Девизите на партиите в предизборната кампания

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Честито официално начало, другарки и другари, на предизборна кампания 2022! Ако изпитвате омерзение и чувство на непоправима празнота, веднага ще ви обясня от какво е, след което организирано ще продължим нататък по темата.

Омерзението е от поредната изумителна коалиция, нищо че по мащабите си е буря в чаша с вода – коалицията между Софиянски и Янев. Защо бе, Софиянски, защо от първодивизионен седесар се продъни до такава маргиналия? За какво му е на Янев Софиянски, да го легитимира като десен? Че Стефан Янев бяга от това като дявол от тамян! Да му донесе гласове? Ха-ха! Да го обогати със своя политически опит и талант? Хм... Да не би пък Софиянски да се включва в този проект като представител на своя сват – Васил (Черепа) Божков? Не! Не мозе да баде!

Това за омерзението. Що се отнася до празнотата, нея я изпитвате, понеже емблематични политически субекти няма да участват в надпреварата. Най-напред това са останките от Отровното трио, добили гражданственост под заканителното име „Ние идваме“. В крайна сметка те не идват, защото „борбата срещу корупцията и статуквото се е провалила“, както сами обясняват отказа си от участие в изборите. Истината обаче е, че една партия се отказва да участва на избори единствено и само тогава, когато не успее да намери пари за кампания. Тук е още по-смешно, защото Триото уж беше острието на народа, от едната страна беше статуквото, а от другата – народът, начело с Триото, което сега обаче е дуо, защото третият славно министерствỳва в служебния кабинет на Гълъб Донев и опиянен от тщеславието си, се чувства като бог. А си го представям как, ако беше останал извън каруцата, сега пак щеше да носи ковчези, щеше да е #Gazwithme, нямаше да се къпе и прочие.

Втората празнина в душата ви остава от отсъствието на Цветан Цветанов. Друго не знам, но неговото оттегляне от надпреварата прекърши крилете на изгряващата ни политическа надежда – Горан Благоев. А Цветанов отворил бил фирма за киберсигурност. Такива ми ти работи. Но ние пак се отплеснахме. Тръгнахме да говорим за нещо съвсем друго.

Тръгнахме да говорим за девизите на партиите в поредната предизборна кампания. Защо са ни толкова интересни те? Ами, защото в цялото богатство, в цялата симфония от разнообразни политически предложения кое от кое по-хубави, ние, простите граждани, сме изправени пред труден избор.

Желание за участие са заявили 29 партии, някои от които даже не съм ги и чувал. Списъкът им ще сложа за ваше удобство в края на текста. Всички те са готови да отворят нова страница в историята на България, всички пращят от оригинални идеи, за които никой, никога и никъде досега не се е сещал, всяка от тях е на практика едно ново начало (защо никой не си е кръстил партията „Ново начало“, толкова е шик! Аз, например, бих си кръстил така партията, но ако направя партия, тя ще е мрачно консервативна, а за мрачно консервативна партия „Ново начало“ не върви). Всички са готови да променят скромния ви свят в името на вашето щастие, но ние ще се спрем на девизите на само онези от тях, за които по една или друга причина (най-вече социологическа и статистическа) си заслужава да се говори. Ето ги, без да влагам нищо в реда, в който ги поднасям, просто така ми е паднало.

ПППП – Да си довършим работата

Звучи малко двусмислено. Аз не бих им препоръчал този девиз, ако им бях пиар. Първо, тях ги има толкова отскоро, че едва ли са захванали нещо кой знае какво, което си заслужава да се довършва. Освен ако не се тълкува като: „не можахме даже да започнем, дайте ни шанс поне да довършим“. Има обаче и по-лошо тълкувание. За краткото време, преди да се прочуят като единственото управление, свалено от власт с вот на недоверие, те успяха да завъртят няколко забележителни скандала, заради които някой опонент би могъл да се заяде: „Това ли искате да продължите и да довършите?“.

