Етнолог: В магичната нощ да оставим залък под възглавницата и да не търпим лошото!

Доц. д-р Петя Банкова за това как посрещаме Нова година в България, какви са традициите и обичаите и как са се променили през годините

Нова година и ново начало! Как посрещаме Нова година в България, какви са традициите и обичаите на този празник у нас, как са се променили през годините? Какво символизира баницата с късметите? Какво трябва да включва трапезата в новогодишната нощ? За читателите на Tribune.bg разказва доц. д-р Петя Банкова - етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Д-р Банкова, какъв е основният символ на празника?

-„ Нова Година – нов късмет“ не е просто девиз, не е просто мото. Това е основният смисъл на изпращането на старата година и посрещането на новата година. Всяко начало е свързано и с предсказания, гадания, празнуване на успехите през миналото и желание тези успехи да се умножат в бъдещето. Не случайно, ако се обърнем към традицията, ще видим, че имаме една смесица от религиозни празници и обичаи. Тоест посрещаме Васильовден, един голям църковен празник, но имаме и едни предхристиянски вярвания, които са свързани с това, че изпращайки старото, можем да си позволим да помечтаем и да погадаем за новото. Тези мечтания и гадания са обвързани с цялата предновогодишна и новогодишна обредност и трапеза.
Нова година за традиционния българин е втората Кадена вечер след Бъдни вечер, тоест това е един момент, ознаменуван от християнската религия и от предхристиянски вярвания - като едно ново начало, което трябва да започне на чисто. Цялата обредност е обвързана с тази идея - храната да бъде прекадена, т.е. да бъде благословена, съответно елементите в трапезата да бъдат свързани с някакви благопожелания, като централно място заема баницата с късметите или погачата, или обредният хляб.

Какво символизира баницата с късметите?

- Това е един елемент от трапезата, който се запазва през годините и който, предполагам и надявам се, ще присъства на трапезата във всеки дом и сега! Тези късмети, които се поставят в погачата или в баницата са от дрянови клонки, защото дрянът е символ на прераждащата се природа, на здравето и силата. Не случайно и сурвачките на малките сурвакари се правят от дрян. Може би сме позабравили момента, в който младите моми, жени си измиват сутринта на Нова година косите с вода, в която е потопен този дрян, защото той се приема за магическо дърво, което разпространява своята сила. Това е дървото, което устоява на всички зимни студове и затова е обвързано и със сурва, с късметите в баницата.

За символиката на късметите – как се променя във времето ценностната нагласа на българина?

- Трябва да кажа, че ако проследим развитието на късметите, ако може да има такава наука, която да проследи развитието на късметите, ще видим как се променя във времето ценностната нагласа на българина към това какво очаква в бъдеще да му се случи. В традиционната трапеза късметът е обвързан на първо място с децата. Децата са най-голямото богатство, децата са символ на благополучие, на щастие, на сплотено семейство. След това идва онова, което земята ще даде, т.е. плодородието на земята, плодородието на стоката, на стопанството за земеделци, за търговци, за скотовъдци и накрая идват парите, късметът, защото традиционният българин предполага, че именно сплотеното семейство и усиленият труд ще доведат до онова, което наричаме благополучие, късмет и пари. В годините на комунизма ценностите са поразместени и нещата доста са поизменени, за съжаление в негативна посока. Поради чисто идеологически съображения Бъдни вечер, Коледа – тези празници, които са обвързани с християнството, са изместени. Празнува се преди всичко Нова година, която пък е свързана с един тип консуматорска култура – големите празненства, банкети, трапези, елха, Дядо Мраз, който пристига, много подаръци за децата. Започва новогодишната ваканция и т.н. Изместени са любовта, уважението към хляба, към многолюдното семейство, към сплотеното семейство и към общността, защото Нова година в годините на комунизма се празнуваше в индивидуален, в тесен семейнородствен кръг.

Какво можем да кажем за съвременността?

- В един прекрасен, глобализиращ се свят, в който ние търпим културни влияния отвсякъде. Запазва се традицията. Ще видим и малките сурвакарчета, предполагам, че във всеки дом ще има такива. Ще видим и обредната трапеза. Ще видим и украсата, разбира се и подаръците. Но може би ще се върнем назад към онова усещане за споделеност, към онова усещане за нетърпимост към злото, към неправдата, към несправедливото! Може би ще възстановим онзи малко по-смел е малко по-дързък дух, в който си казваме, че нещата ще се случат, ако сами си помогнем! И ако навремето момите и ергените оставяли първия залък от баницата или от погачата под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си жених, защото се предполага, че цялата вечер е магична и каквото си пожелаеш, може да се сбъдне, може би ние да оставим под възглавницата един залък, в който да си пожелаем да бъдем малко по-смели и малко по-нетърпими към лошото!

Какво включва трапезата в новогодишната нощ?

- Постите са свършили. Новогодишната трапеза е изключително богата. Според българската народна традиция тя не се раздига до сутринта, защото домът е широко отворен за всички, които биха могли да дойдат, най-вече за странника, непознатия човек, онзи, който е замръкнал и е някъде извън вкъщи. Трапезата и за него е добре дошла!

Какви са характерните елементи?

- Разбира се – обредният хляб, погачата, баницата. Баницата може да бъде направена със зеле, тя може да бъде лучник. Задължително има свинска пача или директно се сервира варената глава на прасето. Има зелеви сърми, има много сушени плодове, ошав, дори е позволено някакво лакомство за децата. Затова Нова година, Коледа и Бъдни вечер са толкова хубави, защото тогава децата могат да си подсладят. На трапезата се сервират всичките онези неща, които са символ на богатото стопанство, на местната култура. Трапезата е изключително разнообразна, вкусна и продължава цяла нощ!

Интервю на Андреа Драганова

Петя Банкова