Димитър Гърдев: „Global Gateway“ цели да направи Централна и Източна Европа устойчива и конкурентноспособна

Предимствата на EС пред Китай са единното европейско законодателство и защитата на инвестициите и на човешките права, подчертава дипломатът

Отговорът на Европейския съюз на китайската мрежа от търговски и инфраструктурни проекти, обхващащи целия свят, най-накрая става реален. Това стана ясно от думите на високопоставени служители на ЕС през тази седмица.

Европейската комисия и върховният представител на ЕС представиха инвестиционната стратегия Global Gateway („Глобален портал“) в началото на декември 2021 година, но програмата едва сега се разгръща.

Водещите европейски проекти „Global Gateway“ имат за цел да предложат на развиващите се страни алтернатива на стратегическата щедрост на Китай в рамките на инициативата „Един пояс, един път“, чрез която Пекин проектира своята мощ по стратегически търговски маршрути чрез изграждане на пристанища, енергийни схеми и телекомуникационни мрежи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че усилията ще бъдат насочени към интелигентни инвестиции в качествена инфраструктура при спазване на най-високите социални и екологични стандарти в съответствие с демократичните ценности на ЕС и международните норми и еталони. ЕС неведнъж разкритикува Китай , че условията за финансиране, предлагани от Пекин, често са неблагоприятни, непрозрачни и правят някои по-бедни страни, особено в Африка, дългово зависими от Китай. Освен това човешките права често се заобикалят.

Кои са предимствата на ЕС пред Китай и по какъв начин Европа адекватно може да противодейства на инициативата „Един пояс, един път“, Tribune потърси експертното мнение по тази тема на дипломата, експерт по международни отношения и бивш председател на Комисията по външна политика в Народното събрание Димитър Гърдев.

Г-н Гърдев, тези дни стана ясно, че ЕС най-накрай стартира инициативата, която цели да конкурира китайската мрежа от търговски и инфраструктурни проекти „Един пояс, един път“. Става въпрос за стратегията „Глобален портал“ (Global Gateway)“, която включва 70 проекта, вече е ясно и кои ще бъдат първите от тях. Мисия възможна ли е ЕС да отговори адекватно на китайската офанзива по стратегически търговски маршрути?

Аз мисля, че това е една малко позакъсняла мярка, защото инициативата „Глобален портал“ беше обявена през 2021 година с едни малко по-други цели, свързани с излизане от постковид времената. Тя обединява няколко сериозни подпрограми, които имат челната задача докъм 2027 година да изпълнят един финансов план от около 300 млрд. евро. С помощта на грантове, заеми и облекчения за бизнеса наистина да създадат една среда и обстановка, която да направи точно тази част на Европа – Централна и Източна Европа, устойчива и конкурентноспособна в много отношения.

Безспорно Централна и Източна Европа, и в частност Балканите, имат стратегическа роля с оглед на цялостната реализация на инициативата „Един пояс, един път“. Затова говори и фактът, че Китай разполага със свой отделен механизъм за партньорство с този регион. Става въпрос за рамката на сътрудничество между страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа и Китай. Как ЕС може да се противопостави на това влияние на Китай в региона?

Тази инициатива първоначално беше 16 + 1 (бел.ред. Страни-членки са Китай, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Албания, Северна Македония), после се превърна в 17+1 (бел.ред. През 2019 година към формата се присъедини и Гърция), на 22 май 2021 година Литва обяви оттеглянето си от този механизъм за сътрудничество, а миналата седмица той вече стана 14+1. Данните, с които разполагаме, всъщност говорят, че по-голямата част от инвестициите не са осъществени или са под формата на заеми и то с неизгодни условия. Тук имаме едни категорични примери, особено що се отнася до Черна Гора, която получи заем от 1 млрд. евро точно по тази инициатива на Китай, за да изгради първите 41 км от магистрала (бел.ред. Когато бъде завършена, магистралата ще свърже Подгорица със северната част на страната и сръбската граница). Тази отсечка беше изградена пак от китайска компания със седем години закъснение, през това време лихвите по заема продължаваха да се трупат и в един момент се наложи ЕС, европейските банки и американските „Голдман Сакс“ и „Мерил Линч“ да изплащат дълга на една държава, която не е член на ЕС. Така Черна гора изпадна в несъстоятелност, защото този проект задължи страната с около една трета от нейния брутен вътрешен продукт. И тук виждаме една политика на китайското правителство, която е свързана не само с чист бизнес и чисти идеи, а чрез тези инвестиции, чрез това навлизане в пространството на Централна и Източна Европа, се търси вече и политическо влияние.  Фактически почти всички програми в региона не се осъществиха, не бяха изпълнени в пълен обем. Единствената инвазия, която Китай направи, беше в Черна гора, като са налице негативните последствия, които са много добър пример за този вид политика. Другата държава, която получи доста сериозни инвестиции беше Сърбия. Това е равносметката от тази програма на Китай за навлизане в един от регионите на Европейския съюз, който съставлява 30% от населението на ЕС, но дава едва 20% от общия БВП на ЕС.

В този ред на мисли защо стратегията на ЕС „Глобален портал“ може да бъде по-добрата алтернатива на китайската инициатива „Един пояс, един път“?