 

ГЕРБ – По-силни от хаоса

Аз го разбирам така: „Щом ние сме мафия, вие пък сте хаос“. Но какъв хаос? Под „хаос“ хората разбират различни неща. Хаос може да е нищо, небитие, онова nihilo, ex което Бог е сътворил всичко. От тази гледна точка не е голям бабаитлък да си по-силен от нищото. Хаос обаче може да означава и съвкупността от всички стихии, търпеливо чакащи в безредие да бъдат подредени от нечия божествена воля. Древните гърци са го разбирали по подобен начин. Тогава хаосът не е нещо лошо, с което трябва да си мерим силите, а първичният бульон, люлката на реалността, която от време на време толкова ни вбесява, но пък съдържа и толкова радост за нас. Най-сетне хаосът е вредното безредие, лошото безредие, което е антоним на „космос“ – редът, порядъка, таксиса. Безредието е силно, защото всичко тегне към саморазпад, към опростяване и загиване, към изчезване. От едната страна на битието е хаосът, състоящ се от елементарни частици, неуверени в смисъла на съществуването си, а от другата е космосът, на върха на чиято структурираност стои разумният живот. Тоест ГЕРБ са по-силни от хаоса, понеже носят и олицетворяват космоса. Скромно... С две думи – хаосът е анархия, космосът е йерархия. Избирайте. Аз лично съм чувал за анархокомунизъм, но за йерархокомунизъм не съм.

ДБ – Довери се на разума

Когато човек предлага стоката си, търси да изтъкне онова нейно качество, което другите стоки на пазара нямат. С този слоган от ДБ внушават, че „разум“ (каквото и да влагат в това) притежават само те и това е потребителската стойност, която избирателите не могат да намерят никъде другаде. Очевидно не е така. Едва ли ДБ е единственият разумен политически субект на терена. Тогава може би при тях, за разлика от другите, разумът е на първо място. Другите се водят я от чувствата, я от интуицията, я от инерцията или някакви формални постулати, но не и от разума. Докато ДБ – от разума! А какво всъщност е той? Това е интелигентността да прозреш кое е полезно за теб, мъдростта да знаеш пътя към него и волята да го постигнеш. Това е. С други думи ДБ казват: „ние сме бутикови, защото не сме популисти, не дрънкаме глупости, не обещаваме неизпълними неща и защото в крайна сметка умните, знаещите и можещите винаги са били малцинство, но трябва да ги изберете, защото единствено те са в състояние да ви свършат работа“. Да, този девиз е хубав. Само дето не е вдъхновяващ и не генерира електорална енергия. Хладно прагматичен девиз, който биха могли, например, да си позволят британските консерватори.

И като казахме консерватори...

КОД – Свобода и всекиму своето

Хитро, защото изразът е хубав, либертариански, а пък Левски е „светиня“. Има го и националното, и общочовешкото. Друг е въпросът доколко на КОД му е притрябвало да звучи либертариански и да се отъждествява с трагичните фигури на нашите националреволюционери. На консервативна партия повече прилича да търси идентичност със Софроний Врачански, с неговия внук княз Стефан Богориди, Иларион Макариополски, Евлоги и Христо Георгиеви и т.н.  Но в случая девизът върши работа, защото звучи „ретро“ и „винтидж“, което от гледна точка на традиционализма и историческия континуитет си е баш консервативно. А пък националистическите нотки са полезни дотолкова, доколкото у нас консерватизмът продължава да се свързва с национализма. А не бива. Не е правилно.

Възраждане – Време ни е за Възраждане

Леко баналновато, бих казал. Това е позиция от типа: „ударихме дъното, вече няма държава, но каквото било – било! Ето ни нас, за да обърнем нова страница, да започнем всичко отначало“. Да се възродим като феникс от пепелищата!“. Това е класическата позиция на популизма: ти си жалък и нещастен, чувстваш се като парцал, но ние ще променим това и утре от чешмата ще тече мед и масло или в най-лошия случай – от лявото кранче ракия, а от дясното бира. „Нека без милост, без пощада сринем старий, гнилий строй!“ – се пее в „Интернационалът“ и много хора вярват.

