„Дневник за властта“: Мораториум на мораториума

Драги ми Смехурко,

„Седнах да ти пиша, че да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко – ступаха ме, братко.“

Денят започна супер. Дойдоха аверите на early обяд да полееме новата ми служба. Но така и така са тук, назначих си двама областни управители и трима заместник-министри…  Добре, че послушах the boss да не ходя в Брюксел. Някой трябва да работи в тази държава!

Пускам си телевизора доволен и чакам – казах на Радо Василев да обяви, че Бойко Борисов е виновен за цената на тока, водата, парното, топлата вода, студената вода, за липсата на вода в язовирите и за това, че преливат. Всички знаем, че за наводненията и срутените мостове са виновни пътищата на ГЕРБ! Чиста работа!

Ще им покажем какво е народен представител, нали обещах на народа. Обаче Радо взе, че се сдуха! И да се извинява. Че даже им пожела приятен ден! Повтори няколко пъти, че в последните 12 година сме свидетели… То се подразбира смисълът. Хорaта имат нужда от кратки послания. Все пак съм учил в „Харвард“. Като се замисля даже много добре мина.

Браво на Радо!

Македонски медии написали днес, че  Димитър Ковачевски лъже за дипломата си от „Харвард“. Както се казваше в „Двама мъже и половина“: О, колко неловко!

Тъкмо се успокоих и ГЕРБ предложиха някакъв мораториум на цените на тока и парното. Ма откъде-накъде? Точно сега ли, тъкмо като съм си организирал брънч с новите съветници в Министерски съвет. Цял етаж хора! А the boss цял ден не си вдига телефона, нали е в Брюксел…

Сам ще се оправям. Слушам, че Тошко Йорданов казва, че ГЕРБ мислят за хората – а той умен човек, сценарист. И реших  – подкрепяме мораториума. Ленчето тропа с крак, цупи се, грешка било.

А тъкмо щях да слизам при журналистите, те много ми се кефят. Аз не искам да говоря за язовирите, и без това ми излезе прякор „Киро, язовиро“. А аз съм просто Киро.

Сигурно пак ще ме питат защо не съм в Брюксел. Много тъпо! Пратих Ленчето, хем да си мислят хората, че имам много работа. Хем да разпределиме офисите на съветниците. Цял етаж! Някой трябва да работи в тази държава.

Чакай да си чекна Фейсбука. „2004 души заразени с коронавирус днес“… „Хлябът поскъпна с 8%“…

Реших: мораториумът е некомпетентно решение и ще го прегласуваме, както аз им кажа на депутатите. Ще наложим мораториум на мораториума. Ха-ха. Бях казал преди, че няма да им се бъркам, защото са местни успели хора. Обаче тогава не бях премиер.

-Ало, шефе, Киро съм, какво е това „мораториум“?

Цял ден ми се подиграват, че не съм бил отишъл в Брюксел. A това с църквата е толкова old school. Аз съм първият премиер от 20 години, който разкара Патриарха. Достатъчно ми беше, че трябва да се кълна в тая прословута Конституция.

Oтново bad news!

Шефът ме бил поправил – нямало да има 6-месечен срок да решим за Северна Македония. Сега това какво значи – сигурно, че хич няма да му мислим шест месеца. Поръчах си сладолед с био мляко и веган сорбета и пиша смс: „Браво, господин генерал!“

Отварям „Капитал“, за да прочета нещо хубаво за себе си. Чета текст „Перфектно дирижиран хаос“… А тъкмо се успокоих!

След като си избрах сутринта трима нови заместник-министри сега не трябва ли да уволня  някой…

Ленче, пиши: „Със заповед на prime minister Кирил Петков са освободени трима заместник-министри…“ Или просто Киро.

 

Твой приятел вечен,

Весел Патиланчо