Докъде се простират правомощията на служебните правителства? КС е отговорил още преди 30 години

Спешно приемане на законите, внесени в парламента от служебното правителство, свързани с парите по Плана за възстановяване от Брюксел. Това е един от мотивите, които президентът Румен Радев използва, за да удължи с цяла седмица животът на 48-то Народно събрание. В действието на държавния глава няма нарушение, тъй като Конституцията не оказва конкретни срокове, в които депутатите могат да продължат да работят, макар и трите опита за съставяне на правителства, да са приключили с неуспех. Мнозина юристи обаче ясно подчертаха, че отдавна изминаха всякакви разумни срокове, в които служебното правителство следваше да упражнява своите правомощия. Все пак последните предсрочни избори бяха преди близо четири месеца.

Докъде все пак се простират правомощията на служебните правителства и какъв следва да е срокът на тяхното действие?

На този въпрос отговаря българският Конституционен съд още преди 30 години в свое решение № 20 от 23 декември 1992 г. по к.д. № 30/92 г.

През декември 1992 г., когато като все още на власт е правителството на Филип Димитров, българският Конституционен съд се произнася с тълкуване относно правомощията на служебните кабинети в държавата. Конституционните съдии са сезирани от 51 народни представители от 36-ото Народно събрание, както и от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Въпросите, които те поставят пред конституционните съдии са за съставянето на нов редовен кабинет, за правомощията и срока на служебното правителство и статута на Народното събрание, разпуснато от президента, когато няма съгласие за съставяне на редовен кабинет.

Така отговорите, които дават конституционните съдии, задавайки рамката на действие на служебните правителства в българската политическа система, са няколко и можем да ги обобщим така - служебното правителство има временен характер и цел и има ограничени правомощия в законодателния процес, тъй като не може да понесе политическа и юридическа отговорност, ако предложи неподходящи закони.

„Прието е да се счита, че компетентността на служебното правителство е ограничена по време и цел. От самия конституционен текст следва, че то има временен характер. Без да е възможно да се изчисли срокът на пълномощията му, могат да се определят началото и краят на този срок. Началото се поставя с указа на президента, с който това правителство се назначава (последица от този указ е прекратяване правомощията на намиращото се в оставка правителство). Краят се бележи от избирането на ново правителство по реда на чл. 99 от Конституцията от новоизбраното Народно събрание“, казват конституционните съдии.

Те изтъкват и, че служебното правителство не може съвсем да се приравни на редовното по правомощия. „До него се стига "ако не се постигне съгласие за образуване на правителство". Общата формула "непостигане на съгласие" (чл. 99, ал. 5, изр. 1) отразява в крайна сметка невъзможността да се образува парламентарно мнозинство, което да послужи като стабилна основа на едно силно правителство. В този смисъл правителството е "служебно". "Служебно" е то, от друга страна, и защото трябва да извърши определени функции до провеждането на нови избори (вкл. да организира самите избори)“, пише в решението на КС.

Според тогавашните конституционни съдии „когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от Народното събрание (например сключване на договори за държавни заеми - чл. 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността на служебното правителство“.

Силно ограничени са и възможностите за действие на служебните кабинети по отношение на законодателния процес, тъй като те не могат да понесат политическа отговорност за тях. „Участието на служебното правителство в законодателния процес чрез упражняване на законодателна инициатива е ограничено и поради това, че поначало то действа по време, когато Народното събрание е с прекратени пълномощия поради разпускането му. Съществува обаче възможност служебното правителство да функционира при действащ парламент (хипотезата на чл. 99, ал. 7, след избирането на ново Народно събрание, докато бъде съставено ново правителство и при възобновяване пълномощията на разпуснатото Народно събрание). В тези случаи то се оказва обект и на парламентарен контрол, чиито рамки са стеснени от обстоятелството, че не могат да имат за резултат осъществяването на политическа отговорност пред парламента. Служебното правителство се назначава от президента и съществува до избирането на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. Ето защо съдбата му не може да бъде в зависимост от реализирана чрез средствата на парламентарния контрол политическа отговорност“, пише още в решението на КС.

Така от отговорите на КС става ясно, че временният режим на управление на служебните правителства задава някои сериозни ограничения, с които служебните министри са длъжни да се съобразяват. Това само по себе си означава и, че държавната власт не може да се упражнява в пълния обем и при необходимите гаранции, както при редовен кабинет. Дали петите поредни избори за последните две години ще доведат страната ни до финал на серията служебни управления и ще нормализират политическата обстановка - предстои да разберем напролет.

Конституционалистът проф. Пламен Киров обаче вече даде разумна идея. Следващото 49-то Народно събрание да промени основния закон и да конкретизира сроковете, в които служебната власт следва да управлява.