БСП – За социална и сигурна държава

Мисловната конструкция за социална държава (welfare state) е знаме на световния популизъм. Дискретният чар на лявото е в това, че то по някакъв начин успява да убеди стотици милиони хора, че е възможно да не се трудят, да не сътворяват, да не произвеждат, да не полагат усилия и при това да живеят охолно и безметежно. Всеки (или почти всеки) иска да вярва, че това е възможно. Това е не толкова социалната, колкото психологическата основа на лявото. Или може би е по-добре да кажем – психиатричната. Ако БСП настоява да продължи да бъде лявата партия на България, то това послание е подходящо подбрано. Друг е въпросът дали по света има популист, способен да осъществи на практика делириума за социална държава. Всеки популист обещава, оставяйки изпълнението на следващия, който е принуден да оцелява с цената на още по-безочливи обещания.

ДПС – Власт за хората

Звучи прекрасно, но дали типичния гласоподавател на ДПС мечтае точно за власт и то за власт, споделена с целия колектив, така че от индивидуалното ѝ очарование да не остане нищо.

И какво значи „власт за хората“? Властта е нещо конкретно. Ако ДПС сложи някъде кмет, то дали всеки, който е гласувал за него, ще получи по няколко обществени поръчки, които да възлага на подизпълнители от свое име и за своя сметка? Ще има ли глас в общинския съвет? Това е то – власт, да има! А не: „бай Хасане, от днес ти имаш власт!“, обаче иначе всичко си е както преди.

И не е ли такъв девиз твърде демократичен като за либерална партия. Либерализмът и демокрацията не се покриват съвсем, защото диктатът на мнозинството има малко общо със свободата.

ИТН – Сами срещу всички. Заедно с вас!

Позьорско, както може да се очаква. „Сами срещу всички“ е любима героична поза на популистите. За зла участ понякога се увличат и започват да си мислят, че наистина е така, започват да обиждат, да клеветят, да изравят компромати, съвсем забравили, че утре може да им се наложи с някого от онези всички, срещу които са днес (заедно с нас!) да влязат в коалиция.

 

Стига толкова лозунги. Грабвайте пуканките и да сядаме да гледаме кампанията. Ако не ни домързи, ще я коментираме. Ако ни домързи – няма да я коментираме. Така и с гласуването в нейния край. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

А ето ги и всички регистрирани, както обещах в началото – ей така, да си ги гледате:

Номер 1 – ДПС

Номер 2 - Български съюз за директна демокрация

Номер 3 - "Българско национално обединение "БНО

Номер 4 – „Национално движение Единство”

Номер 5 – ВМРО

Номер 6 - „Справедлива България”

Номер 7 – „Пряка демокрация”

Номер 8 – НФСБ

Номер 9 - „Продължаваме промяната”

Номер 10 - МИР

Номер 11 - Консервативно обединение на десницата

Номер 12 - БТР „България на труда и разума"

Номер 13 - Коалиция „За теб България"

Номер 14 – „Възраждане”

Номер 15 - „Български възход”

Номер 16 - Български национален съюз

Номер 17 - „Изправи се България”

Номер 18 – „Движение на непартийните кандидати”

Номер 19 - ИТН

Номер 20 – „Глас народен”

Номер 21 – Единна народна партия

Номер 22 – ПРАВОТО

Номер 23 - Народна партия „Истината и само истината”

Номер 24 – ГЕРБ-СДС

Номер 25 - „Демократична България”

Номер 26 - „Българска Социалдемокрация – Евролевица“

Номер 27 – „Атака”

Номер 28 – „БСП за България”

Номер 29 – „Русофили за възраждане на отечеството”

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.