Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Доц. д-р Бакрачева: Колкото по-голяма е персоналната отговорност в работата ни, толкова по-застрашени сме от професионално прегряване

Мнения

Доц. д-р Бакрачева: Колкото по-голяма е персоналната отговорност в работата ни, толкова по-застрашени сме от професионално прегряване

Снимка:

Ако 28 дни отделяме по 15 минути за себе си, ще се предпазим от опасния синдром, казва психологът

Доц. д-р Маргарита Бакрачева е психолог от Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките. Тя е лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В специално интервю за Tribune.bg Бакрачева разкрива кои са някои от основните причини за професионалното изтощение, как да разпознаем симптомите и кои са пътищата за справяне с този проблем на съвременността.

За първи път Хърбърт Фройденбергер през 1974 година описва симптомите на професионалното изтощение, след него и други учени изследват проблема и стигат до заключението, че синдромът на прегряването се дължи основно на несъответствие между личност и професия? Така ли е според Вас?

През последните десетилетия, този синдром е един от доста сериозно изучаваните проблеми. Даже има няколко класификации, които очертават етапите на прегряване. Някои го делят на три, други стигат до 12 стъпки. В началото, когато възниква някакъв въпрос и се изследва за първи път, идеята е да бъде описан, така че най-вече се акцентира на личностовите особености и разминаването между личностния профил и професионалния. В процеса на набиране, натрупване на данни, се оказва, че има много други фактори освен това какъв е човек, тъй като хора с различна личностна диспозиция проявяват подобен синдром. Без да бъдат работохолици и включително в любима за тях професия. Това, което обединява или по-скоро, което е общо във всичките изследвания, е, че най-податливи са хората по професии, не толкова по личност, а по професии. Обикновено става въпрос за професии, които са свързани с повече отговорност за живота и благополучието на други хора – лекари, полицаи, учители и т.н. Колкото повече е персоналната отговорност, толкова по-висока е вероятността, независимо от това какъв е човек като личност, да стигне до синдрома на прегряване. За съжаление обаче няма никой, независимо какъв е като личност и каква професия упражнява, който да е застрахован от прегряване. Това всъщност, което е по-опасно, е, че това е един процес. Той не става от днес за утре. Става въпрос по-скоро за продължителен процес, при който първоначалните фази могат да останат скрит и да минат незабелязано, докато вече се проявят чисто физическите симптоми, когато обикновено вече няма как да се мине със собствена помощ. Често се налага консултиране и предприемане на мерки.

Кои са първите симптоми, които могат да ни подскажат, че този процес е започнал?

Първите симптоми са свързани с онази важна граница, на която, ако не обърнем внимание, сами започваме да вредим на себе си. Това обикновено са повишеното чувство на умора, повишената степен на раздразнителност и най-вече загубата на удоволствие от нещата, които правим ежедневно в работата. Обикновено в такива моменти хората се опитват да се мобилизират, да се стегнат, което е абсолютно погрешно. Това е най-важният ключ, сигнал да си обърнем внимание, който може да предотврати нещата да тръгнат към по-сериозни изражения.

Каква е превенцията всъщност, как да се преборим с този проблем, можем ли да спрем процеса навреме?

Ние обикновено говорим за прегряващи професии, по-бързо прегряващи хора. Но, за съжаление синдромът на професионално прегряване може да засегне абсолютно всекиго и тъй като не са много ресурсите, с които разполагаме, най-важното е изграждане на собствена нагласа как да балансираме професионалния, личния или семейния живот. Има един хубав момент, че това не изисква много време и усилия. Единствено е необходимо малко по-продължително време, минимум един месец, да отделяме по 15 минути на ден, за да правим някакви приятни упражнения, които са в основата на формирането на нагласа. 28 дни е минималният срок, в който трябва да повторим едно и също действие, за да се превърне то в автоматизиран навик. Това е времето, за което протича самият процес на раждане и на завършване на всяка една клетка в организма, т.е. причината е чисто биологична. Поне 28 дни трябва да отделяме по 15 мин. на ден в обедната почивка за неща, които са ни приятни, например да слушаме любимата си музика, да се разходим, сега времето е предразполагащо за това, да говорим приятни неща по телефона с някой близък приятел или просто да се насладим на напитката или на храната, която консумираме. Изобщо да правим нещо приятно, което ни помага да изключим тотално от това, което сме правили преди това и това, което ще продължим да правим след почивката. Това създава онази нагласа на мозъка – да можем да превключим от една роля в друга. Има огромен ефект – по този начин се предпазваме от пренасянето на проблемите.

Какви са другите причини освен несъответствието личност – професия за така нареченото професионално изчерпване или прегряване, очевидно нещата не опират единствено до харесване на професията, към която сме се насочили?

Най-големият проблем е, че можем много да харесваме това, което правим и въпреки това да тръгнем в негативна посока. Единият фактор е при започване на нещо с голям ентусиазъм. Тогава човек се опитва да даде най-доброто от себе си. Поема повече ангажименти, понеже му е приятно и така неусетно минава в един цикъл, който води до емоционално изтощение. За да не се стига до това, особено, когато сме харесвали и не искаме да загубим любовта към нещата, които правим, към професията или заниманието, които упражняваме, е много важно да си обръщаме внимание на наградите. Човешкият мозък е така устроен, ние все пак живеем в един краен, материален свят, така че няма как да бъдем мотивирани само от някакви идеи. Винаги трябва да намираме някаква конкретна, реална полза и резултат от нещата, които правим. Обикновено, тъй като става въпрос за такива малки неща, които свикваме да подминаваме, малко се получава като позицията във Фейсбук. Ако един ден човек получи 10 лайка на това, което е публикувал, на другия ден му трябват 20, на следващия 30 и така попадаме в една хедонистична мелница. Затова е хубаво поне два пъти на седмица да си казваме по едно – „Браво“, ако няма кой да ни похвали, както е обикновено. Самите ние да правим разбор на това, което сме свършили и да намираме резултата от усилията, които сме вложили. Ако например това е продължителна дейност и ще продължи, можем да спрем и да кажем – „Ето, свърших 10 или 15%, остават ми още еди колко си“. Ако самите ние не обръщаме внимание на резултатите, няма как да не изчезне вътрешната ни мотивация, тъй като тя трябва да бъде във всички случаи подкрепена от нещо външно, от външна похвала, от това самите ние да се похвалим, от материален стимул, т.е. винаги има един външен момент, който ни е необходим, за да поддържаме вътрешното желание.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив