Ден на християнското семейство или тъжната истина за един безвъзвратно погубен пасторален идеал. ChatGPT моделът на съвременна България

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

Локали; домашно насилие; зрелищни ученически побоища „за лайкове“; райски газ за „ко стаа“ (добър ден)“ и „аре“…(лека нощ)“; убийствени предизвикателства в ТikTok; самоубийствени селфита; „бонбонки“ с дрога за отскок; МОЛ-мачване на пиедестал; библиотека и възпитание в рамките на телефона, социалните мрежи и ChatGPT.

Това е само част от днешния младежки, уличен, ъндърграунд, МОЛ, чат тренд или както там искате го наречете, но не прикачвайте думата култура към всичко описано по-горе. Защото това е всичко друго, но НЕ Е култура.

А къде в тази плашеща картина е семейството и ценностите, които то априори е призвано да носи и да предава през вековете, въпреки модерните течения и агресивна ляво-либерална мода на самоопределяне и криворазбрани права и свободи? Къде остана генетичният код да учи, да надгражда добродетелите на всяко следващо поколение? Къде са майката и бащата, братята и сестрите, бабите и дядовците? Кога тези морални категории се превърнаха в „Бро“/„Брат“/“Сис“/“Пич“/“Mен“? Кога разговорът и човешката емпатия станаха „мач“-ване?

Някъде в лудото препускане към модерното, към новите хоризонти, обещани от изкуствения интелект и лидерите на мнение, които стоят зад него, семейството се превърна в изпразнен от съдържание архаизъм. Тихо и системно то беше подменяно от имагинерните понятия за смисъл, близост и историческа памет, пренаписани от новите марксисти, преоблечени като модерни десни месии.

Та, ето ни тук, 21 век, 2025 г. По-НЕсвободни, по-отчайващо безлични (и буквално и преносно), по-роботизирани в мислите и действията си и от ИИ, който днес ни надгражда с пренаписана и подменена родова и историческа памет, каквато е угодна на кукловодите на световния преход. Не на родния, който чакаме да приключи 36 години и няма и да го дочакаме. Говоря за световния преход. Периодът, в който Европа от люлка на цивилизацията върви обратно към новото гето на света. А уж загърбили колониализма световни лидери, гневни публично, но доволни зад стените на новите си империалистични дворци, подклаждат войните в Близкия Изток, а и тук, в Европа.

Когато системно и целенасочено рушиш градивната единица на едно смислено и обединено около ценности, морал и история общество  в лицето на семейството, лесно подменяш платформата върху, която да градиш новия анархо-импераиализъм (примерно).

"Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор". „1984 г.“, Джордж Оруел

И не, не влизам в теории на конспирацията, нито в антиутопията на Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, въпреки неговата проникновена книга „1984 г.“, единствено наблюдавам и анализирам процесите в света и сравнявам с едно пророческо четиво от 1949 г.

Започнах с кратка справка за историята на официализирането на Деня на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Денят е бил неучебен, за да могат младите хора да се отдадат на семействата си и заедно да отидат на черква и да се помолят. Къде сега виждаме такова нещо? В неучебните дни, та били те и по време на големи християнски празници, децата, ако не са на СПА с баби и дядовци или, евентуално родители, които са се смилили и са си нарушили спокойствието с мърморещи тийнейджъри или плачещи мъници, то те са по МОЛ-овете.

Там се образоват, побийват се, попсуват се, качат някое друго клипче в социалните мрежи за лайкове и за популярност и разбира се, дръпнат един джойнт или подишат райски газ, за разкош. Те не търсят популярност чрез учение, четене, надграждане, придобиване на социални и трудови умения. Те търсят бърз и по възможност пошъл начин да станат „вайръл“.

Ето така изглежда светът на отрочетата на деветдесетарските деца на фалшифицирания роден Преход, щедро закърмени с „Едно ферари с цвят червен“, „Ше пръсна г*за“, „Най-ми е добре няколко мъже“, „Тигре, тигре“, „Левовете в марки“ и т.н. чалга извращения, от които лимбичната ми система направо отказва да работи, дори, когато пиша за тях, че за слушане и дума не може да става.

Но коя ли пък съм аз…

Важни са родителите на днешната „учаща се младеж“, зорлем натикани (на всяка цена!) в „елитни училища“. Та, точно родителите са тези с чалга захранката. Те са тези, които днес с хъс гледат риалити формати като Биг брадър и гласуват за още по-прости и от родните ни простаци немци. А форматът е основан именно на книгата „1984 г.“, но отдавна е изгубил замисъла на експеримента.

Това са родителите на „ергените“ и „ергенките“ от друг нашумял формат, които също се хвалят, че са възпитаници на „елитни училища“.

Това са носителите на родовата памет на държава на над 1300 години, уви.

Хората белязани с ботуша на съвременния фашизъм, замаскиран като либерализъм, както казва Оруел:

"Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги". „1984 г.“.

Както завинаги в душите на децата на прехода ще остане белегът от атеистичния комунистически строй, довел до пълния разпад на духовния смисъл на семейството и ценностите, които то носи и трябва да възпитава у поколенията. Обилно полят с чалгата на 90-те и началото на Милениума, които напълно объркаха моралния компас на обществото.

И точно тези смутни времена доведоха първите „месии“ – опасните сектанти. А след това и съвременните марксисти, които пък се опитваха да ни убедят, че има Родител 1 и Родител 2, а не майка и баща. Че има 102 пола, а не биологично доказаните женски и мъжки, че неолиберализмът е новата библия, а ИИ е новият бог.

И точно с тези истини живеем днес, 21 ноември 2025 година, Въведение Богородично или Денят на християнското семейство.

Без смисъл, без цел, без посока. С политици, които се храчат и обиждат по-грубо от маргинализирани елементи на селски пазар. С интелектуалци, които вкупом са готови да разкъсат жив човек, ако не е на тяхното мнение и се гаврят с публично разстрелян заради смелостта да казва, каквото мисли, американски демократ, да омаскарят и най-свиден роден будител от близкото минало, само защото е българин, патриот, а не  чуждопоклонник  - евроатлантик.

И… с деца – жертви на вербалното, емоционално и политическо насилие на цяло едно загубено в Прехода, историята и родовата памет, общество.

Честит празник!