Дали днешната прегръдка на БСП заблуждава пенсионерите?

Комунистите задигат над $2 млрд. долара пенсии, натрупани до 1944 г. и източват системата после

„Днес продължаваме битката за вас. Всички разбират, че с такива пенсии днес не може да се живее, при увеличени цени на ток, парно, вода, хляб и лекарства“. С тези думи се обърна председателят на БСП Корнелия Нинова към пенсионери, които поискаха по-високи пенсии в деня на приемането на бюджета на НОИ.

Дали обаче точно БСП – партията, която се гордее с комунистическото си наследство, има моралното право да говори от името на пенсионерите.

Нека си припомним една история отпреди десетилетия, която обаче влачи своите последствия и до днес.

Комунистите задигат над $2 млрд. пенсии, натрупани до 1944 г., пише в свой анализ в. „168 часа“. Братът на легендарния топполицай Никола Гешев - Емануил, не успява да спаси пенсионните вноски, натрупани до 9 септември 1944 г. Въпреки че е шеф на пенсионното управление, той не може да спре комунистите да задигнат натрупаните до момента над 2 млрд. долара.

Емануил Гешев

Емануил Гешев се ражда през 1897 г. и има огромна заслуга за развитието на пенсионното дело у нас. Талантлив юрист и обещаващ адвокат, Емануил за кратко време се издига до висши държавни постове. Като директор на важното социално ведомство Емануил Гешев изцяло се отдава на изграждането на стабилна пенсионна система у нас. Обичал много професията си и се стремял да въведе най-добрите световни практики у нас, гласи историята.

Негови съвременници разказвали, че бил толкова съвестен към задълженията си, че всеки ден след работа ходел на Женския пазар да пита за цените на продуктите, за да може да съобрази размера дори и на най-ниската пенсия, така че да стига за прехрана. Уменията му са оценени дори от новата комунистическа власт.

И макар да е брат на антикомунист, заради липсата на квалифицирани кадри тя е принудена да го остави като шеф на пенсионния фонд чак до 1947 г.

На практика 30-те и 40-те години сме имали пенсионно осигуряване, за каквото днес можем само да мечтаем. Гешев отстоявал правото всеки да има индивидуална партида и според осигуровките му да се формира и пенсията. По този начин съвсем справедливо хората, които работят повече и внасят по-големи осигуровки, получавали по-високи пенсии. Системата била така конструирана, че стимулирала работещите да внасят повече пари, за да осигурят старините си.

Благодарение на отстояваната от Емануил Гешев система в пенсионния фонд към 1944 г. е имало поне 2 млрд. долара. Но може и много повече. Проблемът е, че комунистите старателно са заличили всички писмени документи за финансовото състояние на страната. Сигурно е само едно. Цар Борис оставя на новата власт икономика в цветущо състояние. Да, тя е изтощена от войната, но въпреки това до 1939 г. ние сме били деветата най-развита страна в Европа.

Само за 2-3 години комунистите и отечественофронтовците успяват изключително чевръсто да източат всички фондове, сметки и резерви.

През 1948 г. държавата вече не е имала никакви резерви и пари в банките. И започва разграбването на спестяванията на хората. Има хипотеза, че част от парите са били предадени директно на руснаците. Така набързо деветата най-развита икономика в Европа е докарана дотам, че да не може да подсигури изхранването на населението си.

„Политбюро реши: активното салдо за България трябва да се ликвидира колкото се може по-скоро, като се избягва натрупване на значително активно салдо през 1946 г.“ Решението е взето от Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков, Антон Югов, Цола Драгойчева и Титко Черноколев.

Така икономиката е поставена на колене, индустрията спира да работи, чакайки национализацията, и по никакъв начин не могат да се генерират пенсии, след като пенсионният фонд отдавна е изчезнал в Москва.

Затова веднага след преврата през 1944 г. комунистите като същински фокусници излизат с нестандартно решение. Те обявяват, че не могат да изплащат пенсиите, обещани от фашисткия режим. При новата власт на такива имат право само заслужилите в борбата с хитлеризма.

Разбира се, това са 9-те хиляди партизани и техните близки до трета степен на родство и сватовство. Интересното е, че след 9 септември броят на заслужилите стремително започва да се увеличава. И като гъби изникват знайни и незнайни борци с фашизма от 1923 до 1944 г. Понеже наистина няма пари за пенсии, е направена икономия и по още една чудовищна линия.

Спрени са тези възнаграждения за всички безследно изчезнали между 9 септември 1944 г. и 30 март 1945 г. А те са били десетки хиляди. От тях са лишени над 9 хил. души, осъдени от Народния съд. Както и повечето обикновени хора, за които комунистите са подозирали, че под една или друга форма са работели за структури на предишната власт. Това са кметове, зам.-кметове, полицаи и много други, работили за държавни организации преди 9 септември. От пенсии са лишени и близките на убитите между 20 септември и 6 октомври 1944 г., когато отрядите на червения терор избиват над 20 хил. души.

На практика пенсионният фонд е източен, а прибираните от държавата осигурителни вноски вместо да отиват за тези, които ги плащат се пренасочват към близките на партизаните. Ясно е, че новият модел няма дълго да издържи и Гешев е натоварен със задачата да напише нов закон за пенсиите, тъй като комунистите си нямат и понятие от тази дейност.

През 1947 г. той е готов и точно в деня, в който Народното събрание приема новия закон, Емануил Гешев е уволнен.

Отнето му е жилището на ул. „Гладстон“ в София и в него се настанява полковник от милицията, а самият Емануил веднага е изселен със съпругата си и двете им деца в Нова Загора. Там в търсене на препитание работи като адвокат предимно по трудови дела, но заради успешната защита на клиентите отново си докарва неприятности. Все пак след многобройни перипетии в края на живота си успява да си върне апартамента в столицата.

Източник: „168 часа“, текстът е публикуван със съкращения