Днес празнуваме Международния ден на бирата. Наздраве!

Вече трета година българската пивоварна индустрия е с най-висока репутация в страните от Европейския съюз, споделя Ивана Радомирова

Днес празнуваме Международния ден на бирата. За първи път любителите на кехлибарената напитка го почитат през 2007 година в Санта Круз, Калифорния, когато група американски ентусиасти решават да организират ден, посветен на пивото. Тяхното начинание се оказва изключително успешно, защото оттогава не само в САЩ, но и в много страни по света първият петък на август се счита за празник на бирата. От малко местно събитие постепенно празникът става международен и се чества в 207 града, в 50 държави, на 6 континента. Това е така, защото лятото е най-подходящият сезон за консумацията на бира. В България тя е най-консумираната напитка след минералната вода. По случай празника Tribune.bg се срещна с изпълнителния директор и член на управителния съвет на Съюза на пивоварите в България – Ивана Радомирова, която ни разкри любопитни факти и интересни истории за бирата, за успехите на българската индустрия и качествата на българската бира.

През последните години българското производство на пиво надхвърля 5 милиона хектолитра и за миналата година произведените в страната количества са 5,1 млн. хектолитра. Обърнато в литри това означава малко над 500 милиона литра.

„По отношение на консумацията на глава от население през последните години се движим в нивата 74-76 литра, като за миналата година консумацията е 75 литра. Това означава, че всеки българин е изпил по две халби бира от 500 мл. или три стандартни питиета от 330 мл. Това показва интереса към категорията. Все по-новото и различно отношение на съвременните потребители не може да не бъде удовлетворено от производителите“, категорична е Ивана Радомирова.

Само от началото на тази година на пазара вече са позиционирани около 25 нови предложения на членовете на Съюза на пивоварите. Освен това има и много нови предложения и на микропивоварните. През последната година в страната са произведени около 130 различни марки бира в различни стилове. "Не както беше преди 5-6 години да се произвежда само тъмно, светло и червено пиво“, посочва Радомирова.

Все по-актуални стават радлерите, които са смесица между бира и безалкохолни сокове или плодови концентрати. Как се раждат те обаче?

Преди много години, в началото на миналия век, преди Първата световна война, група колоездачи били през лятото на разходка в Алпите. След това били много изморени и жадни. Влезли в една бирария и поискали от собственика бири. Той нямал достатъчно и тогава смесил бирата с лимонада. "Всъщност така се получил радлерът“, разкрива историята на радлерите тя. 

„Дамите много харесват радлерите. Преди няколко години те бяха позиционирани на пазара именно като едно лятно предложение за почивката, за ваканцията, подходящи край басейна, тъй като имат малко и от културата на така наречените коктейлни напитки, предназначени точно за релакс и по-различен ритуал на употреба. Хубавото е, че през последните години има много голяма диверсификация на продукта и най-вече, че се предлагат все повече безалкохолни и нискоалкохолни  бири. Така че, за всекиго има избор, според предпочитанията и повода“, допълва изълнителният директор на Съюза на пивоварите.

Международни изследвания сочат, че 85% от българите харесват бирата като категория, най-вече заради богатото разнообразие на продукта.

„Не мога да не разкрия една много приятна за нас новина. Вече трета година българската пивоварна индустрия е с най-висока репутация в страните от Европейския съюз след Чехия, която е традиционен лидер. Ние сме веднага след чешките си колеги, поради няколко основни причини – заради качествата на категорията, прозрачността на индустрията и доброто име на нашите производители като работодатели – много отговорни и с добро отношение към човешкия капитал“, споделя Ивана Радомирова.

5.5 милиона хектолитра бира са продадени в страната през 2018 година, а оборотът на пивоварните предприятия, членове на Съюза на пивоварите, е близо 480 милиона лева. За същия период на пазара са позиционирани 35 нови продуктови предложения, произведени в България. 81 милиона лева са акцизите на индустрията като цяло.

 „Традиционно, като миналата година не прави изключение, нашите членове, които са седем производители на пиво, произвеждат 98% от производството в страната и обичайно имат около 95-96% пазарен дял, който кореспондира съответно и на дела на приходите. В този смисъл предполагам, че оборотът на цялата индустрия за 2018 е около половин милиард лева. Според изчисления на консултантски фирми, ежегодно от продажбите и производството на бира приходите в бюджета възлизат на около 350 милиона лева. Тук влизат всички осигуровки, данъци, всичко, което се плаща под формата на такси и данъци към държавата“, уточнява тя.

 Можем да се гордеем и с това, че качествата и характеристиките на нашата бира я правят харесвана и предпочитана не само от нас българите, но и от чужденците.

„Важно е да се знае, че в България, както и в останалите страни от Европейския съюз най-много се пие светло пиво от типа – пилзен. Около 92-93 % от консумацията е на такъв тип пиво, което казано на професионален език е с долна ферментация, защото след ферментация пивоварните дрожди, т.е. бирената мая, които предизвикват алкохолната ферментация падат на дъното на съда. Малките пивовари обичайно използват технология, която е с горна ферментация, където често пъти има спонтанна ферментация и затова бирите са малко по-различни, както и алкохолното съдържание. Освен това има разлики във вкуса и аромата им“, обяснява Ивана Радомирова.

 Българските бири са много приятни, защото са леки. Има и нещо много съществено, което трябва да знаем.

Над 92% от бирата е вода.

Затова качеството на водата е от фундаментално значение за вкуса.

„В България имаме чисти води. Имаме добри водоизточници, което също дава много голямо отражение върху качеството на пивото. Но може би, най-важното е, че в нашите предприятия работят изключителни професионалисти. Всички тези майстори пивовари в днешно време са на практика инженери-технолози, които много добре познават сложните процеси в пивопроизводството, защото от технологична гледна точка продуктът е много специфичен както за производство, така и за съхранение. Много митове има в това отношение, но хората трябва да знаят, че

в бирата не се използват консерванти и стабилизатори.

Просто не е необходимо. Защото от една страна хмелът като естествен стабилизатор играе тази роля, а от друга страна задължително има филтрация и пастьоризация, което всъщност прави възможно дългото съхранение на продукта“, разкрива Ивана Радомирова.

Независимо от това, че сме сравнително не голям пазар, има доста голям интерес към категорията. За последните години от всички страни в Европейския съюз ние се движим на 12-о, 14-о място, в този диапазон – златната среда, по продажби и по консумация на глава от населението. "Има и нещо друго българите, които отиват трайно да живеят в чужбина, дали са студенти, дали работят, дали са избрали там да живеят, те търсят родното пиво. Съответно миналата година, макар и да не е кой знае колко голям, износът има доста голям ръст, което показва, че българинът харесва родния вкус. По данни на Националния статистически институт  износът  е 187 хиляди хектолитра. Не е голям на пръв поглед, но в същото време в сравнение с предходната година има 44% ръст“, споделя още тя.