Далаверата с електронните рецепти

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Не знам какво точно става с лекарствата и не искам да знам. Само гледам резултатите и те са отвратителни. Този бранш прилича на арена, където се сблъскват много лобита и интереси, само не и тези на болните хора.

Дълго време аптеките си бяха окей, после нещо стана и се отвори кутията на Пандора. Появи се нечовешки износ на лекарства, който постави под въпрос вътрешния пазар. Предизвика го някое от служебните правителства на Радев (не помня кое), после всички тръгнаха да се борят с него, докато правителството на Сглобката се омаза окончателно, чудейки се на кого да угоди по-напред.

Последният хит е електронната рецепта за антибиотици и лекарства за диабетици. Само в България е това: да можеш да купиш лекарство единствено с електронна рецепта, но не и с хартиена като втори вариант. И идиотщините се отприщиха.

Конкретен случай. Диабетик отива в аптеката, но му отказват лекарствата, които той от години купува от същата тази аптека, но не защото няма електронна рецепта, има си човекът, само че дозата на лекарството е описана в милиграмове, а аптекарят желае да я види в таблетки, защото така било в неговата система, пък още не се знаело кой ще следи този нов процес, но един колега вчера (първия ден от новото положение) вече го глобили с 15 бона.

Диабетикът, който между другото едва ходи, се връща при личната лекарка, където тя му показва своята система. В нея няма опция за избор между милиграмове и таблетки. Отново отива в аптеката, но там са непреклонни. Нещата остават за следващия ден.

На следващия ден личната лекарка се свързва с програмистите, които ѝ казват, че такова е положението със софтуера и вече извън протокола споделят, че това е масов проблем – системата на докторите не може „да си говори“ с някои от системите на аптеките.

Личната лекарка се свързва с баш програмиста, капо ди тути програмисти. Той, от висотата на професионалната си експертиза, предлага радикално решение – пациентът да отиде в друга аптека. Междувременно денят е свършил, а човекът продължава да е без лекарства.

На третия ден децата на диабетика (защото той, помните, не може да ходи) тръгват да обикалят аптеките. За щастие в една успяват да купят лекарствата без никакъв  проблем. И няма вина нито у личната лекарка, нито у първия аптекар – всички те са жертва на нещо много по-голямо, с тях си играят стихии без лица и имена.

Ами ако ставаше дума за антибиотик? Хайде, диабетикът няма да умре, ако пропусне няколко дни, но ако човек с треска лежи и чака лекарство? А ако този човек е дете? Три дни закъснение не са ли леко безобразен срок?

И не е само нашият диабетик. Четох някъде, че през първия ден от новата ера в аптечната грижа, са били върнати над 50% от електронните рецепти.

Но става и още по-готино. Ако в аптеката няма лекарството, което ти е предписано, не ти дават синоним, а те връщат за нова рецепта. Тоест, ако ти е предписан парацетамол (той не попада в обхвата на електронните рецепти, но в момента за друго не се сещам) и в аптеката го няма, не ти дават колдрекс, фервекс или панадол (това са все търговски наименования на парацетамола), а те връщат за нова рецепта.

Защо е така? На пръв поглед няма никакъв смисъл, но в дълбочина нещата са различни.  Една от водещите маркетингови стратегии на фармацевтичните компании е да се подмазват на GP-тата и да ги зарибяват – подаръци под формата на рекламни сувенири, симпозиуми в чужбина, финансиране на издаването на книги и т.н. Срещу това се очаква благодарността на лекаря да се изрази в предписването на конкретно лекарство, за което често получава и специален кочан рецепти. Така беше например с един нов за нашия пазар препарат – ацетилсалицилова киселина под вънкашност чужда и под име ново, – който се конкурираше с аспирина. Даваха на лекарите кочани с рецепти за него, макар че по принцип аспиринът не е с рецепта. Накрая лекарите отчитаха отрязъците от кочаните и получаваха някаква награда.

Наскоро ми предписаха някакво ново лекарство, което не го бях чувал и което е по-впечатляващото – и в аптеката не го бяха чували. Оказа се поредното търговско име на стара и банална химическа формула. На същата цена като другите аналогични препарати. На същата цена, но не на същата фирма. И по новите правила, за да се защити интереса на тази фирма, ще пострада както пациентът, така и аптекарят.

Не беше на същата цена обаче друг медикамент, чийто аналози бяха в пъти по-евтини, но ми го предписаха като единствен възможен. Така се прави – лекарят се поощрява да предпише точно него, а 99% от пациентите и хабер си нямат от веществото, което се крие зад съответното търговско име, не им идва на ум да се интересуват какво се крие зад дадено търговско име и зад колко други имена се крие абсолютно същото.

Аптекарите обаче имат. И ето един от мотивите на новата разпоредба за електронните аптеки – да си купиш точно това, което са ти предписали, макар в аптеката да има аналози от други фирми, често на по-изгодна цена. Защото ако сте фармацевтична фирма и инвестирате в ухажването на някой лекар с цел да предписва вашето лекарство, обаче пациентът си купи същото от конкуренцията, то излиза, че инвестицията ви е хвърлена на вятъра. Затова – електронна рецепта и нищо друго!

Има и много други мотиви за въвеждането на това извращение – дадено действие рядко се предприема само по една причина и рядко води само до един резултат. Сигурно е обаче, че тази мярка няма да реши проблема с поголовния износ, нито пък ще спре дебеланите да си купуват диабетични лекарства за отслабване, защото техните диетолози ще им издадат рецепта. Впрочем, като стана дума, не са само дебеланите виновни, защото и самите компании, които произвеждат някои от тези лекарства, като виждат търсенето, вече ги позиционират повече за отслабване, отколкото за диабет.

Сигурно е също, че болният човек отново ще пострада, защото на него се гледа като на самоходна касичка и нищо друго, или както обичат да се шегуват тарикатите от системата – гледат болния като пет лева на цяло.

И накрая нека обърнем внимание на един печален резултат от цялата тая работа. Принуден да попълва още нови и нови формуляри, лекарят съвсем ще спре да обръща внимание на човека, влязъл в кабинета му с болката си. Ще стои забол глава в монитора си, ще попълва графа след графа и няма да му остане време да попита човек страхува ли се, тъжен ли е, как му понася заболяването, страда ли от нещо друго, има и нужда от още нещо… Лекарският кабинет ще се превърне в птицекланица, в която бройлерите влизат на строго определен интервал от време.

Не са виновни нито лекарите, нито аптекарите. Дори сред тях да има корумпирани, нивото им е кокошкарско. Виновни са престъпните управления, които се редуват във властта, и лобитата, чиито пипала стигат чак до парламента. И не питайте как се оправя това. Не се оправя. Поне не и на тази земя и не под това небе. И все пак мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.