Доц. Д-р М. Михов - историк: Конституция или коридор Номер 8 ни трябват с братята ни от РС Македония?

Искането към Скопие за конституционни промени като условие за започване на преговори с Европейския съюз трябва да отстъпи приоритетно място на изпълнението на съюзническите задължения и ускорено изграждане на коридор Номер 8. Тук не става дума за „български диктат“, а за изпълнение на съюзнически задължения по силата на Вашингтонския договор и отчетът за това ще трябва да се дава не в София, а пред Чичо Сам.

Зазяпани в политическия сериал „Поредния мандат или кой с кого не може“, чиито шести сезон отегчената публика е принудена да понася, трябва да констатираме пълното бездействие на политиците по Македонския въпрос и нашите интереси в земята, която наричаме Северна Македония. Това става вече три години след като ни сполетя Промяната, която на всичкото отгоре и Продължава. Отдавна самолетът до Скопие спря, всички добри намерения са забравени, а в Скопие на власт дойдоха ултранационалисти, които открито предявяват искания за признаването на македонско национално малцинство в България и регистрация на сепаратистки сдружения. И всичко това на фона на забрана на неправителствени организации на българите в РСМ, нападения, побоища и съдебни преследвания на всичко българско.

Приелите през 2022 г. Френското предложение партии – Продължаваме промяната, Демократична България, ГЕРБ и ДПС, продължават да се сменят на власт със и без ротация и, успокоени, че задоволиха исканията на външните си покровители, забравиха за темата Македония. Президентът Румен Радев със своите служебни правителства се огничава да повтаря изискването за вписването българската общност в конституцията на Северна Македония като условие за започване на преговори за членство в Европейския съюз и това тон на цялата политическа гилдия в София. Една от главните заслуги на ВМРО и Обединени патриоти през 2019 г. беше постигането на институционален и политически консенсус по Македонския въпрос, намерил израз в Рамковата позиция на правителството и Декларацията на Народното събрание.

Българската позиция поставяше ясни и конкретни условия за реални реформи и изграждането на трайни връзки на приятелство, добросъседство и сътрудничество.

Отстъплението, което направиха Продължаваме промяната, Демократична България, ГЕРБ и ДПС през 2022 г., е толкова голямо, че дава надежди на политическата номенклатура в Скопие за реванш и победа над София. Тези надежди са активно подхранвани от Белград, Будапеща и Москва, които търсят реализация на своите планове в Западните Балкани за българска сметка. Ако ролята на Сърбия и Русия е широко дискутирана в българското общество, то ролята Унгария край Вардар остава твърде неизвестна. Трябва да припомня, че в Унгария намери убежище преследваният от закона бивш министър-председател Никола Груевски, а само преди няколко дни беше официално обявено, че Унгария ще отпусне държавен заем на РСМ в размер половин милиард евро. Това беше направено от премиерите на двете страни - Виктор

Орбан и Християн Мицкоски по време на срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Интересите на Унгария в Македония нито са случайни, нито временни. За Будапеща е особено важно да развива добри отношения с държавите от бивша Югославия, гарантирайки своите търговски и икономически интереси по направлението Белград – Скопие – Солун. В ход е реализацията на мащабен проект за изграждане на скоростна железопътна линия Солун – Скопие – Ниш – Белград – Будапеща. На сръбска територия е готов участъкът между Белград и Нови Сад и предстои завършването на линията до Ниш и изграждането на трасето до границата с РСМ. В проекта участват Унгария, Сърбия и Северна Македония, а през месец февруари се присъдени и Гърция, като част от финансирането за строителството на линията до Скопие ще бъде със средства на Европейския съюз.

Това, което се случва на запад от Драгоман и Гюешево, може само да ни тревожи. Всъщност тревожи само тези, които знаят, но демагозите в парламента – не. Изграждането на комуникационни връзки с Вардарска Македония е осъзнат национален интерес още от края на ХIХ век, а свързването на София и Скопие с железопътна линия е нереализирано и до днес. От времето на Османската империя, България изгражда своите железници в западна посока с цел през Кюстендил и Гюешево да достигне Куманово и Скопие, а през времето на двете световни войни разгръща мащабно железопътно строителство в освободените територии на Македония. Ако трябва да обобщим причините за неуспеха на българските инициативи, това са геополитическите интереси в посока север-юг, които трябва да осигурят търговските и икономическите интереси по направлението от Централна Европа през долината на Вардар към Егейско море. Българското проникване на запад и изграждането на връзки в посока изток-запад са заплаха за Османската империя, Австро-Унгария, Германската империя, Югославия и Кралство Гърция, както и за техните съвременни наследници.

Войната в Украйна промени драстично съвременната геополитическа обстановка и значението на Балканите в световната политика. От периферия на глобалните интереси по време на Втората световна война, днес регионът е център на геополитически сблъсък. Нашите политиците, които в повечето случаи са платени или доброволни говорители на чужди интереси са свели дебата до въпроса „за Русия или за Украйна“ и това е най-голямото доказателство за горното твърдение. Кризата, породена от войната в Европа, поражда рискове, но създава и възможности. В новите военно-политически условия направлението изток-запад придобива стратегическо значение за равновесието между глобалните сили в региона. Връзката между Адриатика и Черно море има голямо значение в съществуващия конфликт и това обективно съвпада с интересите на България за изграждане на комуникационна свързаност по направлението към Скопие и коридор Номер 8. През миналата седмица, на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, беше подписан меморандум между министрите на отбраната на България, Албания, Италия и Северна Македония за създаването на „хармонизирани коридори за военна мобилност“, който трябва да осигурят транспортни маршрути на териториите на страните с минимални бюрократични ограничения. Всеки преминал поне веднъж през Деве баир ще разбере, че не бюрократичните ограничения, а старата инфраструктура е проблемът за транспорта, в това число за прехвърлянето на войски и тежка техника. Въпреки ограничената формулировка, в документа все пак се споменава, че страните трябва да предприемат мерки за преодоляване на липсата или недостатъчен капацитет на транспортната инфраструктура. Подписаното от министър Запрянов няма да доведе строителната техника на трасето над Крива паланка, но несъмнено показва посоката, в която България трябва да насочи усилията си.

Искането към Скопие за конституционни промени като условие за започване на преговори с Европейския съюз трябва да отстъпи приоритетно място на изпълнението на съюзническите задължения и ускорено изграждане на коридор Номер 8. Тук не става дума за „български диктат“, а за изпълнение на съюзнически задължения по силата на Вашингтонския договор и отчетът за това ще трябва да се дава не в София, а пред Чичо Сам. Създават се обективни условия България да се възползва от своето членство в Европейския съюз и НАТО и да обвърже военната мобилност с изграждането на коридор Номер 8. Нашите съюзници трябват да бъдат привлечени на двустранно и колективно ниво за ускореното изграждане на магистрални и железопътни коридори от Адриатическо море до Черно море, които ще имат и огромно значение за икономическото развитие на целия регион. Удобните връзки между Скопие и София ще подобрят търговията, инвестициите и взаимното доверие, основано на общи интереси. Отворилият се геополитически прозорец изисква национален консенсус за планомерни, активни и всеобхватни действия за постигането на вековната цел.

Дали това ще се случи? Песимизмът е основателен. Софийските медии дори не отразиха подобаващо случилото се във Вашингтон, определяйки го като договореност за „военен Шенген“, а в парламента отново зазвъняха дребни „копейки“.

Доц. д-р Милен Михов - историк