Димитър Гърдев: Конфликтът в Газа разделя западните общества

За израело-палестинския конфликт, защо контратерористичната операция на Израел продължава и каква е опасността тя да се разшири към Ливан, Tribune.bg разговаря с дипломата, народен представител в 45-то и 46-то Народно събрание, председател на Комисията по външна политика в 46-то Народно събрание и ръководител на Делегацията на България в Съвета на Европа Димитър Гърдев.

Г-н Гърдев, как се развива ситуацията в Близкия Изток, където Израел продължава да операцията срещу Газа и отказва примирие?

Още в началото на конфликта през октомври имаше две опасения. Едното беше на Израел и неговите съюзници да не се интернационализира конфликта с евентуално включване на Иран. Това не се случи. Другото опасение вече на международната общност беше Израел далеч да надхвърли границите на контратерористичната операция и реално да започне етническо прочистване в целия сектор Газа, като с това разшири територията си. Това в момента се случва с изселването на палестинците и на практика конфликтът навлезе в тази фаза. Вече има индикации, че Израел иска да започне операция в южната част на Газа, като по този начин да изсели намиращите се палестинци там. Това беше призивът на премиера Нетаняху – мирното население да напусне Рафах.

Къде да напусне?

Оттук започва този проблем, защото тези 2.5 млн. души никой не ги иска в съседните държави – нито Египет, нито Сирия, нито Йордания. При предишните войни това вече се е случвало. Египетският президент заплаши, че ако тези палестинци бъдат разселени на Синайския полуостров, той директно ще ги отправи към Европа.

Оттук проблемът стига до Европа и България?

Евентуално след такъв наплив на тези хора, които няма къде да отидат. Това е така, защото тези хора представляват една хуманитарна катастрофа. Без да бъдат поети нуждите им от ООН или от ЕС това е бреме и притеснява вече съседните им страни. Дори да бъдат поети тези хуманитарни нужди остава въпросът - колко време те ще бъдат разселени, защото Израел след предишните войни не е приел нито един палестинец обратно. Те остават завинаги вече няколко поколения в тези държави, които ги приеха. Най-големите проблеми се случиха с Йордания, където палестинците станаха половината от населението, започнаха бунтове в миналото и се стигна до това йорданската армия да започне война с тях. На практика много повече палестинци са загинали от йорданската армия, отколкото във войните тогава с Израел.

Изселването на палестинците след етническото прочистване, което се води, защото няма какво да се лъжем тази война е етническа, стои като голям проблем.

Защото Израел отказва да позволи създаването на палестинска държава, нали така?

Това е в основата на стратегията на Израел. Но въпреки че палестинска държава няма, мир също няма, няма и сигурност за Израел.

Каква е ролята на Турция, която също иска да бъде посредник в конфликта?

По-скоро ролята на турския президент Ердоган. Има голямо разминаване в политиката на предишните президенти и Ердоган. Още в началото на политическата си кариера той застана зад палестинската кауза. Имаше един кораб Мармарис, който беше атакуван от израелски командоси. Всъщност геополитически Ердоган няма възможност да изпълнява тази роля на посредник. В момента се провежда среща между САЩ, Египет, Катар и ОАЕ. Това са посредниците в този конфликт.

Вчера президентът Байдън след среща с йорданския крал отправи призив за примирие от шест седмици в Газа, което Израел отхвърли?

Да, това е поредният опит. Досега имаше само едно примирие за размяна на заложници срещу затворници, което не беше изпълнено в пълен обем. В момента САЩ са поставени в много неудобно положение в този конфликт. Те са принудени изцяло да поддържат действията на своя стратегически съюзник Израел. Във Вашингтон обаче се говори, че на премиера Нетаняху не може да разчита за поети обещания. Призивите за примирие, за прекратяване на прекомерно прилаганата сила не се чуват в Тел Авив. По данни на ООН до днес в Газа са убити 27 000 души и 67 000 са ранени, и това на фона на тоталната хуманитарна катастрофа.

САЩ са един от големите губещи в конфликта и поради това, че се обезсмислят усилията им от над 30 години да са фактор в района на Близкия Изток. Отказаха се от много диктатори – в Тунис, в Египет, изоставиха ги. Арабската пролет беше поддържана изцяло от тяхна страна и това създаде имидж на САЩ в региона като търсен и желан партньор. Само за два месеца Израел нулира тези усилия.

Каква е ролята на Русия за спиране на конфликта?