Предимствата на Европа са единното европейско законодателство, уеднаквените стандарти и норми, защитата и на инвестициите, и на човешките права. По отношение на плана „Global Gateway“ огромно внимание се отделя на екологичните норми, на интерсвързаността, на новите технологии, които ще бъдат заложени в комуникациите, в свързаността, която има Европа, както разбира се и на стандартите, които предлага, защото те са валидни за абсолютно целия съюз. Какъв е начинът, по който работи Китай? Това, което видяхме е, че много малко са местните и локалните фирми, които могат по някакъв начин да участват в изпълнението на предложените проекти. Имаме го примерът и тук в България. Като се започне с това, че строителните материали се внасят от Китай и стигнем дотам, че работниците са също от Китай. И нищо по конкретния проект не остава за държавите на територията, на които се реализира той, и за местните фирми. В края на краищата смисълът на една такава сериозна инфраструктурна задача е да вдигне самите региони, да даде работни места, да създаде възможност за местните компании да участват в големи проекти, които пък оттук нататък ще развият инженерингът им и ще им помогнат да натрупат опит. Това, което е съвсем нормална бизнес практика, не го виждаме. Знаете какво е развитието в момента на китайската програма в Централна и Източна Европа. Държави като Литва, Латвия и Естония излязоха от механизма „17+1”. Сега и Чехия предстои да го направи. Не трябва да си затваряме очите, че тук има и политически момент. И този политически момент е свързан с това, че Китай има огромен дефицит, около 200 млрд. евро, по отношение на Европа, в полза на Китай. Същевременно ЕС в тези условия на криза и на война в Украйна много внимателно наблюдава сближаването на Китай с Русия. Фактически това е и една от причините, която накара някои държави да излязат от механизма „17+1“. Първо беше Литва. Те се оттеглиха, защото откриха представителство на Тайван. Същевременно Тайван създаде фонд за около 1 млрд. евро за подпомагане на проекти в Литва. След това се присъединиха и Латвия, и Естония. Както тези прибалтийски държави, има заявки и от Чехия, че именно заради негласната подкрепа на Китай за войната в Украйна, те спират сътрудничеството си в тези програми. Китай на практика заобикаля санкциите на ЕС към Руската федерация и това няма как да не бъде взето под внимание в двустранните отношения.

Какво значение има за България стартирането на „Глобален портал“ и по какъв начин страната ни може да намери място сред тези значими проекти, които предстоят да бъдат осъществени, и да спечели от тях икономически, а и политически дивиденти?

Преки са ползите, защото имаме възможност да участваме в една европейска инициатива, в която са включени и програмата за сътрудничество между европейските региони, програмата ИНТЕРЕГГ, а също така Източното и Южното партньорство. Това все пак са държави, които са в непосредствена близост до България. Най-важното е, че има много сериозни програми за свързаността на регионите. Искам да обърна внимание и на още нещо. Всъщност програмите, които бяха с Китай, имат за цел изграждане на една инфраструктура в направлението Север-Юг, тъй като по направлението Изток-Запад европейските програми са много по-напреднали. Това, което искам да подчертая е, че тази инициатива (бел.ред. „Глобален портал“) има паралелна такава, която е важна за нас, а именно „Три морета“. С намаляването на интензивността на китайското участие ние имаме възможност да задействаме този план, в който, както знаете, България е активен участник. Миналата година бяхме домакини на това партньорство, което има същата задача, а именно да активира финансиране, ангажименти и участие на сериозни инвеститори от европейска и американска страна. Тук е моментът да спомена, че „Global Gateway“ подписа споразумение със САЩ  и за тяхно участие в тази програма.

Първите проекти на ЕС, които са предвидени в рамките на „Global Gateway“, включват дигитален кабел под Черно море, подводен оптичен кабел за свързване на Средиземноморието и страните от Северна Африка, както и язовир и водноелектрическа централа в Камерун, какво е мнението Ви?

В проекта, свързан с Черно море България конкретно може да участва.  

Кога, според Вас, ще станат ясни държавите членки, които ще вземат участие в тези проекти и конкретните параметри, свързани с тяхното изпълнение?

Както казах програмата е от 2021 до 2027 година. Първите 18 милиарда евро вече са налични. Между другото по тази програма има и финансиране, което цели да подпомогне самото кандидатстване за участие и изготвянето на проектите. Така че, в това отношение българските фирми също ще имат облекчения, а именно да ползват  ноу-хау и финансови средства, с които да наемат специалисти, които да изготвят тези форми и проекти за кандидатстване на необходимото ниво. Програмата тръгва сега. Естествено, върху нея ще оказва огромно значение конфликтът в Украйна, но това, че имаме една адекватна програма, която е наша, европейска и е по нашите правила, е много важно. Това е голямо предимство на фона на негативния опит с китайската идея, конкретно визирам Централна и Източна Европа. Както вече казах от „17+1“, форматът на сътрудничество вече е „14+1“, защото нито една от държавите не постигна това, което беше заложено като грандиозни цели. В България знаете какво се случи с много от китайските проекти. Разбира се, това е плод и на конюнктурата. Китайската Народна Република е огромен финансов колос, с който не трябва да се прекъсват по никакъв начин отношенията, но нека да не бъдем и в положението, в което се оказаха някои държави. Стана въпрос за Черна гора. И в Африка обаче, положението със зависимостите е много сериозно. Просто трябва да се прецизират нормите, взаимноизгодните отношения. Аз смятам, че в този регион за всеки има място!