Димитър Чобанов: Данъкът „свръхпечалба“ ще бъде прехвърлен върху клиентите

Министерството на финансите публикува наскоро за обществено обсъждане пакет от промени в данъчните закони, които трябва да влязат в сила от началото на 2027 г. В тази статия ще разгледам промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Най-дискутираната мярка е данъкът върху “свръхпечалбата”. Той е предвиден в ЗКПО и се отнася за банките, застрахователите и презастрахователите, доставчиците на електронни съобщителни услуги, обменните бюра, небанковите кредитори и търговците с поне пет обекта за търговия с храни. С 33% се облага разликата между облагаемата печалба за 2027 г. и средната є стойност за 2020-2025 г., увеличена с 20%. Данъкът се внася с месечни авансови вноски още през 2027 г., а според оценката на въздействието ще донесе над 1 млрд. евро.

В икономическата теория са дефинирани термините печалба и рента (печалбата над нормалната възвръщаемост на капитала), която може да се дължи например на монопол или олигопол, но не и “свръхпечалба”. Прилага се и облагане на непредвидени печалби, възникнали от външен шок - война, ембарго, рязка промяна в цените на енергията и т. н. Законопроектът не засяга нито едното, нито другото. Чрез него се облага нарастването на печалбата спрямо историческите є стойности, независимо дали то се дължи на инфлацията, на нови инвестиции, на придобивания или просто на разширяване на дейността.

В мотивите се посочва, че извънредните печалби са следствие от пандемията, енергийната криза, прекъсването на веригите на доставки, ускорената инфлация и промените в паричната политика. Всички тези събития попадат в периода 2020-2025 г., който служи за измерване на базата. Облага се 2027 г., за която мотивите не посочват такъв шок.

Надбавката от 20% над средната печалба е далеч под номиналния растеж на икономиката. Номиналният БВП за 2027 г. се очаква да бъде с около 50% повече от средния за периода 2020-2025 г. Предприятие, чиято печалба просто следва номиналната икономика, ще плати данък върху “свръхпечалба”, без делът му да е нараснал. Ефективната данъчна ставка за него ще бъде над 16% вместо 10%.

Банковият сектор е най-добрата илюстрация. Според данните на БНБ позитивният шок е през 2023 г., когато възвръщаемостта на собствения капитал достига 17%, а нетният лихвен доход нараства с почти 50%. В края на 2025 г. възвръщаемостта на капитала вече е 12.3%. Абсолютната печалба остава висока, защото активите на банките растат с двуцифрен темп. Ако през 2027 г. доходността на активите остане на средното си равнище за 2020-2025 г., само растежът на баланса ще създаде “свръхпечалба” от около 0.35 млрд. евро.

В България такъв данък вече беше прилаган през 2022 и 2023 г. за предприятията в добива на нефт, газ и въглища и в нефтопреработването. Формулата на новия данък е практически същата. Само че тогава базовият период предхождаше шока, а самият шок - поскъпването на енергийните ресурси - беше ясно определен. Новият данък е поредната извънредна мярка за пет години, което прави претенцията за еднократност неправдоподобна.

Изборът на секторите също поражда въпроси. Според МФ шестте групи формират 60% от свръхпечалбата във всички сектори. Следователно 40% остават в предприятия, които няма да бъдат обложени, макар печалбата им да е нараснала по същия начин. Един и същ размер на печалбата ще се облага с различна ставка в зависимост от сектора, в който е реализирана. Така за избраните субекти пределната ставка върху “свръхпечалбата” ще бъде 43%.

Аргументът на МФ, че данъкът ще сдържа поскъпването, е несъстоятелен. Данъкът върху печалбата не променя цената, при която печалбата е максимална, и не може да понижи цените. През 2022 г. цените на електроенергията за бизнеса бяха намалени чрез компенсации, а не чрез данък върху печалбата, а солидарната вноска не понижи цените на горивата. По-вероятно е тежестта да бъде прехвърлена върху клиентите - чрез таксите и депозитните лихви на банките и чрез цените в търговията с храни.

В становищата си за сходни данъци в Испания, Литва, Италия и други държави Европейската централна банка настояваше за задълбочен анализ на въздействието, за отделяне на извънредните приходи от общия бюджет и за опазване на капитала на банките. В случая такъв анализ липсва. За дъщерните дружества на големите международни групи новият данък ще измести допълнителния данък по глобалното минимално облагане, заради който фактически се прилага ставка 15%. Така тежестта за местните банки ще бъде по-голяма, а част от прогнозния приход няма да бъде допълнителна.

Най-сериозният проблем е фискален. МФ заяви, че с приходите от данъка ще финансира по-високите данъчни облекчения за деца. Облекченията обаче са постоянни, а данъкът е еднократен. Според новите европейски фискални правила еднократният приход не променя траекторията на нетните първични разходи, докато постоянните облекчения я влошават. От 2028 г. облекченията ще останат, а приходът - не.

