„Дневник за властта“: Куролация, КСНС, карантина

Ден 27: Калинка стана премиер на България!

Чичо Байдън звъни на пожар още в 7 АМ, притеснил се бил, че моят вицепремиер от женски пол ме е сменил даже преди Камала да смогне да стане президент. Викам му: Mr. president, life is a joke!  

Ма на него хич не му беше смешно. Скара ми се, че с Дългия сме били също като телефонните измамници – мамили сме били възрастните хора!  

Викам му: Calm down, имаме вече голяма куролация  между нас и Северна Македония. Планираме да изградиме огромен мост между София и Скопие! Ще е готов още за Свети Валентин. Лена и тя взе, че се зарадва - чула, че за Свети Валентин ще я заведа на Моста на влюбените.  

Деница в това време ми пише с усмихнато емоджи: И след десет дни пак ще си просто Киро за мен!  

Да е жив и здрав шефът, много умен излезе. Вика бе това твоето момче дето по цял ден го дават по телевизията от парламента ми се вижда сополив нещо, я го доведи на КСНС. За всеки случай, че…  

Обаче голяма национална сигурност падна на срещата при президента – всички на високи постове в държавата под карантина. Ха-ха. Само Корнелия ни прецака и не дойде. Че щяла да се кандидатира пак за шеф на БСП. На това му се казва Корнелация - дясна политика с леви мерки. Или беше обратното?  

От днес България ще управляват Илияна Йотова, Корнелия Нинова … и моята калинка. Продължаваме промяната!

Миро ми пише мейл: „Киро, ако кажеш да ви посрещна с Лена на излизане от резиденцията? Като случаен фен, разбира се…“ Много добро момче, хубаво, че го направих заместник-председател на парламента…

Бе много се проточи Карантинирания съвет при президента. 6 часа седене – от зор му се протриха дънките на Асен. Аз нали много обичам да ходя пеша, не ме свърта вече и си тръгнах. Пиша един бърз месидж на Херо: Mustafa, my BG is your BG!  

Mинистърът на културата отишъл до Попа за дюнери и се загубил. Не можел да си намери Министерството на културата. Младо момче, ще му помогна. Пък и то Холивуд не е като София…

Тамън да му пратя location и Лена ми звъни: „Киро, идвай да се карантинираме веднага“. И се карантинирахме.  

Личният ми асистент Яна обаче разбра и ми пише във Вaйбър: Всеки сам си преценя!  

С Лена тъкмо се бяхме се настроили за Netflix and chill. Звъни шефа, че 6 часа вчера нищо не съм бил говорил за Северна Македония и вече ставало съмнително, а и чичо Джо не бил доволен. И реших да запиша едно фалшиво живо – на аутокю, че да не ми се подиграват пак хейтърите.  

Викам: Благодаря много на президента. Ще работим за бърз напредък в преговорите.  

От бързане Лена ми забола брошката с българския флаг наопаки, пак проблем – на война било. Ми на война като на война! Само да не чуе Стефан Янев, че той има особено чувство за хумор…

Джо ми пише смс:  That’s my boy!

Тъкмо се зарадвах и Линда ми изпраща гневни емоджита и кратък текст:  Ако искаш да знаеш Лена яде глутен!  

Най-после си поръчахме порция кореноплодни с желиран грах и екстракт от минзухар за вечеря във военната резиденция за протоколни събития в Лозенец. Аз нали съм с връзки.  

Тъкмо нежно подавам стрък целина на Лена, когато Бойко Рашков звъни по секретната линия. Вика, че културният ми министър бил хванат заедно с група бежанци в едно село до Харманли:

„Да го пускаме ли да отива с групата към Берлин, или да го връщаме обратно в Холивуд?“

Цар Киро