Доц. д-р Борислав Цеков пред Tribune: Президентската атака срещу Конституцията е слабо аргументирана

Атаката на президента срещу основния закон на страната е слабо аргументирана. Това обясни за Tribune.bg конституционалистът доц. д-р Борислав Цеков. Според него Радев оспорва само текстове, които засягат президентската институция. В този смисъл неговото искане има тясно ведомствен характер, смята експертът. Публикуваме цялото му мнение

Мотивите, с които президентът атакува отделни разпоредби от приетите конституционни промени в по-голямата си част са неоснователни. В него се прави опит - според мен неубедителен - да се компилират и натамънят към ведомствените интереси на президента някои критични тези, лансирани по време на конституционните дебати. Любопитното е, че в искането има и истински "кандидат-студентски бисери", като например, че изпълнителната власт била "власт най-близко до хората". Подобни постановки са несъстоятелни от гледна точка на модерния конституционализъм и цялостната концепция на представителното управление и парламентаризма, които са заложени в европейския и българския конституционен модел. Това е така, защото по дефиниция единствено законодателната власт е "власт най-близко до хората", тя е еманацията на народния суверенитет. Изпълнителната власт е функция на законодателната в условията на парламентарно управление и се базира не пряко на доверието на гражданите, а на доверието на излъченото от гражданите парламентарно мнозинство. Наред с това прави впечатление, че президентът не атакува разпоредбите за съдебната власт, които всъщност предизвикват най-сериозни полемики, а оспорва само онези текстове, които засягат президентската институция. В този смисъл неговото искане има тясно ведомствен характер. Добри думи заслужава единствено последният параграф от неговото искане - по процедурата за конституционна ревизия, където има по-солидна аргументация. Трябва да се държи сметка обаче, че този въпрос няма еднозначен отговор от типа "а" плюс "б" равно на "c". При липса на изрично уредена в детайли конституционна процедура за ревизия, парламентът разполага с т.нар. регламентарна автономия и може да уреди по суверенен начин детайлите на процедурата, чиято рамка е зададена от Конституцията. Затова е важно какъв подход ще избере и наложи Конституционният съд по този въпрос занапред - дали ще заложи на подхода, че всяко от трите гласувания на промените трябва да получи мнозинство от три четвърти, а ако не получи - за всяко от трите гласувания да се изчаква минимум от два месеца и тогава да се гласува с 2/ 3, каквато беше досегашната парламентарна практика. Или пък ще се утвърди подходът на настоящия парламент, който пусна трите четения по бавната писта още след като първото гласуване не постигна мнозинство от 3/4.

Що се отнася до искането на президента за двойното гражданство на депутати и министри, трябва да се припомни, че лично президентът и неговата кохорта носят отговорността да бъде отворена "кутията на Пандора" по този въпрос. Те лансираха идеята чужди граждани да стават депутати и министри. Няма никакво значение, че те били си мислели това да е само за граждани на ЕС. Те поискаха чужди граждани да управляват България и по този начин да се демонтира ключов елемент на националната държава и държавния суверенитет. Нещо повече, с публични изявления и декларации г-н Радев и неговия инициативен комитет бранеха двойният гражданин Кирил Петков, който беше назначен за министър именно от президента Радев, и дори обявиха забраната за двойно гражданство за нещо "архаично". Сега са обърнали мнението си според днешната конюнктура и мислят различно по този въпрос. Но са в позицията на "крадеца вика "дръжте крадеца". Този случай е много илюстративен за това колко е важно политици, които нямат необходимия политически опит и конституционни познания, да се въздържат от амбиции да "реформират" конституцията и държавното управление, защото това по правило води до негативни резултати.

Неоснователни са аргументите, с които президентът оспорва промените в статуса на служебното правителство. Трябва да се подчертае, че тези промени не са насочени към него лично, както се твърди тук и там, а са насочени към решаването на възникнали проблеми и опасни тенденции, създадени от неговата политика, действия и бездействия. Служебните правителства, назначени през втория му мандат бяха превърнати в инструмент за пряко президентско управление и узурпиране на изпълнителна власт от държавния глава, каквото Конституцията не предвижда. Извършени бяха поголовни кадрови чистки и назначения по всички нива на държавната администрация, специалните служби, митниците, държавните стопански субекти и пр. Зад това кадруване стоеше президентът, това е публична тайна. Заедно с това, тези служебни правителства под диктовката на президента ангажираха държавата с дългосрочни решения, примерно сделката с "Боташ". Дръзнаха дори по указание от президента да оспорват волята на Народното събрание за оказване на военно-техническа и икономическа помощ на братска Украйна, която е жертва на престъпната руска агресия. Президентът напусна изцяло статуса на неутрална власт, който Конституцията предвижда за него и се превърна във фактическа политическа партия, която враждува с легитимните парламентарни партии. Дори отказва да изпълнява задължението си да свиква Консултативния съвет за национална сигурност, защото е във война с парламентарните партии. От неговото обкръжение дори словообразуват възмутителни от гледище на конституционния ред тези, като например, че президентът бил "политическа алтернатива" на партиите в Парламента. Това свидетелства не само за тежко самозабравяне и волунтаризъм, но и за много сериозни демократични и познавателни дефицити от страна на авторите на подобни тези, защото те грубо нарушават основни принципи и правила на конституционната система. Всички тези проблеми станаха причина за въвеждане на допълнителни конституционни гаранции за парламентарната република и срещу узурпация на изпълнителна власт от президента.

Разбира се, в крайна сметка предстои да видим до какви изводи ще стигне конституционната юрисдикция.