Димо Дренчев: Исторически частната лихварска дейност има деструктивна роля за обществото

За промените в Закона за потребителския кредит, които предлагат от "Възраждане", Tribune.bg разговаря с народния представител от партията Димо Дренчев.

Г-н Дренчев, какво целите с предлаганите промени в Закона за потребителския кредит?

Всъщност, имаме две важни промени. Едната, това е процентът разходи за обслужване. При проверка установихме, че средноевропейските разходи са около четири пъти средната годишна лихва, а в момента по нашето законодателство са пет пъти, т.е. сваляме разходите до средното за Европа, защото сега сме над това.

Второ, което е много важно, когато имаме неравноправна клауза в договор за бърз кредит сега, потребителят трябва да води дело. Има възможност и за колективни искове, но в масовия случай няма такива дела. Ако има дела, тези клаузи падат в съда. Но има добросъвестни хора, които си плащат. Знаете, когато се взимат 400 лв., се връщат 2000лв. Така че ние правим следното предложение – искаме договорите на фирмите, които предлагат потребителски кредити, това са не само бързите кредите, а и банките, те да бъдат одобрени от Комисията за защита на потребителите/КЗП/ предварително. 

Какво постигате така?

Условията за клиентите ще бъдат предварително одобрени от КЗП. Така правим една превенция, за да няма в тези договори неравноправни клаузи.

Предвиждате и завишени санкции - при първо нарушение глобата да е между 10 000 и 50 000 лева, а при второ - между 50 000 - 100 000 лева, а при трето нарушение да има 4% от оборота или 1 млн. лева?

Всъщност съображенията ни са, че това не е нелоялна търговска практика, а говорим за чиста измама. Тук не става дума за объркване. Ако дадена фирма има одобрен договор, но вместо него с анекс или по друг начин тя предлага на клиентите си променен вариант, тя на практика се опитва да заобиколи това, което й е разрешено. Затова предлагаме сериозни санкции, за да ги откажем категорично да правят така. Считаме, че е по-добре въобще да не се стига до дела за неравноправни клаузи, отколкото както е сега, когато се сезира КЗП, тя да прави проверки, да кара фирмите да променят договорите си, но те продължават да дават на клиентите си договор плюс анекс, с което условията по него пак стават неравноправни.

Споменахте, че предвижданите от вас промени в Закона за потребителския кредит ще засегнат и частното лихварство?

Да, практически ние искаме то отново да бъде забранено. Чисто исторически частната лихварска дейност никога и никъде не е била харесвана. Навсякъде тя има деструктивна роля за обществото.

Този тип дейност, особено бързите кредити имат страхотен социален отзвук. Обикалайки по селата, срещаме хора, които сериозно са затънали вследствие на това.

Какзахте, че им се налага дори да напускат страната?

Получава се жесток порочен кръг, в който човек не може да работи на светло и преминава в сивия сектор. Там той не се осигурява и ако се разболее или има друг житейски проблем, хванатият в капана на бързите кредити няма достъп до системата на здравеопазване, не може да вземе друг легален кредит. Просто човекът затъва и в един момент напуска България. Това е често срещано и затова сме предложили промените, за да няма такива клаузи, които третират потребителите неравноправно.