Да разлаем кучетата: Президентската кампания между компроматната война, кризисния ПР и реалността

Умишлено или не, всяка президентска кампания у нас неизменно се превръща в сцена не само за сериозен политически дебат, но и за откровена гротеска. Оказва се, обаче, че феноменът на „екзотичния“ кандидат е дълбоко вкоренен в българския преход. Тези фигури, вариращи от попфолк изпълнители и телевизионни риалити-популисти до лица с криминално минало, рядко се борят за реална власт. Тяхната роля е да осребрят медийното внимание или просто да превърнат демократичния процес в абсурд, тествайки границите на обществената търпимост.

Не е нужно дори да следим участията на попфолк певицата Ваня Великова и риалити звездата Панайот Кючуков (известен като Пацо от „Биг Брадър“), които са сред официално регистрираните кандидати за предстоящите президентски избори в България. Въпреки че двойката е издигната от независим инициативен комитет и заявява напълно сериозни политически амбиции, на практика превръщат вота в шега.

В свои телевизионни изяви Великова коментира, че не цели да дава напразни обещания, но има намерение да „разбута и размести“ много неща в управлението на страната. Тя категорично отхвърля спекулациите, че участието ѝ е самоцелен PR за усвояване на рекламни субсидии, като същевременно лансира идеи за преразглеждане на законите и промяна на геополитическия курс на страната в посока Русия. При евентуални протести срещу нейното управление, Великова заявява готовност да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). А първата й работа като официален президент ще бъде да „сбере хората на ядене и пиене на площада“.

От своя страна, кандидатът за вицепрезидент Панайот Кючуков признава, че заради артистичния им профил е нормално обществото да ги приема с първоначален скептицизъм. Въпреки това, той амбициозно споделя желанието си тяхната двойка да бъде сравнявана с първия демократично избран президент на България – Жельо Желев. Кампанията на нетрадиционния тандем е насочена предимно към младите избиратели и се развива активно в социалните мрежи, включително и в TikTok.

И ако мислите, че това е първата попфолк певицата кандидат-президент, грешите. Луна Йорданова материализира дългогодишния си музикален рефрен „Лупа президент“ в реална кандидатура на изборите през 2021 г. Нейната кампания беше ексцентрична смесица от месиански комплекс и краен радикализъм. С гръмки обещания, че ще „уволни всички политици“ и ще ги прати в затвора, тя превърна националните ефири в чист пърформанс. Носейки различни реквизити в студията и влизайки в истерични пререкания с водещи, нейните послания разчитаха единствено на шок-фактора, лишен от каквато и да е политическа логика.

Гротеската достига своя абсолютен пик, когато вратите на президентската надпревара се отворят за фигури от съдебните хроники. Изборите през 2016 г. остават в историята с мрачно-абсурдната кандидатура на Владимир Кузов – бивш депутат с присъда за педофилия, който съвсем легално се включи в битката за върховен главнокомандващ. В същата кампания като кандидат-президент се появи и Бисер Миланов-Петното, чиято политическа визия бе презентирана на фона на богатото му криминално минало. Присъствието на подобни лица в националния ефир като равнопоставени кандидати девалвира институцията и превръща изборите в криминален фарс.

Вече покойният Димитър Маринов, известен като Митьо Пищова, е архетипът на кулинарно-битовия популизъм. По време на кампанията си през 2016 г., в тандем с певеца Радо Шишарката, политическата му програма заобиколи изцяло темите за национална сигурност и външна политика. Вместо това, той заложи на директно обещание за „кебапчета, топъл хляб, скари и лимонада за народа“, гарнирано с планове за конкурси за красота във всяка община. Телевизионните му изяви се превръщаха в махленски монолози, свеждайки концепцията за управление до селска софра.

Неизменна част от политическия фолклор са и вечните кандидати-езотерици. Фигури като Йоло Денев десетилетия наред използват трибуната на изборите, за да призовават духа на Тангра, да размахват камбани пред институциите и да обещават спасение чрез космически енергии. Техните изяви са по-скоро трагикомичен пърформанс на ръба на здравия разум, отколкото реална политическа заявка.

Историята, обаче, помни и ранните кампании на Светослав Витков, които започнаха като умишлена гавра с политическия елит. Музикантът и вокалист на група „Хиподил“ участва в изборите през 2011 г. и 2016 г. Със слогани, граничещи с цинизъм, и абсурдни обещания, той успя да капитализира върху чистия протестен вот на разочарованите избиратели, които предпочитат да гласуват за отявлена шега, отколкото за традиционните партии. И Витков спечели партийна субсидия, с която години наред партията му развиваше дейност.

В надпреварата на 25 октомври влизат още и Методи Бъчваров - кандидат за президент, и Ленин Станоев - кандидат за вицепрезидент. Бъчваров определя себе си като човек с дългогодишен опит в правната материя. Той разказва, че се занимава с право от 1979 г. "Учил съм право, но не съм завършил тази специалност", уточнява той.

И не, тези кандидатури не са за осмиване, те играят ролята на криво огледало за българската демокрация. Когато хиляди избиратели решат да пуснат бюлетина за скара с кебапчета или за попфолк звезда, това не е просто признак за дефицит на политическа култура. Това е шумен, подигравателен и циничен протест срещу партиен елит, който в очите на тези избиратели изглежда не по-малко откъснат от реалността от самите гротескни кандидати.

Защо, обаче, те имат възможност да се кандидатират изобщо за президентската институция, в която човекът е и върховен главнокомандващ на армията ни? Конституцията на Република България поставя минимални и изцяло обективни критерии за кандидатите за президент, целящи да гарантират максимално широко демократично участие без дискриминация. Според чл. 93 от основния закон и разпоредбите на Изборния кодекс, всеки кандидат трябва да отговаря на няколко конкретни условия. Първото от тях е, че кандидатът трябва да е български гражданин по рождение и да е навършил 40 години към деня на изборите. После, законът задължава кандидатите да са живели в България през последните пет години, за да се гарантира политическата им връзка със страната. Кандидатът трябва да отговаря на условията за избиране на народен представител: да няма двойно гражданство, да не е поставен под пълно или ограничено запрещение (лишаване от дееспособност поради психично заболяване) и да не изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“.

За да бъде официално регистриран от ЦИК, независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, трябва да събере подписите на едва 2500 избиратели и да внесе депозит.

Относно лицата с криминални прояви, Конституцията ограничава единствено тези, които в момента лежат в затвора. Хора с изтърпяни присъди, условни наказания или висящи дела запазват пълните си политически права заради презумпцията за невиновност и правото на реабилитация. Същевременно, ниската бариера от 2500 подписа е лесно преодолима за популярни лица от шоубизнеса, които използват липсата на строги законови филтри, за да превърнат изборите в своя лична сцена.

Например, изискванията в САЩ и европейска Франция споделят базови демократични принципи с България, но прилагат коренно различни филтри за възпиране на маргинални и несериозни кандидати.

Американската конституция изисква кандидатът да е гражданин по рождение (като в България), но възрастовият праг е по-нисък – 35 години спрямо 40 у нас. Условието за уседналост обаче е много по-строго – поне 14 години живот в страната, докато в България са достатъчни само 5. Най-голямата преграда пред ексцентричните кандидати е липсата на единна национална регистрация. Вместо събирането на скромни 2500 подписа като у нас, американският кандидат трябва да покрие сложни и скъпи изисквания за достъп до бюлетината във всеки от 50-те щата поотделно, което прави участието без сериозна партийна или финансова машина практически невъзможно.

Френската система е най-либерална възрастово – всеки гражданин на 18 години с пълни граждански права може да се кандидатира. За разлика от България обаче, Франция използва системата parrainages (официална подкрепа). За да бъде допуснат до вота, кандидатът не събира подписи от обикновени граждани на улицата, а трябва да получи подкрепата на 500 изборни длъжностни лица (кметове, депутати, регионални съветници) от поне 30 различни департамента. Този модел е създаден точно с цел да блокира политическата гротеска, тъй като убеждаването на 500 институционални лица изисква реална политическа платформа и тежест.

Накратко, причината системата да допуска откровено ексцентрични фигури се крие в самите фундаменти на съвременната демокрация. Въвеждането на образователен, професионален или интелектуален ценз е забранено от международните стандарти, тъй като създава условия за елитаризъм и дискриминация. Правото да бъдеш избиран е основно гражданско право, а преценката за качествата и адекватността на даден кандидат е делегирана изцяло на суверена – избирателите. 

Анализът е подготвен от БГНЕС