Русия в момента не участва, защото няма преговори под егидата на руската страна и няма нейни пратеници, които да участват в тези контактни групи. Нямаме руски инициативи освен призива за спиране на огъня и връщане към резолюциите на ООН. Русия е заета с конфликта в Украйна. Те имат корпус в Сирия, а това ги позиционира на страната на сирийското ръководство. От друга страна, руският президент се опитва да не влоши отношенията с премиера Нетаняху, както и премиерът на Израел не желае да влошава отношенията с Русия, за да не се оформи друг център на противодействие освен този в Иран. Хусите, поддържани от Иран, направиха вече достатъчно проблеми за корабоплаването. Техеран стои и зад Хизбула в Ливан.

Хизбула има потенциал да повлияе на развитието на конфликта в Газа, нали така?

Това е изцяло проиранска групировка. Те са шиити, а Хамас са сунити и са клон на Мюсюлмански братя. Ако се върнем малко назад, опасенията на египетския президент  са повлияни точно от това, че този наплив от бежанци, зад които стои Хамас и които са радикализирани от войната, може да увеличи проблемите на Кайро. Бившият президент на Египет Мохамед Мурси беше свален от Мюсюлмански братя и сегашният президент Суси.

Още по-големият проблем е, че партиите в сложната коалиция на Бенямин Нетаняху са тотално радикални и настояват за разширяване на операцията към Западния бряг, както и изграждане на буферна зона към Ливан срещу Хизбула. Тогава вече конфликтът ще стане още по-жесток и кървав, защото Хизбула е четири пъти по-силна от Хамас и е директно подкрепяна от Иран. Едно от подразделенията на Корпуса на стражите на ислямската революция - Ал Кудс, е един от създателите и поддръжниците на Хизбула.

За вас по-опасното разширяване на конфликта е към Ливан?

Да, срещу буферната зона директно възрази държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, който беше атакуван от Бенямин  Нетаняху.

Ще успее ли САЩ да се разбере с Нетаняху?

Премиерът Нетаняху очаква с нетърпение резултатите от изборите в САЩ, както и евентуална победа на Тръмп, който застана изцяло зад политиката на Израел и премести посолството на страната в Йерусалим, а неговият зет Кушнер беше част от контактните групи. Нетаняху смята, че с новата администрация на Тръмп вероятно ще получи много по-голяма подкрепа. Затова той си позволява директно да атакува Антъни Блинкен, включително за неговия еврейски произход, че не защитава тяхната кауза, но това е и критика към цялата президентска администрация на президента Байдън.

Вероятно Нетаняху ще се възползва и от битката за избиратели между демократи и републиканци?

Да си спомним как Хилъри Клинтън и Барак Обама обещаваха да разчистят терена в Близкия Изток от руснаци и не направиха нищо, и как Тръмп им нанесе два удара в Сирия. Човекът е решителен и е готов да премине към активни действия. Но все пак в момента не става въпрос за личностни пристрастия, защото положението в момента е доста по-различно, тъй като конфликтът в Газа за разлика от този в Украйна разделя наполовина западните общества. Украйна обедини колективния Запад, докато израело-палестинският конфликт го разполови. В отделните страни има напрежение дори само заради критиките и отношението към това, което се случва там. Там се избиват невинни хора в огромни размери. Едната позиция е да се ограничи конфликта, а другата – че Израел има право на самоотбрана след нападението от 7 октомври. Този конфликт има голям потенциал за разделение вътре в западните общества и в самия ЕС. Един еврокомисар казва едно – трябва да се прекратят помощите за палестинците, а другият – го опровергава, че това не трябва да се случва. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заявява едно, а върховният комисар по сигурност, отбрана и външна политика Жозеп Борел днес говори за спиране на съдействието – ето го разделението в самия ЕС, което ще има дълготрайни последици. Това ще е в основата на критиките към председателката на ЕК при опитите й да остане начело на ЕК още един мандат или да оглави НАТО. По същия начин този конфликт влияе и върху финансовата помощ, която САЩ трябва да отделят за Израел. От много години Израел получаваше по 4 млрд. долара безвъзмездна помощ годишно, а сега финансовата тежест на конфликта според едно изследване от последните дни е, че всеки боен ден струва на ЦАХАЛ – Израелски отбранителни сили, 250 млн. долара, което се изчислява на 5 млрд. долара към момента. Това отново ще бъде в бюджета на САЩ, които трябва да решат дали да дадат тези средства за един свой съюзник, който не изпълнява това, за което се договарят.