Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Доц. Гълъбов пред Tribune.bg: Радев агресивно ще опитва да играе ролята на ментор на новото мнозинство

Мнения

Доц. Гълъбов пред Tribune.bg: Радев агресивно ще опитва да играе ролята на ментор на новото мнозинство

Снимка:

Отговорността за развихрянето на енергийната криза е на служебния кабинет, но Петков не може да си позволи да го каже, за да не влезе в конфронтация с Радев, смята политологът

Политологът и социолог доц. д-р Антоний Гълъбов с обзор на политическите сътресения през годината за Tribune.bg

В края на една тежка година се намираме, която премина под знака на непрекъснати политически турболенции и задълбочаваща се здравна криза. Цели три пъти избирахме парламент, като едва на третия  опит вече имаме редовен кабинет след две служебни правителства. Каква е равносметката и какво спечелихме от всичко това?

Преди всичко най-сериозният проблем се състои в това, че сме свидетели на една много тежка корпоративна война, която не е приключила и която определи политическите събития през последната година и половина. Тази корпоративна война е свързана със смяна на управляващия елит, но в крайна сметка целта е препозициониране на силите в бизнес средите. За съжаление агресивността на това противопоставяне се отрази и върху политическия процес и за един доста сериозен период от време България загуби ориентации. Лошата новина е, че войната не е прекратена. С други думи изборът на ново мнозинство, на ново правителство и т.н., поне засега не показва, че между воюващите групировки и корпоративни интереси има постигнато някакво примирие. Така че, за съжаление политическият процес следва хода на тази корпоративна война и това си личи по много неща. В крайна сметка бяхме свидетели на един процес на бурно установяване във властта, на твърде динамично променящи се фронтови линии на тази война и засега нямаме основание да смятаме, че новото мнозинство отразява някакво състояние на силите, което да не предизвика нови сътресения.

В този ред на мисли какви са очакванията Ви от новото коалиционно правителство. „Продължаваме промяната“ начело с Кирил Петков и Асен Василев отправиха доста смели заявки и обещания, но ще стигнем ли до тази така дългоочаквана промяна, за която толкова слушаме? Новите управляващи имат да преодоляват много кризи, същевременно в състава на кабинета попадат партии, които са коренно различни.

Така е. Както във всяка война първата жертва е истината. Вече година и половина имаме раздвояване на представата за реалност и това влияе зле върху обществените нагласи. Имаме коренно противопоставяне на обяснения, дори на тълкувания на едни и същи факти. В това отношение първите няколко дни на новото мнозинство и на правителството показват, че наистина става дума за много сложна конструкция, която повече ще внимава да оцелее, отколкото да предприеме реформи, още повече, които са непопулярни. Независимо от декларациите за готовност за решителни действия всъщност поне засега изглежда, че новото мнозинство няма сили за това, защото всеки опит за решителност в момента би могъл да наруши много деликатните баланси, които бяха постигнати като някакво споразумение. Първите дни на правителството показват, че за съжаление първите резултати бяха в сферата на външната политика, но и в сферата на управлението на кризи имаме много ясно изразен експертен дефицит. Имаме дефицит, свързан с управлението на администрацията, с управлението на подобни ситуации и за съжаление не виждам засега воля този дефицит да бъде компенсиран. Напротив продължаваме по същия начин, както при служебното правителство, да сменяме хора, смятайки, че когато се смени един човек, ще се реши проблем. Това е подходът на  Джугашвѝли, по-известен като Сталин, но той никога не е довел до нищо сериозно в държавното управление. Ето защо се опасявам от допълнителна загуба на експертиза. Отново казвам, първите стъпки в сферата на външната политика показват, че има основание за подобно безпокойство, защото след един много дълъг период от време, в който тази война доведе до много тежко влошаване на външния образ на България, от миналата година имаме целенасочени атаки, които трябваше да уязвят предишните управляващи и Бойко Борисов, но всъщност нанесоха тежки щети на публичния образ на България. Новото управляващо мнозинство и неговите декларации не звучат сериозно отвън. Едновременно с това във вътрешнополитически план заявените намерения като управленска програма не включват две много важни неща – как ще взима решения коалицията, вече видяхме, че първият опит по отношение на мораториума не проработи, и второ – как ще носят отговорност отделните партии, които си поделиха части от изпълнителната власт. Докато нямаме яснота как взима решения тази управляваща коалиция и кой ще носи отговорност за тях, рискът остава висок. Не е весело това, което казвам, но е така.

Очевидно служебните правителства, назначени от президента Румен Радев не се справиха с овладяването на здравната и икономическата криза. Сега сме на прага и на енергийна такава. Какво е поведението на Румен Радев преди изборите и сега, когато спечели втория президентски мандат?

