Гърдев пред Tribune.bg: САЩ и Русия преговарят за нова архитектура на световен ред, Европа не е поканена

Краят на „Ерата Меркел“, възходът на талибаните в Афганистан, коронакризата… Кои са събитията, белязали света през 2021?

Димитър Гърдев е дипломат, експерт по международни отношения и международна сигурност, както и автор на над 100 аналитични статии. Той е и народен представител от ИТН.

- Г-н Гърдев, кое е най-важното събитие в световната политика за 2021 г.? 

Те са няколко. Едното е встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън, на неговата администрация от Демократичната партия, което беше белязано от продължаващия разнобой в американското общество и смятам, че тези процеси ще продължат, може би и по-нататък. Но видяхме как президентът Байдън излезе активно на политическата сцена и сблъсъка с Китай – първо, напрежението около огромния търговско-икономически дисбаланс и второ, Южнокитайско море и проблемите с Тайван. Американската администрация посочи Китай като един от най-големите проблеми на САЩ.

Много бяха разговорите и с другия голям играч на световната сцена Русия. Вече има втора онлайн среща на двамата президенти и виждаме, че нещата там набират много сериозна динамика. За първи път от края на Студената война имаме един диалог, документи и обмен на предложения за изграждане на новата архитектура на световен ред. На практика Русия предложи разделянето на света на сфери на влияние, което естествено не се хареса на европейските партньори, но САЩ са готови да обсъждат този вариант. Това е особено важно, защото засяга архитектурата на европейската сигурност, но виждаме, че Европа отсъства. Тя не е поканена на тези преговори. Въпреки няколкото опита на Жозе Борел, Урсула фон дер Лайен и други европейски политици да заявят желание за участие, то беше прието с пренебрежение. Това е много важен процес – американската администрация, отношението й към Китай, отношението към Русия и към Европа и това споразумение, което беше подписано между Великобритания, САЩ и Австралия, изолацията на Франция, и още един много важен проблем, новата архитектура за сигурност на европейския континент.

Другото събитие е изтеглянето на САЩ от Афганистан. Точно на 20-та годишнина от атентатите, практически беше задействано това решение. И САЩ се изтеглиха от този регион като същевременно оставиха международната общност в неведение какво ще се случва по-нататък. Там дойдоха талибани, които пораждат безпокойство, че ще се засили бежанската вълна.

Друго важно събитие е смяната на ерата на Меркел в Европа. Изключително важно от външнополитическа гледна точка, защото виждаме тази държава, която беше водеща, която повече от десетилетие управляваше всички процеси в Европа, бе поета от коалиционно правителство, чиито членове в по-голямата си част са непознати и ще видим как ще се развиват нещата оттук нататък. Същевременно може ясно да се каже, че Франция придобива все по-голяма тежест в ЕС и властовият център се измества към тази държава. Виждаме как за Европа се концентрираха тези три важни геополитически събития – политиката на новата американска администрация, опитът на Русия за нови сфери на влияние и смяната на Меркел като основен политик и двигател на ЕС.

- По оста САЩ-Русия противопоставянето ще се засилва ли?

То достигна до определена точка и преговорите представляват едно решение на това противопоставяне. Преди това от САЩ заговориха за нов вид санкции, което можеше да доведе до политическа изолация на Москва. Русия пък демонстрира хладна сила на границата с Украйна, което Западът прие като заплаха за нападение и което създаде доста сериозно безпокойство. САЩ и западните им съюзници затова започнаха тези преговори, защото напрежението и конфронтацията достигнаха до такова равнище, което можеше да излезе от политически контрол и да се предизвикат реални бойни действия. Тупикът реално бе заменен с преговорен процес. Изключително важно за целостта на Европа е какъв ще е резултатът от тези преговори, а тя не участва в тях, защото не успя да задвижи един основен свой елемент и от Европейския договор за стратегическа самостоятелност и автономност на европейската отбрана. Ако тези неща бяха задвижени, Европа щеше да бъде равностоен партньор.

- След динамиката на политическата сцена около короновируса промени ли се Китай?

Да, Китай успя чрез типични за тях мерки да излезе пръв от кризата на коронавируса. Всъщност там се провежда масова ваксинация - над 2.4 млрд. поставени ваксини. Китай успя да преодолее този проблем, докато другите държави се справят с последствията. Това му даде възможност да задвижи скоростно своето производство и в този момент страната навлиза в нови ниши на пазара, като това му дава стратегическо предимство. Смятам, че затова европейските страни засилиха мерките срещу разпространението на коронавируса, които се посрещат с бойкот от техните граждани, защото по този начин Китай придоби изключителна конкурентноспособност.

- Друг интересен регион за ЕС са Балканите – Скопие лобира срещу България, за да падне ветото, а република Сръбска обяви, че след шест месеца излиза от Босна и Херцеговина. Може ли да има изненада за Европа от югоизточната й част?

Да, винаги съм смятал, че региона на Балканите е бил изключително нестабилен. Нашите колеги от Северна Македония лобират срещу България и ни обвиняват, че сме основната пречка пред процеса на разширяване. Ако погледнем, обаче, към целия Балкански регион ще стигнем до една моя стара теза, че проблемите между Скопие и София са най-лесно разрешими, защото имаме договор, който е приет от двете държави и върху който може да се стъпи като основа, за да бъде активиран диалогът. Има място за положително решение. Сега кога това ще се случи, много зависи от македонската страна, защото те са наясно какви гаранции искаме – „5+1“ ги наричаме, но в момента, в който това се случи, преговорите стартират. От друга страна, проблемите между Косово и Сърбия след една смяна на табелите на автомобилите в тези държави бяха близко до военен конфликт, което говори колко е крехък мирът и колко бързо могат да се интензифицират тези негативни тенденции. Що се касае за Босна и Херцеговина, аз не вярвам, че сърбите ще излязат от федерацията. Това, което могат да направят, обаче, е да излязат от фискалната служба на общността за събиране на данъци, което блокира веднага самата финансовата система на федерация. Това е реално, изпълнимо, възможно. Другите проблеми са в Черна гора. Църковните въпроси там поставиха държавата пред политическа криза. Освен това има и изявления на Албания за обединение с Косово, което е също нестабилен фактор. Затова Западните Балкани са от изключително значение и за България, и за ЕС. Там трябва да се работи. Спорът между София и Скопие беше изведен умишлено на преден план, за да не се виждат тези много по-сериозни проблеми. Нашият спор е най-лесно решим от тези, за които споменах. Това, което обяви Сърбия за „Отворени Балкани“, инициатива, за която нашите македонски колеги прибързано се присъединиха, това е изключително антиевропейска инициатива. Това дава възможност за навлизане на Сърбия в тези региони, за отваряне на страните за стоки от Китай. Но виждаме, че другите държави от Западните Балкани се обявиха против.

- Ще успее ли страната ни да защити своя национален интерес в диалога със Скопие?

Аз винаги съм повтарял, че националните интереси на България, всъщност са европейските, защото единственото, което искаме е да имаме една гаранция, че македонското общество е изцяло готово да приеме европейските ценности, а именно защитата от дискриминация на базата на език, народност, за спазване на човешките права, премахване на езика на омразата, прекратяване на всякакви териториални или малцинствени претенции. Това са европейски ценности, това не са български измислици или злонамерено поставени претенции. Това са базови европейски ценности. България настоява те да бъдат ясно гарантирани и затова нашият интерес представлява европейския интерес.