Доброслав Димитров пред Tribune: Максималният праг засяга 200 хил. души от средната класа, не богатите

Софтуерният бизнес е на светло, а го товарят с по-високи осигуровки, каза председателят на БАСКОМ

Днес в обща позиция IT сектора се обяви против вдигането на максималният осигурител праг на 3400 лева от 1 април. Как се стигна до решението, въпреки срещите с управляващите и какви ще ходовете оттук нататък. Потърсихме за коментар Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ)

Като какъв сигнал приемате увеличението на максималния осигурителен праг?

- С една дума - като лош, подчертано с фалстарт тръгнаха отношенията ни с новите управляващи. Ние повтаряхме през цялото време, че сме против. Явно нямаше значение, защото каквото бяха решили си го гласуваха.

Вие казвате в една ваша публикация, че сагата с максималния осигурителен доход отдавна е минала границата на забавното? Как точно е било сметното според вас тогава 3 400 лева?

 - Това са нашите въпроси към тях. Това, което се разбрахме в края на годината, когато започна да се говори по темата беше, че едно такова решение не може да бъде взето без най-засегнатите сектори да бъдат въвлечени в разговора, на каква база е сметнато, с каква логика, от кога ще стане, за да има време да влезе в разчетите на компаниите, тъй като по средата на годината не може да се включват нови разходи, които не са планирани. Всичко това беше изговорено преди това и беше поет ангажимент, че ще има такъв разговор и няма да стане от днес за утре, съответно януари беше внесен бюджетът и ние разбрахме от медиите, че е внесен с предложение за увеличение на прага, без да е имало разговор с нас. След нашата реакция имаше 2 срещи, на които ние изразихме същата като сегашната позиция.

Визирате двете срещи с Асен Василев?

- Да, от там излязоха разнопосочни коментари, че са се разбрали с ИТ индустрията, но това не е вярно. Тогава заявихме, че сме против увеличението от 1 април, което по никакъв начин не е коментирано и ни сварва без време за реакция и в отстъпление от обещанието за комуникация. Иначе сме отворени да говорим как това да ни се случва в бъдеще. Тази наша коректна позиция беше използвана некоректно, че едва ли не сме съгласни с увеличението. Затова с декларацията днес искахме да разсеем всички съмнения.

„Демократична България“ защитаваха позицията да не се увеличава прага? Приемате ли техните действия като крачка назад в обещанията им?

- Те защитаваха, но в крайна сметка снощи гласуваха в зала. Без техните гласове това предложение нямаше как да мине. Ако техните гласове бъдат извадени, то нямаше как да събере необходимата подкрепа. Де факто с техните гласове беше гласувано това решение.

Каква икономика целят тогава управляващите с действията си?

- Цялата дискусия беше на едно битово ниво, сега с 50 лева ли искате със 100 или 500 лева. Като държавата трябва да си изясним каква икономика искаме да развиваме – високотехнологична или нискотехологична, високоплатена или нископлатена, работеща на светло или в сивия сектор. ИТ секторът е от малкото изцяло на светло, експортно ориентирани и плащаме над 3 пъти средната заплата за България. Нашите хора не бягат в чужбина, дори връщаме такива у нас. Този вид дейности трябва да бъдат разширявани колкото може по-бързо, защото колкото повече са индустриите с такава добавена стойност, толкова повече останалите ще усетят ръста на икономиката. Решението за увеличение ще засегне около 200 хиляди души, които не са богатите, а средната класа на България. Целта на правителството трябва да бъде как тези хора да станат 500 хиляди, а не как те да намалеят. Ние имаме проблем с тази политика, която не се ограничава само в сумата. Важно е да си зададем този въпрос - секторите в сивата икономика тях не ги вълнува особено максималният осигурителен доход, защото те не плащат осигуровки на реалните заплати. Този сигнал какъв е – тези, които спазват правилата и са на светло са тези, които се товарят. А на тези на тъмно – ще им се размине и това. Това е лош сигнал към цялото общество.

- Финансовият министър Асен Василев определи ИТ индустрията като „работеща на ишлеме” това обиди ли ви?

Това беше другия опит да се противопоставят продуктови компании срещу компании с изнесени услуги. Имаше и сериозно неразбиране, че самата услуга е продуктът, който компанията предлага. Не може по този начин да се противопоставят или пък да бъдат принизявани. Какви сигнали изпращаме навън? Докато ние индустрията се опитваме да градим имидж на България като изключително качествена дестинация, хората идват у нас да си решават проблемите, а не защото им работим евтино. И в този момент финансовият министър на държавата слага етикет на индустрията, че е „ишлеме“, което имиджово изглежда доста неприятно и се надявам да не се повтаря.

-  Какъв ще е ходът ви оттук нататък?

Това, което беше пропуснато от сегашните управляващи допускам, че е „грешка на растежа“, тъй като са от малко време във властта. Нашата индустрия не е бутикова от няколко хиляди души, които могат да бъдат пренебрегвани. Само софтуерната индустрия формира 4.5% от БВП и растем с 20 на сто на година, което означава, че този дял ще продължава да расте и ще касае все повече хора. Когато включим и колегите от високотехнологичния сектор, изнесените услуги, аутомотив сектора достригваме до 20 % БВП. Това количество от икономиката не може да бъде пренебрегван и тепърва да свикват, че ние ще имаме силно изразено мнение по всяка политика, която смятаме, че не работи в интерес България да бъде високотехнологична страна.