Докато огънят гори градове и села, софийските „борци за правосъдие“ палят фалшиви каузи

Докато пламъци поглъщат хиляди декари земя и домове на обикновени хора, докато пожарникари, полицаи и военни рискуват живота си в реална битка със стихията, в сърцето на София се разиграва познатият до болка фарс – няколко шумни „активисти“ се вживяват в ролята на последната инстанция на справедливостта.

Докато държавата ни най-сетне пое глътка въздух – имаме редовно правителство след 4 години хаос, парите по Плана за възстановяване са върнати, инфлацията е в контрол, България е на прага на Еврозоната, и сякаш най-после виждаме светлина в тунела – на този фон група политически туристи, водени от позабравената секта „Правосъдие за всеки“, решиха, че пак е време да свирят на уличния си тъпан.

Същите тези – които само допреди три години коленичиха в услуга на Румен Радев, днес го освиркват. Защо? Защото в държавата според тях "нямало правосъдие". А имаше ли, когато съдия Калпакчиев пусна Джок Полфрийман да си ходи по живо, по здраво след убийството на Андрей Монов? Или когато пияни и дрогирани убийци на пътя излизат с мярка „подписка“, защото съдът преценил така? Тогава „гражданското общество“ мълчеше. Нямаше плакати, нямаше фейсбук лайвове.

И понеже прокуратурата не изпълнява техните политически нареждания, значи била проблемна. Това ли е реформата, която искат – послушни обвинители и съдии, които да въртят делата според поръчките на НПО-та и партийните покровители?

Най-смешното – днес до тях застанаха ПП-ДБ. Същите, които до вчера търкаха стола на Делян Пеевски в Народното събрание и сипеха комплименти към него от телевизионните студиа. А сега искат оставка на правителство, което само за 6 месеца извади България от блатото, в което я потопиха служебните кабинети на Радев и марионетките от „Промяната“.

Сценарият е ясен: под звуците на клиширани лозунги, от познатите фигури на бивши кадри, активисти „по призвание“ и вечни грантаджии, се води битка не за „реформа“, а за контрол и пари. А протестите? Те са просто ПР инструмент за следващо финансиране на „гражданското сдружение“, платено от заблудените, които още вярват, че се борят за справедливост.

Истината е проста: докато истинските хора се борят с огъня, с кризите и с реалността, други се борят единствено за вниманието и субсидията.