Делото „Иванчева“ – истината тържествува, макар и с цената на ликвидирането на спецправосъдието

„Никой не е повече мразен от онзи, който говори истината.“ (Платон)

Четири години и половина след ареста, присъдата на бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева беше потвърдена от последната инстанция – Върховният касационен съд. Иванчева е наказана с 6 години лишаване от свобода, нейната заместничка Биляна Петрова с 5 и посредника им Петко Дюлгеров с 4 години ефективно. Присъдата е за корупция или по точно за изнудването на строителния предприемач Александър Ваклин, който за едно елементарно разрешение за строеж, трябваше да плати 75 000 евро под формата на подкуп. Белязаните пари бяха открити в автомобила на Иванчева и Петрова, непосредствено след като бяха предадени от посредника Дюлгеров, който също е бивш кмет на един от най-големите софийски квартали – „Младост“. 

Окончателният съдебен акт всъщност беше предизвестен, заради неоспоримите доказателства по делото, събрани от закритата вече Специализирана прокуратурата и от очакващата своето поредно реформиране Антикорупционна комисия. За изминалите четири години и половина, обаче, казусът „Иванчева“ бе удобно употребен от други клиенти на родното правосъдие – подсъдими и обвиняеми олигарси, част от които отдавна напуснали пределите на страната като Цветан Василев.

Една дузина прокурори и съдии, сред които бившият главен прокурор Сотир Цацаров, но най-вече настоящият Иван Гешев, бяха подложени на невиждан натиск заради делото срещу уличената в корупция бивша кметица. Иванчева и нейната заместничка – Биляна Петрова, бяха приели да играят ролята на жертви на „лошата спецпрокуратура“, с ясното съзнание, че го правят, за да осигурят амнистия на влиятелни олигарси, притеснени от активността на държавата да разследва забогатяването им и връзките им по върховете на властта. Двете жени имаха напразни очаквания, че пропагандната машина на задкулисието и адвокатите на мастити олигарси, ще им осигурят оправдателни присъди. Въпреки категоричните доказателства за тяхната вина. Истината не успя да бъде скрита, а още по-добре е, че тя тържествува. 

Иванчева бе превърната в „знаме“ на войната на олигархията срещу правосъдието. И няма съмнение, че делото изигра ключова роля по дискредитирането на органите на спецправосъдието. То бе едно от първите за корупция, които започнаха да се гледат от Специализирана прокуратура. А за да не могат спецобвинителите да продължат разследванията „по високите етажи на властта“, тази прокуратура просто бе ликвидирана чрез лобистки законови поправки, арогантно прокарвани в парламента лично от адвокатите на разследваните олигарси. 

Сега Иванчева, Петрова и Дюлгеров пътуват към затвора. Там те ще изкупят греха и на тези, които ги употребиха, за да си осигурят недосегаемост. 

Истината все пак тържествува, въпреки опитите да бъде изкривена и с цената на много омраза, излята върху тези, които просто искаха да покажат, че държавата може да се справи с корупцията. Е, вече ще е доста по-трудно, но не и невъзможно. Окончателната присъда по това знаково дело нагледно показва – защо бе ликвидирано спецправосъдието, но дава надежда, че въпреки всички трудности и с цената на много жертви – смисъл да търсиш справедливост има.