Д-р Зарков: Психичните разстройства у нас намаляват, 14.5% от българите са преживели такова състояние

Жените страдат 2 до 3 пъти по-често от тревожни разстройства, посочва д-р Зарков

Д-р Захари Зарков завършва медицина през 1997 г. с диплома за магистър-лекар, обучава се по психиатрия в Медицински университет – София и от 2005 г. е специалист-психиатър. През 2015 г. защитава докторска степен в областта на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана и в Универститетската клиника на УМБАЛ “Александровска”. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, водене на профилактика при депресии и шизофрения. Публикувал е статии и доклади в български имеждународни професионални списания. Понастоящем е част от екипа на отдел „Психично здраве“ към Националния център по обществено здраве и анализи.

Кои са честите психични разстройства при съвременния българин?

Честите психични разстройства (ЧПР) са 4 групи:разстройства на настроението (депресия, биполярна болест и дистимия), тревожните разстройства (паническо разстройство, генерализирана тревожност, фобиите, посттравматичното стресово разстройство), разстройства, които са свързани със злоупотреба и зависимост към алкохол и наркотици, разстройства в контрола над импулсите

Какви са актуалните данни за разпространението на честите психични разстройства и какво показват те?

 14.5% от българите са преживели някакъв вид често психично разстройство, показват данните от второто проучване на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), проведено през 2017г.. Трите най-чести състояния са тревожни разстройства - 8.4%, депресия и мания - 4.5% и злоупотреба с наркотици или друг вид зависимост – 1%.

Психичните разстройства у нас намаляват, сравнявайки данните от 2007-а, когато направихме първото такова проучване за България. Използван е същият въпросник (СИДИ – Съставно Интернационално Диагностично Интервю), извадката отново е представителна за страната, като интервюта са правени във всичките 28 области.

На какво се дължат, кои са основните причини за заболеваемостта и кои са по-уязвими мъжете или жените?

Ще отговоря като се съсредоточавам върху „най-честите“ от честите психични разстройстава, а именно тревожността в различните прояви. Причината за тревожност най-често е стресът, когато са изключени болести на щитовидната и надбъбречните жлези.

Става въпрос за стреса във всичките му посоки – работна среда, семейство, обществени взаимоотношения, приятелски и интимни такива. Има данни, в световен мащаб, валидни и за България, че жените страдат 2 до 3 пъти по-често от тревожни разстройства.

До каква степен и в кои случаи можем да се преборим сами с тревожността, депресията и кога е необходимо да се обърнем към специалист?

Известни са когнитивно-поведенчески методи и психотерапевтични техники, които да помагат за преодоляване на леки депресивни епизоди и тревожни състояние. Темата е дълга и се въздържам да я продължавам...

Към специалист трябва да се обърнем, ако в рамките на 14 дни имаме безапетитие, нарушен сън, намалена енергия, особено сутрин при ставане, трайно понижено настроение и отслабване. Това са предвестници на депресия и изискват професионална оценка. Ако има 3-5 бр. панически атаки, в период от 30 дни, със пристъп на страх, чувство, че „полудяваме“, че получаваме инфаркт/инсулт, а след пристъпа остава тревожно очакване на следваща „криза“ – това също са сигнали, че трябва да се потърси професионална оценка.

Какви превантивни мерки можем да предприемем, за да се предпазим от депресивни състояния и психични разстройства в днешния динамичен свят?

Труден въпрос! Заради втората му част – динамичния свят. Това е светът с чести и големи промени, предизвикателства, който трябва бързо да разбираме и да се интегрираме в него. Този процес на интерграция е съпроводен със стрес, респективно с тревожно-депресивни сипмтоми. Важно е рано да потърсим помощ, като не се заблуждаваме, че сме със „здрави нерви“.

Можем ли да живеем нормално, когато имаме психично разстройство?

Ако симптомите не нарушават социалното ни функциониране, значи нямаме психично разстройство. Тук е вододела между норма и разстройство, избягвам да използвам „психична болест“, защото е стигматизиращо словосъчетание.

Как могат да помогнат близките хора  на човек с психично разстройство?

С безрезервна подкрепа, търпение и стриктно избягване на „доморасли“ препоръки от типа: „Стегни се...", "Отпусни се..." "Какво толкова е станало – ще мине“ .