Доц. д-р Банкова, етнолог: Най-добрата празнична украса са смехът, радостта и щастието – нека те да огряват дома и сърцата!

Лутеранският германски обичай да се украсяват елхови дървета е донесен в България от православна Русия след Руско-турската война

Какви са българските обичаи, свързани с коледната украса – специално за Tribune.bg  разказва доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Първият елемент на коледната украса безспорно е свързан със светлината, под каквато форма я изберете: дъбово или крушово дърво в камината, защото и дъбът и крушата са приемани за свещени дървета.

Той трябва да гори на огнището и да не угасва цяла нощ. Внасянето и отсичането на бъдника в миналото, според изследванията на проф. Иваничка Георгиева, е ставало особено тържествено. В Ботевградско се сече от ерген, празнично облечен; дървото е тригодишен дъб. Когато го внася, той казва: „Славите ли млада бога?“, а домашните отговарят: „Славиме, славиме, добре ни дошел.“ Тогава той влиза и казва: „Язе в къщи и Бог с мене." При огнището „миросват“ дървото — провъртат неголяма дупка, в която сипват зехтин или краве масло, тамян и восък. През това време моми и булки пеят песен, в която питат дървото откъде е дошло, а то отговаря: "Я съм, моме, златно дръвце, златно дръвце, плодовито. Ще порасна дор до небо; клон ще пусна дор до земля, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез-ще по мен млада бога. Ще дарува добра дара." В поетичния образ на това дърво не е трудно да се открие прототипът на световното дърво в неговата роля да свързва небето и земята. Миросването може да се разглежда като магически акт за плодородие и отговаря на идеята за дървото на живота като носител на изобилие.

Обредната функция на бъдника се подсилва и от огъня. Огънят е също посредник между двата свята, между небето и земята. От друга страна, обредите с огън, с бъдника на Коледа, са вид слънчева магия за подсилване на слънчевата светлина в периода на смяната на движението на слънцето.

В съвременността това дърво в повечето случаи е заменено от елхово, борово дърво, дори само клонки от тях. И това вече е модерната коледна елха. "Не съм изследвала подробно историческия развой на този обичай, затова ще се доверя на моя колега доц. Стефан Дечев, който пише, че лутеранският германски обичай да се украсяват елхови дървета е донесен в България от православна Русия след Руско-турската война от 1877-78 г. И в България употребата на коледната елха в дома е единствено и най-вече обичай, който практикуват надошлите множество чужденци в столицата и градовете където са разположени чужди консулства. Сред българите през 80-те и 90-те години на 19 в. започват да практикуват обичая на коледната елха представители на градския елит. Посетилите дворцовите коледни балове представители на хайлайфа виждат новото чудо и един ден пожелават да го имат в своя дом, подобно на вече установената в много страни практика сред буржоазната градска класа“, разказва Петя Банкова.

Следват клонките, които украсяват трапезата. На първо място е дрянът, символ на здраве, сили и дълголетие, защото цъфти пръв, без страх от зимните студове. От него ще направим сурвачките, неговите пъпки ще сложим в баницата с късметите, а може дори като в миналото да ги хвърлим в огъня и да гадаем по тяхното разпукване дали ще имаме ярка, пълна с щастие година или следват тихи спокойни дни.

Да не пропуснем клонките на глога – универсално оръжие срещу всички зли сили, най-вече вампири и караконджоли, ходещи по тъмно в т.нар. Мръсни дни, Поганни дни, Некрестени дни. Да не забравяме леската, от която на времето са се правели овчарските геги, защото леската прогонва змиите.

В съвременността у нас са навлезли и кедровите и имелови клонки, символ на здраве, красота и любов.

Най-лесно можем да намерим бръшлянови листа, защото те са били необходими навремето и за множеството гадания, които са се правели в празничните дни. Така например, наричали по едно бръшляново листенце на всеки член от семейството, като го бележели с някакъв знак. Ако на сутринта върху някой лист има петно, този човек ще бъде болен през годината.

В гаданията участват и орехите, които също са наречени на всеки още от Игнажден. И когато се чупят на Бъдни вечер, гадаят по целостта на ядката им дали ще е пълен и добър животът на техния притежател.

В годините на комунистическия режим в България, когато Коледата беше изместена от Нова година, за да се „отнеме“ от религиозния елемент в празника, често пъти в училище караха децата да носят орехи, които завиваха в разноцветни хартии или станиол и след това връзваха на елхата като коледни играчки. Така правехме и с шишарките или кестените, или жълъдите. По същия начин изработвахме и гирлянди, като използвахме т.нар. блокчета с цветни хартии. Понякога съчетанието между тези хартиени гирлянди и истинските малки свещички на елхата причиняваха не много радостна обстановка, но важен беше Дядо Мраз и дългоочакваният му чувал с подаръци, при чието вадене асистираше Снежанка.

Но да се върнем в добрата стара традиция и на трапезата, на която централно място заемат обредните хлябове. А тяхната украса в миналото наистина е била като истинско произведение на приложното изкуство. С плетеници от тесто са изобразявани стопанските дейности на хората: рало, домашни животни, оран. За хляба, наречен Боговица, задължителен е кръстът. Други украси включват кръгове, цветя, лък. Кравайчетата за коледарите и сурвакарите кротко чакат своите притежатели до шарените бродирани торбички.

Самата трапеза е пъстра, красива, отрупана с най-различни вкуснотии. Човек се храни чрез очите, както се казва. Златисто изпечените зелеви сърми или ярко зелените листа на малките лозови сърмички се допълват от червения цвят на сушените чушки, пълнени с боб или ориз, ошавът с разноцветните сушени ябълки, круши, сливи, кайсии. Снежно белите пуканки, разпръснати по цялата маса или нанизани на червени конци, също са украса. А за местните вкуснотии на Коледа и на Васильовден – да не говорим!

Но най-добрата празнична украса са смехът, радостта и щастието – нека те да огряват дома и сърцата ни. И ако посипем върху тях и малко човешка доброта и топлина – ще получим най-красивата картина, казва Петя Банкова.