Със ЗИД на ЗКПО се въвеждат и облекчени режими в глобалното минимално данъчно облагане на големите групи предприятия. Още при въвеждането му посочих, че по този начин се отменя пропорционалното облагане на печалбата в България. Работодателските организации тогава възразиха, че в българския вариант не се използват в максимална степен възможностите за облекчения и поради това ефективната данъчна ставка ще бъде по-висока.

Новите облекчения следват споразумението от януари 2026 г., с което групите с предприятие майка в юрисдикции с “допустим” режим (Съединените щати) се освобождават от част от допълнителното облагане. САЩ се отказаха от “глобалното” уеднаквяване, докато ЕС остава обвързан с директивата си. Въвежда се и облекчен режим за данъчни облекчения, свързани с инвестиции и разходи, но България не предвижда такива. Самото министерство признава, че мярката ще увеличи административната тежест заради “много на брой и изключително сложни по своята същност режими”.

Промяната в режима на ваучерите за храна е фундаментална. Максималният им размер се увеличава от 102.26 евро на 200 евро месечно, но вече те ще се облагат с окончателен данък от 7%, удържан от работодателя. Осигурителни вноски върху тях продължават да не се дължат, а разходът остава признат за целите на корпоративния данък. Целта са допълнителни приходи, които според оценката на въздействието ще бъдат 105 млн. евро през 2027 г. При ставка от 7% това предполага облагаема основа от около 1.5 млрд. евро годишно. Тук не се отчита обаче цената на самото облекчение, тъй като ваучерите заместват заплати и социални разходи, които се облагат по-силно.

Ваучерите имат и положителни, и отрицателни страни. Те са програма за подпомагане на работещите във формалната икономика. От гледна точка на бюджета обаче са източник на големи данъчни разходи, а за работодателите са по-евтин заместител на увеличението на заплатите. Вместо трайно увеличение на заплатата работникът може да получи повече ваучери, върху които не се плащат осигуровки, което означава и по-нисък осигурителен доход за бъдещата му пенсия.

Според представителите на големите търговски вериги ваучерите са най-скъпият за тях начин на разплащане в сравнение с плащанията в брой и с банкови карти. Законопроектът не предвижда мерки за намаляване на тези разходи - мотивите изрично посочват, че изискванията към операторите се запазват. Така държавата удвоява най-скъпия платежен канал за търговците на храни.

Срокът за пренасяне на данъчните загуби се удължава от 5 на 10 години, но се въвежда ограничение - през всяка година могат да бъдат приспаднати загуби до 70% от печалбата. Ограничението се отнася и за натрупаните досега загуби. Удължаването на срока е положително, но мярката не е само облекчение. Предприятията, които биха приспаднали загубите си в рамките на пет години, ще трябва да ги разсрочат, а бюджетът ще получи приходи по-рано. За разлика от държави като Германия и Франция, където подобно ограничение важи над праг от 1 млн. евро, в законопроекта праг за малките предприятия няма.

Ускорената амортизация за технологии за изкуствен интелект и за високопроизводителна компютърна техника е разумна мярка, но ефектът є ще бъде ограничен. Компютрите и сега се амортизират с норма от 50%, така че двойната норма означава отписване за една година вместо за две. Прагът за данъчните дълготрайни активи се повишава от 700 лв. на 1 000 евро, което ще намали административната тежест.

Данъчните облекчения за деца се увеличават и за първи път от 2021 г. насам размерът им се определя в ЗДДФЛ, а не всяка година в закона за държавния бюджет. Годишната данъчна основа ще се намалява с 5 000 евро за едно дете, с 8 000 евро за две и с 11 000 евро за три и повече деца при сегашни 6 000, 12 000 и 18 000 лв. Увеличението в абсолютна сума е почти еднакво независимо от броя на децата - 63% за едно дете и около 20% за три и повече. Ако целта е демографска, реформата облагодетелства най-много първото дете.

Въвежда се и ново облекчение за “детско развитие” - приспадане до 2 000 евро на дете за документирани разходи за здравни, образователни и спортни дейности. Мотивите очакват то да насърчи документирането на тези услуги, но частните уроци едва ли ще излязат на светло. Ползата за родителя е най-много 10% от плащането, а за учителя легализирането означава данък и осигуровки. По-вероятно е облекчението да покрие разходи, които и сега се документират, и да облагодетелства семействата с по-високи доходи, които харчат повече за децата си.

Отпада задължението на работодателите да подават двойна информация за доходите на граждани на други държави от ЕС, което е положително. Размерите на повечето глоби в ЗКПО и ЗДДФЛ се увеличават почти двойно, тъй като сумите в левове се заменят със същите суми в евро, което министерството обосновава с инфлацията от 2007 г. насам.

Според оценката на въздействието облекченията за деца и детско развитие ще намалят приходите с почти 200 млн. евро годишно в условията на свръхдефицит, финансирани с приход, който ще бъде получен само веднъж и вероятно е надценен.