Изминалите дни показват, че Румен Радев агресивно ще продължи да се опитва да играе ролята на ментор на новото мнозинство и правителството. В същото време министър-председателят чрез заявленията си за това, че те имат нужда от време, за да анализират кризата с цените на електроенергията, всъщност иска да прикрие факта, че служебното правителство не направи нито този анализ, нито разработи варианти на мерки, които да овладеят този шок. Истината е, че кризата с цената на електрическата енергия започна много преди началото на дейността на това правителство и по мнението на всички енергийни експерти тя предстоеше. В останалите европейски страни бяха предприети различни мерки, които не предполагат наличието на Народно събрание, следователно отговорността за развихрянето на тази криза без всякакво съмнение е на служебния кабинет, но редовното правителство не може да си позволи да го каже, за да не влезе в конфронтация с Радев. За мое голямо съжаление беше избран възможно най-неадекватният вариант за потискане на кризата, вместо за активното й управление. И поне засега не изглежда да има капацитет, за да бъдат решавани въпроси в сферата на енергетиката или в която и да е друга сфера на управлението с устойчиви резултати.

Ще има ли изобщо някакъв ефект от мораториума върху цените на тока, парното и водата, който беше приет от Народното събрание?

Пак казвам, че това беше най-неадекватният вариант за мен. Той има известен успокояващ ефект по отношение на българските граждани, но в крайна сметка това е просто опит да бъдат потиснати механично цените, вместо да се търси пазарно решение, вместо да се търси мобилизиране на ресурсите, с които разполага страната, тъй като причините за тази криза при нас са различни от тези в Западна Европа. В Западна Европа повишаването на цените беше продиктувано от повишаването на цените на природния газ, тъй като голяма част от производството на електроенергия е основано на природен газ. При нас това не е така. Затова един много сериозен анализ наистина беше необходим, само че той трябваше да бъде направен вече, трябваше да има конкретни варианти на действие, а новите управляващи да поемат отговорност за избора на един или друг вариант. В някои страни се ориентираха към освобождаване от ДДС на производителите на електроенергия. Ориентираха се към други инструменти, чрез които може да се овладее цената на електроенергията. Освен всичко останало аз съм убеден, че България има и допълнителни резерви за производство на по-големи количества електрическа енергия. С други думи имаше много, различни подходи, които трябваше да бъдат оценени като сценарий и новото правителство трябваше да има на бюрото пред себе си варианти за действие, да избере един от тях и да поеме отговорност. Вместо това чуваме, че печелим време, че има нужда от анализ на анализа, но за съжаление никой не казва очевидната истина, че второто служебно правителство не се справи с анализа на риска.

Ще се намери ли решение по казуса с Република Северна Македония? Както виждаме няма ясна концепция и по този така наболял въпрос. Кирил Петков дава обещания, че до шест месеца ще се разберем със Скопие, а президентът свиква Консултативния съвет за национална сигурност в началото на януари, ще се стигне ли до положителна развръзка в полза на България според Вас?

Аз чух Румен Радев да заявява, че това било най-висшият политически форум в държавата. Много съжалявам, но време е все пак човек да прочете и Конституцията и Закона за Консултативния съвет, за да разбере, че това не е най-висшият орган в една Парламентарна република. Лошото е това, че през изминалите месеци проблемът с отношенията ни с Република Северна Македония се влоши. В края на миналата година и в началото на тази имахме значително повече възможности за маневри, в момента те са много силно ограничени. Аз не виждам капацитет за излизане от тази ситуация, поне в новото правителство и при позициите, които отстоява Румен Радев. За мое голямо съжаление ние вече търпим щети от момента, в който изразихме за първи път тази позиция (б.р. в интервю за „Файненшъл таймс“ в средата на декември Кирил Петков заяви, че ще прекратим възпрепятстването на Северна Македония за членство в ЕС. По думите му правителството ще предложи на Северна Македония нов процес, който ще е много бърз с ограничена времева рамка, само шест месеца. Миналата година страната ни наложи вето на преговорите за присъединяване на съседката ни към ЕС на фона на споровете за историята и идентичността, и неспазването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от македонска страна), пропуснахме много време да я обясним на партньорите си, пропуснахме много време за разширяване на кръга на преговорите, за да можем да излезем от тази трудна ситуация, в която се намираме. И по всичко изглежда, че решението на проблема няма да успее да преодолее бързо щетите, които ни нанесе досегашното му отлагане.

На фона на тези не много оптимистични събития прези изминалата година за България все пак предстоят едни от най-хубавите и светли християнски празници, какво бихте пожелали на българския народ в навечерието на Новата година?

Преминахме през един много тежък период от време, в който отношенията между хората претърпяха много сериозни изпитания, включително свързани със санитарния риск, със здравната криза, с изолацията, с разрастването на взаимното недоверие. Много е важно наистина в навечерието на Коледните и Новогодишни празници да се опитаме отново да преодолеем тези щети. Това означава човешко отношение, опит да се съберат отново семействата, опит младите да се погрижат за възрастните, възрастните да положат грижи за по-младите. Бяха прекъснати, дори разкъсани връзки в българското общество и това се усеща много ясно. Загубихме способност за състрадание, загубихме чувството за солидарност и разбиране проблемите на другите. Дано наистина със Светлото Рождество Христово малко по малко да започнем да се обръщаме към състоянието на човека, към състоянието на българското общество, защото в крайна сметка то е определящо. Онези, които временно ни управляват ще се сменят. Важното е състоянието на българското общество и вътрешната сплотеност помежду ни. Тя беше разколебана и за съжаление беше подложена на много тежки удари. Тези светли християнски празници са време не толкова за пазаруване или за демонстриране на финансови способности, а наистина за преосмисляне на базисни ценности.  


Топ новини

виж още

Актуална тема