се проявяват с отсрочен действащ механизъм, понякога той е месеци или години след събитията – справка какво се случва с ветераните от бойни действия. Понякога проблемите като зависимости и соматични прояви възникват след преминаване на привидната първична адаптация, защото хората са били свидетели на обстоятелства, в които други са умирали, страдали са и са  преживявали нерешими проблеми. В дългосрочна перспектива знаем, че предстоят проблеми.

Вашите съвети? Предстои икономическа криза и може би е хубаво хората да са на работа и да са сигурни за работното си място?

Могат да изплуват по-важни наглед теми. Самото човечество, не просто България, не просто Европа е в нещо, което ние отдавна сме нарекли екзистенциална криза. Тя беше валидна и при предишната икономическа криза 2008г. Икономиката не е най-важното в живота на човека, доказа го COVID -19, има по-важни неща като здравето и качеството на живота, и средството труд е по-важно от капиталовите интереси. В този смисъл трябва да се преосмисли капитализмът. Ако се върнем назад и повторим всичко това като кризата от 2008г., ще ни се случи повече от същото в близко бъдеще. Това е урокът, който, ако научим сега, в тази ситуация, ще реорганизираме и трансформираме уникалните човешки отношения, включително това, което наричаме „пазарна икономика“.