„Добрите сили” = „здравите сили” на Отечествения фронт

На здравите сили – парапет, на народа – чиста вода

При бившия министър-председател и настоящ съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков реториката никога не е била някаква особена сила. Политическото му съществуване, извън единствения в съвременната ни история успешен вот на недоверие срещу редовно правителство, се превърна в една дълга и много болезнена за слушане и осмисляне серия от езикови лапсуси. Като най-емблематични примери до този момент (Кирил Петков явно бяга маратон в тази дисциплина) могат да се посочат „куролацията“, „алангро“, „истЕнско правосъдие“, „да сложиме едни хора в прокуратурата“, „ситуацията е в много лоша ситуация“.

Последното попадение в тази поредица се случи на националното съвещание на „Демократи за силна България“, където бившият премиер каза, че „това, което ще видите сега, ще е първа стъпка в един процес, който се казва „обединение на добрите сили“. До съвсем неотдавна самият Петков говореше за „здравите сили“, но след последните комуникационни проблеми от страна на „Продължаваме промяната“, някой явно го е посъветвал, че този израз има определено историческо звучене и трябва да бъде заменен с напудреното „добрите сили“, което по същество не се отличава по съдържание от вложения смисъл. Както беше посочено, самият израз „здравите сили“ има конкретно историческо значение – в миналото той се е използвал за политически дейци и движения, целящи да подчертаят, че определен строй (най-често демократичен) е упадъчен и че техните политически формации представляват онези „здрави сили“, които трябва да изведат държавата към „светлото бъдеще“. И има цяла нишка от събития с такива „здрави сили“:

Най-ранните „здрави сили“ са може би френските якобинци, които създават „революционен трибунал“ през март 1793 г. и започват да се борят срещу „враговете на революцията“. С терор. Срещу „упадъчната контрареволюция“.

На 7 ноември 1917 г. „здравите сили“ на болшевиките вземат властта в Русия. И отварят вратите на тоталитарната държава и класовия терор.

През 1933 г. нацистите в Германия, други „здрави сили“, вземат властта. И обявяват край на „упадъчната“ и демократична Ваймарска република. Започва нацистката тоталитарна власт, която ще запали Втората световна война.

На 9 септември 1944 г. „здравите сили“ на Отечествения фронт, воден от българските комунисти, извършват преврат и вземат властта под дулата на танковете на Червената армия. А оттам – 45 години тоталитарно управление.

През 1979 г. в Иран малко по-различни „здрави сили“ вземат властта и установяват религиозна диктатура. Която продължава и до днес.

През август 1991 г. група представители на силовите ведомство на СССР, видни „здрави сили“ в съветското общество се опитват да свалят Михаил Горбачов от власт, да отменят „перестройката“ и да завъртят колелото на историята назад към времето на Сталин.

Всички гореизброени носят със себе си словосъчетанието „здравите сили“.

Чудно обаче, дали от липсата на исторически познание или недостатъчно добро боравене с българския език, отново стигаме до този пореден случай, в който Кирил Петков ще трябва да се обяснява за собственото си боравене с думите. Разбира се, между рекордната инфлация, цени на горивата и електроенергията, проблемен държавен бюджет, скандала с „Джемкорп“, опитите за политическо овладяване на независими органи е трудно да се определи кои точно са „добрите сили“ и с кого точно ще се обединяват (може би с вечния Атанас Атанасов, който упорито продължава да мълчи какво точно е правил като прокурор в смесен район по време на Възродителния процес). Но, да, определено са „здрави сили“ и изпълват със съдържание един типично болшевишки стремеж към властта. Както е казал поетът с „кръв са вземали властта, с кръв ще я пуснат“.

В бъдещата „здрава коалиция“ има доста потомци на хора, които ще могат в исторически контекст да обясняват какво точно означава „здравите сили“. Но, както е тръгнало в посока лозунги, то и последното управление в почти същия формат на тези коалиция завърши с „за народа – чиста вода“. С много студената вода, която всички изпиха след многобройните провали на бившата „промяна“, настоящите „здраво-добри сили“. Лозунгът обаче претърпява убедена метаморфоза в този контекст – той вече не звучи като „на партията – вярност, на народа – чиста вода“. Той вече е „на здравите сили – парапет, на народа – чиста вода“. Защото и парапетът се оказа най-символният властови инструмент в това съвсем скорошно управление. А за народа ще остане чашата с вода, която да изпие. С много студената вода.