Д-р Йордан Господинов: Ще се вземат полета за риболов, защото са добри за вятъра, а ние се борим за хляба си
Защо сдруженията на зелени, рибари, хотелиери и ресторантьори са против Законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, защо настояват той да се оттегли от вносителите му Tribune.bg разговаря с изпълнителния директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ ФИШ" д-р Йордан Господинов.
Д-р Господинов, какви щети ще понесат производителите на рибни продукти у нас, ако се построят ветропаркове в Черно море?
В риболовния бранш на страната нашата асоциация има 27 фабрики, от които 20 са разположени по крайбрежието ни. Част от тях продават в Япония, в Южна Корея, в Испания и Италия. Някой да продава наша селскостопанска продукция в тези дестинации?! Нашият продукт е преработен с добавена стойност. Взели сме нискообразовани хора и сме ги научили да произвеждат високикачествена продукция - хубава и безопасна храна, която се приема на най-елитните пазари. Риболовният бранш ще бъде засегнат и ще си продаде корабите, ако му бъде забранено да лови и ако не останат места за лов в наши териториални води. Корабите ще продадем, но какво ще правим с фабриките, с пристанищата и с експертите, защото имаме подготвени хора, завършили в Канада, в САЩ?! Така че проблемът е много по-сериозен от това един бранш, който е перспективен, да му се вземат полета за риболов, защото са добри за вятъра. Ние, нашата асоциация, ловим 55% от рибата в България - риба, рапани, миди. Най-хубавите ферми за миди са наши. Рапаните във всички случаи ще изчезнат с пускането на ветрогенераторите.
Подводната инфраструктура за това електропроизводство ли имате предвид?
Да, кабелите трябва да минат по дъното. Ние имаме едно становище, с което ги помолихме, като правят закона да ни извикат, за да им предложим варианти, които ще са най-удачни за всички, да направим така, че всички да ползват морето. В случая не само, че не ни търсят, а и леко говорят с пренебрежение към нашия сектор, сякаш сме втора ръка хора. Не сме. Напротив, първа ръка хора сме. Ние държим туризма в България, защото гостите се хранят с българска риба. Туристите предпочитат да ядат попчета, сафрид, калкан и всичко, което вадим от морето. Италианците и испанците жадуват в момента за нашите продукти. Кой произвежда продукция с добавена стойност на тези пазари освен нас?! Няма такива, но да кажем, че са ни пренебрегнали в тази посока, защото не познават ситуацията и имат хотели и къщи в Гърция, на други континенти и не ги вълнува нашето Черноморие. Само че, ние без туризма не можем, както и туризмът не може без нас. Ние наистина сме изградили индустрия, защото сме затворили цикъла с ферми, кораби, лотки и фабрики - от водата до масата. Освен че сме обект на държавен мониторинг, при нас идват на проверка и хора от фирми-купувачи на нашата продукция. Южнокорейците, например, подписват договори, след като проверят всичко. Да излезе тогава някой и да ми говори за безопасност на храните и качество, и да се подготви добре.
Каква територия ще заемат ветропарковете?
Екоминистърът постоянно подписва заповеди за разширение на зоните по Натура 2000, например. В тези зони са забранени определени риболовни техники. Във ветропарковете ще бъде абсолютно забранено влизането. Експерти ни обясняват, че там ще се развъжда рибата, но ние правим стопански риболов, ние не се занимаваме с въдици. Който иска, да си ходи с големите лъскави яхти при тези перки да хвърля въдици. За нас така не става, не се получават нещата.
Споменахте Италия, Испания, там такива перки и ветропаркове има ли?
В Италия, на юг в Средиземно море има. Тяхното крайбрежие, обаче, е хиляди километри, докато нашето е 368 км брегова ивица, от които 200 км са плажове. А рибите се развъждат около брега, защото там е хранителната маса. След 100 км няма живот. Ние ловим на 70-90 метра дълбочина и като ни вземат най-близките полета, ние ще останем без възможност за препитание - не само рибарите, а преработка, хладилно съхранение, транспорт, етикетиране, кашони, опаковки. Затова искаме да бъде чут нашия глас. Хората са готови на стачни действия.
Може ли да се променят текстовете между първо и второ четене на закона?
Те нямат какво да променят, защото самият доклад към закона е писан от една определена институция и в него не е отразено, че има сектор рибарство. Те оценяват вятърните потоци, местата за изграждане и мимоходом се отбелязва, че има социален момент, а това са нашите работници - цели фамилии, цели села. Отделно се говори за екологичен аспект, че като се вдигнат перките, ще се развъждат риби около тях, а няма да е разрешено влизането. Не се прави проучване за магнитните излъчвания, ще има шум и вибрации. В доклада нищо не е написано по въпроса. Ние не защитаваме субсидии, ние говорим за нашето оцеляване. Ние защитаваме хляба си.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/mneniq/d-r-yordan-gospodinov-shte-se-/
