Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Докато хората са лоши, няма значение какви дружества ще бъдат болниците

Мнения

Докато хората са лоши, няма значение какви дружества ще бъдат болниците

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Аз също съм на мнение, че болниците не бива да бъдат търговски дружества по една проста причина: ако са такива, то техният интерес е хората да са болни, а не здрави. Подобен е интересът и на фармацевтичната индустрия, само че там има едно допълнение – фармацевтичната индустрия предпочита хронично болни пред инцидентно болни. Например диабетиците са им любими, защото са абонирани за инсулин до живот. От доста години (но особено напоследък) се правят упорити опити противогрипните ваксини да се приравнят към инсулина – всеки да си носи дозата в джоба и тъй нататък.  Не е ли парадоксално? Двете главни здравни институции – болниците и аптеките – не искат хората да са здрави, а искат да са болни и то за предпочитане хронично, нелечимо болни, за да дзънка касичката ритмично. Такава е природата на търговските дружества. Те не само имат право да са такива, но дори са длъжни по силата на закона. На Търговския закон.

Изглежда темата е съдбоносна за изстрадалото ни отечество, защото цял епизод от сериала „Коалиционни преговори в мола“ беше посветен на нея. В епизода „Здравеопазване“, излъчен на 24 ноември, както можеше да се очаква, всички издекламираха едноименните глави от предизборните си програми, пълни с гениални идеи и благородни намерения. Говорѝ се за електронното досие и за премахване на доплащането от пациентите, и за мандатността на ръководствата (ужасно тъпа идея, но не ѝ е тук мястото да се занимаваме с нея), и за отпадането на клиничните пътеки (споко, научихме, че няма да отпаднат, макар именно те да са източникът на корупция в здравеопазването, аналогично на принципа „парите следват ученика“ в образованието), говорѝ се и за това как ще се подобрят функциите на Спешна помощ чрез въвеждане на хеликоптери (аз бих обещал и совалки – ще звучат по-тържествено във фейсбук; после никой няма да ме пита къде са совалките), говорѝ се и за съдбата на Здравната каса, но дискусията за Здравната каса се отлагала, защото „ще се прави анализ на най-добрия модел на здравно осигуряване“ – че то това е най-важното, дето го отлагат! И как пък никой не ги попита какъв точно е този анализ, дето ще го правят още половин година (да, точно този срок определи снощи председателят на парламентарната група на ПППП в „Още от деня“ по БНТ), по каква методика ще го правят и кой е този „най-добър модел“, дето ще излезе накрая. Ами, като не знаят моделите си, защо се натискат за властта?! Все едно да ми се спука тръбата в банята, да повикам майстор, той да се съгласи да отстрани аварията, но да каже, че ще дойде след половин година, защото тръгва на курс за водопроводчици.

Изобщо всички в мола се обединиха около лозунга „По-добре добре, отколкото зле!“ като истински господари на общите приказки. И това се отнася до всяка една секторна политика. Но както и да е. Нас ни интересува идеята болниците да не бъдат вече търговски дружества, която също бе поставена на масата.

Още през юли 2019 медицинските сестри излязоха на протест с искане болниците да не са търговски дружества. Ето какво казаха, освен че искат по-големи заплати:

„Без търговски дружества в здравеопазването!!! Здравето на хората трябва да спре да бъде подчинено на пазара. Крайно време е да прекратим неолибералните експерименти в здравеопазването, които костват живота и здравето на милиони българи вече близо 20 години“.

Гадно е, защото лекарите – с грижата на добри търговци (грижа, която се споменава в цели 8 члена на Търговския закон) – осакатяват хора, само и само да ги прокарат по по-скъпи здравни пътеки. Един мой приятел се шегуваше, че ще се бори да има здравна пътека и за педофилията, защото тази болест била бич на съвремието. Освен това, когато стана директор на една болница, каза че първата му работа ще е да прокопае тунел под земята, да се върже посредством две тръби със Здравната каса и да я точи, да я точи, да я точи… Ще я точи с грижата на добър търговец, разбира се. За добрия търговец печалбата на управляваното от него предприятие е по-важна и от публичния ресурс, и от народното здраве, и от индивидуалното здраве. Моят приятел се шегуваше, но нещата са горе-долу такива и без майтап.

Каква е логиката болниците да действат като търговски дружества? Очевидно това е финансовият интерес и конкуренцията, която би трябвало да повишава качеството (или поне така вярват либертарианците). Но в условията на монополна здравна каса не може да се говори за никакви чисти капиталистически отношения и принципи. А и лекарите далеч не са онези идеализирани до невъзможност персонажи на Айн Ранд.

Каква е логиката болниците да не са търговски дружества, а да са бюджетни? Очевидно това е целта да се избегне описаната по-горе комерсиализация и да се прокрадне някаква сянка на социална справедливост в системата на здравеопазването. Но формата на сянката зависи от формата на онзи, който я хвърля, а преди болниците да станат търговски дружества, тази сянка я хвърляше тоталитарната социалистическа държава.

И вижте разликата при лекарите в двата случая. Да наречем социалистическия лекар на заплата, без никакъв интерес да си върши работата, лекар „Алфа“, а онзи от търговското дружество, който ежедневно е длъжен да осигурява печалба чрез принадена стойност, да наречем лекар „Бета“. Лекар „Алфа“ казва: „Нищо ти няма. Преструваш се за болнични, защото искаш да кръшкаш от завода и от струга“. Лекар „Бета“ казва: „Много си зле и се нуждаеш от сложна операция. Вярно, скъпа е. Вярно, може да останеш инвалид. Но важното е, че ще оживееш“. Разбира се, лекар „Алфа“ и лекар „Бета“ са обобщени персонажи, но принципите, които онагледяват, са точно такива.

Следователно причините за дехуманизацията на здравеопазването не са нито в това, че болниците са търговски дружества и имат патологичен интерес да лекуват пациентите по скъпи, ненужни и рисковани начини, нито в това, че болниците не са търговски дружества и изобщо нямат никакъв интерес да лекуват пациенти, защото бюджетът си върви с болни или без болни и е по-добре да си върви без болни, защото така се спестяват консумативи, време и усилия.

Причината за дехуманизацията и извращенията в здравеопазването е една, както и навсякъде другаде – човешката лошотия. Може да има много мотиви, мотиви разумни, логични, компетентни, но ако сред тях не е състраданието и любовта, поривът да помогнеш – тогава празно е нашето здравеопазване. Първите цивилни болници във Византия (защото доста преди това е имало военни) са основани по инициатива на св. Иоан Златоуст, Константинополски архиепископ от 398 до 404. В тях са служили монаси и монахини и милосърдието е било много повече от високите технологии. И не знам защо с навлизането на вторите първото е трябвало да отстъпи.

Причината за всичко е човешката лошотия и гордостта да вярваме, че можем да се справим единствено с помощта на безкрайната си гениалност. Ето дотук исках да ни доведат приказките, които издумахме по-горе. Здравеопазването се нуждае от малко повече смирение и от много повече любов, а всичко останало ще се придаде. Лесно е да се каже, но за изпълнението му са нужни няколко поколения, които да вървят по един и същи път към една и съща цел. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, а пък ние ще устроим лазарети за оцелелите.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.  

 


Топ новини

виж още

Актуална тема