Димо Дренчев за Бюджет 2025: Определено ни подготвят за някакви непопулярни и тежки мерки

За Бюджет 2025 -  възможно ли е да се сведе дефицита в него до 3% и какви мерки ще се предприемат от управляващите в тази посока  Tribune.bg разговаря с депутата от „Възраждане” Димо Дренчев.

Г-н Дренчев, ще успее ли финансовият министър да изготви бюджет с 3% дефицит, на изслушването в НС г-жа Петкова предупреди, че ситуацията е трудна и е почти невъзможно да се направи това?

Министър Петкова не просто изрече тези думи, тя ги повтаряше при всяко появяване на трибуната. Аз не съм сигурен доколко това е нейното мнение или не е подготовка на общественото мнение за предстоящо рязане на разходи и вдигане на данъци. Последното по-скоро няма да е повишаване като процент от ставката, а вероятно ще е разширяване на основата, върху която се изчислява данъка или ще е завоалирано по друг начин. Определено ни подготвят за някакви непопулярни и тежки мерки. И да, ако иска правителството да влезем в еврозоната и да спазим 3% дефицит, ще се наложи да предприеме непопулярни мерки.

Смятате ли, че трябва да се обложат свръхпечалбите на банките и рентата при добива на злато, например?

В отговор на въпрос от нашата парламентарна група министър Петкова отговори, че идеята за облагане на свръхпечалбите на банките, която е популярна в 10 европейски страни, и идеята за по-адекватно заплащане при добив на подземни богатства, концесии на плажове и минерални води отпада, няма да бъдат налагани такива, т.е. правителството няма смелост да приложи някои мерки срещу силните лобита на банките и големите минни компании.

Трябва ли да продължи според вас сливането на НАП и Агенция „Митници”?

На мой въпрос се разбра, че няма да има сливане през тази година. Беше интересно, в т.ч. с разширените правомощия, които се предвиждаха за новата агенция. Интересен беше и начинът за назначаване на нейните директори, защото се предвиждаше те да се назначават без да отговарят на чл.10 от Закона за държавния служител, т.е. без конкурс.

Беше нужен само 3 годишен управленски опит

Три години управленски опит, каквото и да значи това. Дори нямаше изискване този опит да е в системата на НАП или Митниците.

Да разбираме, че няма да се пристъпи към такава административна реформа? 

Поне се отлага. Аз считам, че са възприели позицията, която и аз споделям, че в година, когато трябва да се съберат заложените приходи, не е добре да се предприема такава реформа, още повече когато не започва от началото на годината. Твърде сложна и тежка ще бъде тя, за да бъде предприета набързо. Другото, което стана ясно от отговорите на министър Петкова, е, че идеите за данъчна амнистия също остават в историята. Тя ги окачестви като фокуси и чудеса, нещо което всички казваха, че е невъзможно да се събере. Очевидно ще отпадне и опрощаването на лихвите за декларирани, но неплатени публични задължения.

Обявихте, че ще поискате ново изслушване на министър Петкова следващата седмица. Защо се налага, след като едва преди дни отговаря на въпроси?

Ще бъде внесено още днес. Написал съм го. Повод за изслушването е признанието от страна на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че за да се влезе в 3% дефицит се налага да се правят фокуси и че той такъв нереалистичен бюджет не иска да предлага. Искаме да разберем за какво точно става въпрос. Ние имаме информация от МФ и от ЕС, че се готви доста сериозна „измама” с критериите с цел да бъдем приети в еврозоната сега, но цената която ни се предлага да платим срещу "затварянето на очите", е промяна на валутния курс лев-евро. Да влезем при друг валутен курс ще е кражба на спестяванията на българите. Аз съм запознат с други изследвания, които сравняват инфлацията в еврозоната и в България за периода от определянето на този валутен курс 1.95583 лв. за евро  преди 25 години досега, които твърдят, че реалният курс е 3 лв. за евро, а не 2 лв. за едно евро. И ако бъде приета такава промяна на валутния курс в наш ущърб, разбирате за какво обедняване става дума.  Искаме ново изслушване на финансовия министър, за да получим още веднъж гаранции и уверение, че българската държава няма да приеме такива условия.

При влизането ни „в чакалнята” на еврозоната не беше ли определен окончателно този курс лев-евро?

Не съм съгласен с вас. Когато се приближи моментът за влизане в еврозоната, числото 1.95583 изчезна от документите. Като стана въпрос за това, то беше записано в две последователни решения на НС. В рекламната кампания за въвеждане на еврото у нас, която се финансира от ЕК, те поставиха две изисквания – едното, да не се споменава датата на влизане, и второ, да не се споменава този курс, защото той не зависи от България. Той зависи от всяка една отделна държава. Знаем какво се случи с Шенген и как две държави в свой интерес ни спираха с години, а сега след като натъманим дефицита и инфлацията да не се окаже, че ще трябва да влезем при друг курс. Нашата информация е, че такова предложение е било отправено към България.