Гърдев пред Tribune: Ердоган знае, че няма да получи всичко наведнъж, но ще успее с повечето, включително F-35

За регионалното сътрудничество и развитието на газовите ни проекти Tribune.bg разговаря с дипломата и политик Димитър Гърдев, който бе председател на комисията по външна политика в 46-то Народно събрание.

 

Г-н Гърдев, ще спре ли Анкара присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, толкова голямо ли е стратегическото ѝ значение за Алианса?

Турция заяви, че това нейно решение - да се противопостави на приемането на Швеция и Финландия, не е окончателно. Президентът Ердоган посочи, че очаква предложения в пакет. Той отправи 10 искания, което дава и фокус на претенциите им. Турция е наясно, че не може да промени законодателството на Швеция или на Финландия. Там няма да има такова нещо, което се случи в други държави, да не посочвам България, защото ние бяхме санкционирани от ЕС, че сме върнали по искане на Турция и без достатъчно основание техни граждани.

Турската страна се надява, че ще може да разчита, че лица, вкарани в „червената бюлетина“ за издирване в ЕС като терористи, ще бъдат експулсирани. Абсурдно е другото искане на Ердоган да няма представители на кюрдската общност в парламентите на Швеция и Финландия. В парламента на Швеция има 8 кюрдски депутати, има такива и в Европейския парламент, но в края на краищата това са граждани на европейски държави, независимо, че са с кюрдски произход. Това е искане, което Турция разбира, че няма да може да получи, но има други неща, които са изпълними. В този пакет от искания Турция поставя и въпроса за сътрудничеството на САЩ с кюрдите в Северен Ирак и Северна Сирия, с т.н. държава Рожава, която не е призната, но в която се намират силите на самоотбрана на кюрдските милиции, с които САЩ и коалицията на западните държави силно си сътрудничат. В тази връзка турският президент в тези искания към НАТО заявява, че трябва да бъдат ограничени контактите и връзките с тази организация.

Друго тяхно искане е отново да бъдат допуснати до програмата за превъоръжаване с изтребители F-35. Искам да обърна внимание, че Турция е държава, която участва в самата разработка на машината, те са финансирали разработката, а самата турска военно-промишлена индустрия произвежда десетки компоненти на този самолет. Така че и на Турция ѝ е ясно, че тази санкция е временна и затова настоява това нейно право да бъде възстановено. Мисля, че ще бъдат включени отново в програмата за F-35  поради две причини – войната в Украйна и ролята на Турция в тази война. Военно-стратегическата значимост на Турция е два пъти по-голяма, отколкото на Финландия и Швеция взети заедно. Турция участва активно с военни наблюдатели в конфликта между Армения и Азербайджан, в зоната Нагорни Карабах, също и в Либия с военна помощ. Затова турският президент е наясно, че няма да получи всичко наведнъж, но ще успее да получи повечето от това, което иска.

Но Гърция също иска подкрепа от САЩ, а гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изнесе реч с фокус по-тясно сътрудничество пред Конгреса.

Програмата за F-35 за Турция ще бъде отблокирана и защото в речта на премиера Мицотакис пред Конгреса той заяви, че Гърция иска да купи F-35, а политиката на САЩ е да не се получава дисбаланс. Ако една от двете държави иска да купи този самолет, много вероятно е и другата да го получи. Гърция преподписа 5-годишно споразумение със САЩ за използване на три от нейните бази.

Гърция иска да добива и въглеводороди до Кипър…

Също и Турция. Желанието на турския президент да добива газ в акваторията на Северен Кипър не може да се случи, докато не бъдат решени два основни въпроса. Един от тях е признаването на Севернокипърска турска република като отделна държава, призната от ООН. Докато няма международно признаване, всяка такава дейност е незаконна, включително и сондажите. Второ, Турция няма нужните технически средства да извърши сондажи в такъв сложен район като Източното Средиземноморие. Тя трябва да наеме големи платформи, а никой няма да ги застрахова, докато не бъде призната Севернокипърската турска република.

Запознат съм с Кипърския въпрос, имаше предложение на главния секретар на ООН за решаването му, не се прие и нещата там стават по-зле. Турският президент върви към отделянето на Севернокипърска турска република като отделна държава, което е недопустимо от гледна точка на международното право.

А Гърция работи за обратното – да няма две държави на острова, нали така?

Тя има силен аргумент, има подкрепа от международната общност и те държат на международното право.

Гърция успя да привлече много американски компании, инициира много проекти, сред които и този за терминала за втечнен газ в Александруполис?

Политиката на Гърция е пределно ясна. От агресивната политика на президента Ердоган могат да ги защитят само САЩ. Затова се предлага увеличаване на американските бази, засилено присъствие тук и облекчения за американските фирми. След преврата от 2016 г. САЩ не предадоха Фетхуллах Гюлен на Анкара, което влошава отношенията с Турция, а Гърция го използва, за да придобие стратегическо преимущаство.

Относно терминала за втечнен газ в Александруполис ние участваме с 20% и сме съсобственици, така че всяка една инициатива за неговата реализация и по-бързото му натоварване е изключително важна.

Да, нашето правителство изненадващо поиска страната ни да се включи като част от консорциум в процедурата за концесия на пристанището в Александруполис, която тече от 2020 г.

Едно е терминалът, а друго е пристанището. Когато говорим за пристанище, ние трябва по някакъв начин да го натоварим с нещо. Терминалът е ясно. Относно пристанището става дума за бизнес проект. Знаем какво е пристанището в Пирея, но там е Китай. На този въпрос трябва да има бизнес отговор.

В коментар за енергийните ни проекти с Гърция вицепремиерът Асен Василев коментира пред Tribune.bg, че „Гърция ще направи всичко, за да подкрепи България“. Утре обаче е 20 май и ще видим дали Гърция ще се разплати с Газпром, за да има газ и за България. Имате ли прогноза?

Гърция няма да направи „всичко“ за никой, ако няма интерес. В политиката това е наивно. Никой не дава такива кредити. Гърция можеше да направи всичко това за нас като ускори интерконекторната връзка. Икономизирането на външната политика е доказан абсурд, особено в момента с войната в Украйна. Вижте как се късат договори. Има военно-политически ангажименти и съюзи.  Това е основното във външната политика, а не икономиката.

Относно Гърция, тя не ускори интерконекторната връзка, а освен това ние получаваме газ от гръцката газопреносна мрежа през Сидирокастро до Кулата и плащаме целия транзит през Северна Гърция и това за тях е изгодно. Според мен затова не хвърлят толкова усилия да завършат интерконекторната връзка. Гърция ще направи всичко, което е свързано с нейния икономически интерес. За нас е от изключително значение да активизираме връзките си с Гърция, които бяха неглижирани за сметка на връзките с Турция, а Гърция се оказа истинската ни алтернатива за други газови трасета.