Директор на училище: С електронните дневници отсъствията намаляха с поне 10%

Оттук нататък ролята на учителя ще бъде все повече социализираща, отбелязва Асен Александров

Интервю на Tribune.bg с Асен Александров - директор на 51 СУ „Елисавета Багряна“ в София

Г-н Александров, Министерството на образованието и науката ще финансира всички училища, които желаят да ползват електронни дневници през новата учебна година, нека обясним какво представляват те?

Електронни дневнци има от няколко години. Може да се каже, че през последните две години те са в най-добрия им вариант, много подобрени. Това, което прави МОН е да заплати разноските по учебните дневници на всички училища, които кандидатстват за това. Електронният дневник притежава всички полета, които има в хартиения дневник, най-малко, както и тези в бележниците на учениците – за родители, за ученици, за оценки, забележки и т.н.

Всичко това присъства в електронния дневник, но е, бих казал, една малка част от него. Той е изключително пригледен. Например, ако по математика има седем-осем оценки, може за всяка от тях да се види – на коя дата е получена, какъв тип изпитване, дали е устно, писмено, проект, домашно, самостоятелна работа и т.н. Има 10-12 възможности или колкото си пожелае учителят. В нашето училище ние добавяме още една информация за оценката – с каква тежест е тя – 1,2 или 3. Да речем оценка с тежест – 3 е например класното изходящо ниво и грубо казано можем да кажем, че тя се равнява на три оценки от устно изпитване.

Какви са предимствата на електронния пред традиционния дневник, какви са удобствата за родители и съответно учители?

Благодарение на електронните дневници самите родители и ученици разбират на какво трябва да наблегнат, къде са техните слабости. Това е едното. Най-хубавото е, че на практика родителите се информират буквално в  реално време. Те получават цялата информация след като си свалят едно приложение на техните мобилни телефони, на таблетите, може разбира се и на стационарния компютър. В нашето училище около 80-90% от родителите казват, че виждат оценките, забележките, съобщенията, цялата комуникация през електронни приложения на телефоните си. Представете си някакъв тип вайбър, в който влизате с парола и виждате само и единствено информацията, свързана с вашето дете.

Вие също можете да изпращате обратна информация към класния ръководител, към директора, към психолозите и така се получава една много добра комуникация. От моя личен опит мога да кажа, че с въвеждането на електронни дневници отсъствията в гимназиален етап намаляха поне с 10%, защото, ако ученикът го няма първи и втори час, когато учителят нанесе номерата на отсъстващите ученици и натисне едно копче, в същия момент на съответните родители чрез приложението излиза съобщение, че тяхното дете отсъства. Като види, че го няма първия и втория час, родителят се обажда и детето идва в училище.

Същото е и с оценките. Ако родителите разберат за някоя слаба оценка едва след два месеца, вече е много късно, за да се вземат своевременни мерки. Освен това в електронния дневник може да има много друга полезна информация като например какви домашни работи са поставени на учениците. Всеки учител, с едно кликване може да изпрати важно съобщение до целия клас. Може да има и обратна комуникация. Родителят да попита за нещо, да се уточнят срещи и т.н. Това е един много естествен начин за нас. Освен хартиени дневници, ние нямаме и хартиени бележници. Няма нужда от тях. Нали си представяте, че такова количество информация няма как да се нанесе в стандартните бележници. Фактически учителят няма физически време да го направи. Не може да става и дума за сравнение. Смятам, че до четири години това ще бъде единственият начин за дневник!

Доколкото разбирам от Вас, за учители и родители електронният дневник е изключително полезен, удобен и ценен, но какво мислят самите ученици?

Както се досещате за големите ученици това не е първа радост, защото някои слабости могат да се забележат веднага от родителя. Електронният дневник обезмисля и фалшивите медицински бележки, защото на практика ученикът може да отсъства само със знанието на родителя. Родителят вижда, че днес го е нямало и взема мерки. По този начин действително намаляха тези отсъствия за два, три дни. Ето защо, учениците не се радват, но това е възпиращата сила. Децата не могат да се изкушат да излъжат, знаят, че няма как. Контролът се осъществява веднага. В интерес на истината електронният тип комуникация за децата е съвсем естествена. Те малко се цупят първите месец-два след въвеждане на електронния дневник в някое училище, после свикват. Те са наясно, че светът е такъв и комуникацията е електронна. Съвременният дневник гарантира пълна сигурност.

В този ред на мисли - има ли възможност за пробив в системата?

Не си струва системата да бъде хакната. Добре като хакнат, ще напишат например вместо тройка, шестица, ама тя учителката знае. Не си струва трудът. Не сме имали такъв случай. Не съм чул и от колегите. Смея да твърдя, че пробив имаше при старите дневници, когато бяха в хартиен вариант в учителската стая, защото можеше съвсем спокойно някой да влезе и да открадне дневника, а там са всички лични данни на детето и родителите. Електронният дневник е в пъти по-сигурен в сравнение с хартиения.

Дигитализацията на училищата през 21 век е нещо неизбежно. До каква степен образованието трябва да е виртуално?

Не изцяло виртуално. То трябва да е отчасти виртуално, когато се налага. В нашето училище се случва и сега. Имаме виртуално училище. То се казва Google classroom. Всеки учител си има виртуална класна стая. Какво представлява? Учителят по български например, който предава на четири паралелки пети клас, си има четири стаички. Във виртуалната класна стая той може да качва всякакъв вид материали - стихотворения, филмчета, видеа, линкове към някои полезни образователни ресурси, тестове, домашни работи. Учениците от своя страна могат да предават своите работи. Така че, тук  се случва това, което наричаме обърната класна стая.

Благодарение на „обърнатата класна стая“ ученикът има възможност да учи навсякъде, по всяко време от своето дигитално устройство. Учителят не трябва да дава информация, той трябва да организира, да подтиква децата, да събужда тяхното любопитство, да бъде човекът, който ги подпомага, когато срещнат трудности. От тази гледна точка няма опасност от замяна на преподавателя. Вече няма нужда учителят да диктува дадено учебно съдържание, просто го изпраща. Това спестява учебно време, което учителите трябва да използват за възпитаване на социална и емоционална интелигентност, характер и различни други добродетели. Например, ако Георги удари Иван, учителят трябва да прекъсне урока и да обясни защо не е  хубаво. Трябва да се включат и децата, да говорят по тази тема. Оттук нататък ролята на учителя ще бъде все повече социализираща. Мобилните дигитални устройства антисоциализират децата. Всъщност, единственото място, на което можеш да видиш повече деца да си комуникират реално, това е училището. Когато се върнат вкъщи, вместо да се съберат и да си играят, те започват да си пишат по социалните мрежи и нашата роля е когато дойдат тук, да си говорят.