Танева пред Tribune: Българските стопани са единствените в ЕС без подкрепа заради войната

Стратегическият план за развитие на земеделието отразява политическата нестабилност в страната през последната година, смята бившият министър на земеделието

Интервю на Tribune с бившия министър на земеделието, храните и горите и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Десислава Танева по повод появилата се в медийното пространство информация, че Европейската комисия е върнала на България Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони с над 200 забележки. Десислава Танева коментира за нашата медия и състоянието на сектор „Земеделие“ към настоящия момент, липсата на каквито и да е компенсации за земеделските стопани във връзка с новата енергийна и ценова криза, причинена от войната в Украйна и последиците за българските производители от бездействието на правителството.

Г-жо Танева, излезе информация, че Европейската комисия  връща българския стратегически план за развитие на земеделието с повече от 200 забележки. Повечето от тях са в частта за инвестиционните мерки. Как бихте коментирали тази новина, Вие самата очаквахте ли такъв развой на събитията?

Първо искам да уточня, че се позовавам на информация, която излезе в медиите вчера. Нямам такава официална информация от Министерството на земеделието. Всяка седмица в Комисията по земеделие в Народното събрание основната дейност, с която се занимаваме, е да изслушваме ръководството на министерството или ръководството на Държавен фонд „Земеделие“. На практика няма никакви законодателни инициативи от правителството в нашата област, така че всяка седмица се изслушваме. Нямам официална информация по отношение на това дали планът е върнат в действителност, само информация, която излезе в медиите, но за мен тази информация изобщо не е неочаквана. Да, тя наистина е твърде неприятна и представлява оценка не толкова за експертизата, която е вложена, колкото за политическите решения, които са получили отражение в този план. За мен това беше очаквано. Стратегическият план, за съжаление, отразява политическата нестабилност в последната година и нещо. Ние (бел.ред. Министерството на земеделието, храните и горите по време на третото правителство на ГЕРБ) оставихме плана почти на финала, след много интензивни тематични работни групи, които бяха проведени. Последваха два служебни кабинета, всеки остави своя отпечатък върху плана. Дойде редовното правителство. За съжаление при липсата на какъвто и да е диалог с бранша планът беше много променен. За мен този план трябва да се върне, трябва да се коригира в диалог с бранша, така че да постигнем повишаване на конкурентноспособността и да бъде възможен за изпълнение на политическите цели, които има като цяло Европейският съюз, и национални такива. Така, както беше представен планът, за мен е абсолютно очаквано да бъде върнат!

Къде са основните пробойни  в този план всъщност, с който България на всичкото отгоре закъсня с около два месеца, какви опасности крие той и какви биха били последиците за страната ни, ако не успеем да изпълним предписанията на Комисията?

Има си правила за това. Най-голямата опасност на първо място е, че този план не би довел до повишаване на конкурентноспособността на земеделските стопани. Второ – по начина, по който е разписан, особено в частта инвестиции, на практика той ще бъде невъзможен за прилагане. И който тръгне да го прилага, така или иначе ще го разбере, щом сега не може да го осъзнае, и ще се наложи прекрояване. Не само, че не се знае, но няма и чуваемост. За първи път някои браншови организации в България, и то големи, директно обжалваха Стратегическия план пред ЕК, именно поради липса на участие в дебатите.

Каква е ситуацията в сектора към момента? Какво наследство оставихте Вие като министър на земеделието? Споменахте, че липсва законодателна инициатива от страна на правителството.

От началото на този мандат в Комисията по земеделието, храните и горите мина един законопроект (бел.ред. внесен от Министерския съвет на 22.02.2022 г.) на първо четене по отношение статута на сертифициращата агенция (бел.ред. Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“). Като цяло обаче от гледна точка на земеделски политики няма нито един законопроект, който да е инициатива на Министерски съвет. Всичко, което сме разглеждали е било друго.

Към настоящия момент в България земеделските стопани остават единствените в целия Европейски съюз, които не са подкрепени за новата криза вследствие на военния конфликт в Украйна. Нямат компенсации нито за  увеличените цени на торовете, нито за увеличените цени на енергоизточниците, нито за увеличените цени на фуражите. Животновъдството може да съществува само, ако има собствено производство или частично собствено осигуряване на храненето на животните. Свидетели сме на процес на ликвидация. Много тъжно, жалко! Истината е, че всички малки стопани, които са принудени да пристъпят към тази фаза, трудно биха се върнали в сектора. Това са най-тежките сектори в икономиката, в селскостопанския отрасъл – животновъдството, малките ферми, които дават и заетост по селските райони. Политическите програми са нещо хубаво, само че, когато действията са обратно на това, което пишат в програмите, стигаме дотук. Това мога да кажа на този етап. Надявам се все пак да има и положителни новини! С допълнителния бюджет, който приехме тази година, въпреки че има увеличение за помощта с национални средства, всичко се управлява по такъв начин, че директната подкрепа на доходите не може все още да достигне нивата от 2020 година, когато акумулирахме всички възможни инструменти за подкрепа на земеделските стопани, включително и с европейски средства, и те получиха най-високата си директна подкрепа във връзка с ковид кризата. Сега мярката (бел.ред. „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID-19“)  приключва и трябва да се разплати по нея (бел.ред. по информация на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) финансовата помощ трябва да се изплати до 15 юни). Ще видим дали ще се спазят поредните обещания. Тази година ковид мярката е с по-голям бюджет. Това е мярка, която нотифицирахме 2020 година. Очакваме адекватни на сегашната криза мерки! Такива няма. Може да погледнете страницата за нотифицираните държавни помощи. Пак казвам България е единствената страна, в която фермерите не получават каквито и да е компенсации.

В този ред на мисли каква е Вашата прогноза за българското земеделие, ако не се предприемат навременни мерки от страна на министерството и кабинета?

Ликвидацията в сектор „Животновъдство“ ще продължи. При оранжерийното производство катастрофата през зимния сезон беше пълна. Между 70 и 80% от стопаните не заредиха производство през отоплителния сезон поради тази причина, която посочих – липса на компенсации, реципрочни на увеличените цени на енергоносителите. Освен процеса на ликвидация на животновъдните стопанства, има оперативни данни, че зеленчукопроизводителите също са намалели. Една година по-късно в статистиката ще има пълно отражение на това каква е била политиката в сектора. Да не говорим за абсолютния провал с анонсирания продоволствен резерв със зърно. Два месеца и половина не е купено нито едно зърно. Условията са невъзможни то да бъде купено. А дори да бъде купено, цените трябва да са пазарни. Като си направил най-високите, рекордни цени  запас от 13 месеца насам, какво ще го правиш, как ще подкрепиш хората? Съвсем друг трябва да е подходът! Той трябва да е компенсаторен за нов праг на бедност, а не хаотични движения на пазара, така че да го объркаш!