Деница Сачева: 2 милиона души в България по неофициални данни са засегнати от темата осиновяване

За процеса на осиновяване у нас и как той ще се промени с поправките в Семейния кодекс Tribune.bg разговаря с народния представител от ГЕРБ-СДС и бивш министър на труда и социалната политика Деница Сачева.

Г-жо Сачева, как приетите на първо четене промени в Семейния кодекс ще променят процеса на осиновяване у нас?

Промените в Семейния кодекс са съвместно дело на ГЕРБ-СДС и ПП като от наша страна  участваме Екатерина Захариева, Илиана Жекова и аз, а от  ПП - Христо Петров и Искрен Арабаджиев. На първо място, подобряваме системата за осиновявания в България. Към днешна дата процедурата за осиновяване е изключително тежка и тромава - всичко минава на хартия, разпокъсано в 28 различни дирекции в страната. Голяма част от хората, които кандидатстват за осиновители, по време на процедурата нямат никаква представа какво се случва с техните документи с месеци, всичко е разпокъсано и на хартия. От друга страна, от 2013 г. до 2022 г. броят на осиновените е намалял почти двойно – от 705 на 372 деца годишно. Това щеше да е една много добра новина, ако беше намалял и броя на децата, които са изоставени и живеят в институции за социални услуги. За съжаление, имаме над 960 такива деца и почти 1 800 кандидат осиновители. Вместо да няма деца, които да живеят в социални услуги, ние имаме блокиране на системата за осиновяване.

Заради трудни и тромави процедури?

Точно така и заради това ние предлагаме да се направи национална информационна система, която да събере цялата информация на едно място. Това предполага голяма част от процедурите да се случват електронно, включително кандидатстване, промяна на документи, регистри и всичко останало, така че да може да се избере най-подходящо семейство за детето. В момента всичко това се извършва на хартия и си представете, когато дойде папка с ново досие за дете, как социалните работници преравят тези 1 800 папки на потенциалните осиновители, за да решат кой от тях е най-подходящ. Със сигурност в много от дирекциите това едва ли се прави. Едва ли всички папки влизат във всеки подбор, но когато всичко е електронно, много по-бързо и по-лесно може да се отсее кръга от подходящи семейства, които вече да бъдат разгледани от Съвета за осиновяване и да се направи нужният подбор.

Други промени?!

Една от тях касае разсиновяването. Моето мнение е, че разсиновяване изобщо не трябва да се допуска. След разговори с хора от съдебната система се запознахме със случаи, в които това може да е допустимо. С промените в Семейния кодекс ние ограничаваме възможността да се допуска разсиновяване, като това ще е възможно едва след навършване на 25 години на осиновения. Аз лично бях потресена преди 10 години от случай, в който жена поиска да върне обратно детето си в социалната система, защото трудно можела да съчетава грижите за него с тези за кучето си. Още тогава исках да работя в посока, че подобна практика да не е възможна изобщо. Малко са тези случаи. Имало е години, в които са били 4-5, а за последната година са два. Затова даваме ясен сигнал към всички кандидат осиновители, че трябва да са отговорни. Осиновяването не е начин хора без деца да имат деца. Осиновяването е шанс за едно дете, поставено в уязвима ситуация, да намери своето семейство.

Друга промяна, която правим, е свързана със случаите на злоупотреба с деца. Някои родители оставят детето си в социална институция, не полагат никакви грижи за него, но не се отказват от него. Независимо от това, те взимат всички придобивки, които са в полза на детето и които са гарантирани от нашата и от други европейски държави. Има хора, които работят в чужбина и получават детски, а децата им са в социалните институции у нас. Те се обаждат веднъж на шест месеца като заявяват, че биха взели обратно детето си вкъщи, но след този телефонен разговор не се появяват. Като резултат децата стигат до по-голяма възраст в институциите, след което дори някой да реши да се откаже от родителски права, тези деца почти нямат шанс да бъдат осиновени. Дете, което израсне в затвор от фалшиви надежди, трупа гняв и депресия, а впоследствие няма и житейски шансове. С промените в закона казваме, че ако има такива случаи, социалните институции могат да сезират съда и след съдебно решение могат да се предприемат действия по вписване на такива деца в регистъра за осиновяване и да им се търси ново семейство.

С промените давате възможност на осиновени деца, навършили 18 години, да се обърнат към съда и да разберат кои са родителите им?

Това е каузата на колегите от ПП. Аз я подкрепям, както и Екатерина Захариева, която беше и министър на правосъдието, въпреки че е по-позната като министър на външните работи. Правото на човек да знае своя произход е гарантирано от редица международни документи. В момента практиката е такава, че за да се стартира съдебно дело, в което да се разкрие информация по произход лицата, трябва да се доказват важни обстоятелства. Обикновено това създава трудности и в голяма част от случаите дори не се стартира съдебното производство. Затова ние предлагаме хората, които са осиновени и са навършили 18 години, да имат право да потърсят информация за себе си пред съда, без да е необходимо да доказват тези важни обстоятелства. В хода на съдебното производство следва да се издирят биологичните родители. Ако те не са починали и са на територията на страната, ще бъдат призовани на закрито съдебно заседание. Тяхното мнение също ще бъде взето под внимание и ще се излезе със съдебно решение. Искам да подчертая, че тайната на осиновяването не пада, тя остава в Наказателния кодекс и всеки, който със злонамерени подбуди я разкрие, ще понесе отговорност. Но търсенето на произхода е право, което ние дължим на тези хора. По неофициални данни 2 милиона души в България са засегнати от тази тема – не само като осиновени, а като близки, роднини, разширени семейства и т.н.